Решение № 23 от 13.02.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Ихтиман, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радослава М. Й. при участието на секретаря Ана Ил. Божилова като разгледа докладваното от Радослава М. Й. Административно наказателно дело № 20251840200503 по описа за 2025 година производство по чл. 59д и сл. от ЗАНН

Б. Г. Ч. ЕГН ********** от гр. Ихтиман е обжалвал наказателно постановление № 250274-000450/09.09.2025 г. на Началника на РУ на МВР-Ихтиман, с което на основание чл.

179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева и на основание чл.

175, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 100 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

В жалбата са наведени доводи да допуснато нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неяснота по отношение на датата на извършване на нарушението и в противоречие между описанието и правната квалификация на нарушението. По същество се твърди, че не е било допуснато нарушение на правилата за движението по пътищата.

Въззиваемата страна, в писмено становище оспорва жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, съобразно с чл. 14 и 18 НПК, приема за установено следното:

На 28.08.2025 г. в РУ на МВР-Ихтиман около 19,40 часа постъпил сигнал от лицето Г.

И. А. за това, че докато е управлявал велосипед по ТП-822 в района на жп прелез преди с.

Живково е бил ударен от автобус „Форд Транзит“. Пристигналите на мястото полецуйски служители А. М. и С. Н. установили подателя на сигнала, който заявил, че преминаващо автобусче го е закачило с огледалото докато е карал колелото по пътното платно, и им предал отразително стъкло на огледало на автомобил. Полицейските служители извършили обход на района, като в с. Живково установили автобус, управляван от Б. Г. Ч., като било счупено дясното огледало на превозното средство. В автобуса имало един пътник – св. З. К..

И водачът на автобуса и св. К. отрекли пред полицейските служители да е било настъпило ПТП с велосипедист по пътя към с. Живково.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. М. и Н., както 1 и на св. К. и св. А., чиито показания съдът кредитира като непротиворечиви и достоверни, а наличните противоречия се дължат на различното възприятие на ситуацията от всеки един от свидетелите.

На 29.08.2025 г. св. М. съставил срещу Ч. АУАН, в който е посочил, че нарушението е извършено на пътя Самоков-Живково-Ихтиман в района на 31 км около 21.55 часа на 29.08.2025 г. Едновременно с това в обстоятелствената част на акта е отразено, че Ч. извършил две нарушения на 28.08.2025 г. около 19,40 часа - по време на изпреварване не е осигурил достатъчно странично разстояние между него и ППС – велосипед и е реализирал ПТП с материални щети (нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДвП) и е напуснал ПТП (нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП).

По аналогичен начин в издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление наказващият орган е описал допуснатите от Ч. нарушения, като е посочил, че две различни дати на извършване на нарушението - 28.08.2025 г. около 19,40 часа и 29.08.2025 г. около 21,55 часа, като е наложил за нарушението по чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП глоба в размер на 200 лева, а за нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП - глоба в размер на 100 лева и е лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца

При така установеното от фактическа страна съдът стигна до следните правни изводи:

Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно наказателното производство установи, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

При формалната проверка на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН съдът констатира, че е и в АУАН и в НП има посочени две различни дати на извършване на нарушението.

Според съда това противоречие съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Това е така, защото всяко деяние, съставляващо административно нарушение, има своите признаци от обективна страна, като времето на извършването му е сред най-съществените от тях. Точното му посочване, наред с всички останали обстоятелства, свързани с извършване на твърдяното от наказващия орган нарушение, позволява то да бъде индивидуализирано. От изключителна важност е този обективен признак да съответства на действителното положение.

Нарушението е съществено, тъй като още с предявяване на акта жалбоподателят е бил обвинен за деяние, извършено едновременно на две различни дати, затруднява организирането на защитата му.

Не е налице и хипотезата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН , според която наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, тъй като и в НП са отразени две различни дати на извършване на нарушението.

Дори да се приеме, че допуснатото противоречие се дължи на техническа грешка на актосъставителя и на наказващия орган и не засяга правото на защита на нарушителя, според съда деянието на жалбоподателя не е съставомерно от субективна страна Несъмнено е, че в преценката си дали да издаде наказателното постановление или не, административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации в акта за установяване на административно нарушение. В съдебното производство, обаче, тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила и обстоятелствата относно извършването на вмененото на наказаното лице административно нарушение подлежат на установяване с всички допустими доказателствени средства.

На жалбоподателя са наложени административни наказания за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата във връзка с участието му в пътно-транспортно 2 произшествие.

Разпоредбата на чл. 123 ЗДвП урежда именно задълженията на водачите при настъпило пътно-транспортно произшествие. Така в чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП е предвидено, че без да създава опасност за движението по пътя, водачът е длъжен да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

В случая в хода на съдебното производство от показанията на св. К., а и косвено от показанията на полицейските служители се установи, че Ч. не е възприел изобщо по пътя да се е движел велосипедист и не е разбрал, че е ударил със страничното си огледало св. А..

Това означава, че той обективно не е имал съзнанието, че е участвал в ПТП, така че за него да е възникнало задължението да спре, за да установи последиците от него.

Същото се отнася и за нарушението по чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗДвП, предвиждащ задължение за водачите по време на изпреварване да осигурят достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство, доколкото водачът е нямал обективната представа и субективната възможност да възприеме, че изпреварва велосипедист на пътното платно.

Затова и според настоящия състав атакуваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

По разноските:

В съответствие с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдени разноски. Претендира се адвокатско възнаграждение въз основа договор за правна защита и съдействие в размер на 800 лева. Наказващият орган е направил възражение за прекомерност на възнаграждението, което според съда е основателно, тъй к а т о макар и с наказателното постановление да са наложени наказания за две административни нарушения, организираната защита е била единна, делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а процесуалният представител на жалбоподателя не е навел допълнителни обстоятелства, включително и такива, по §1а от Наредба № 1/09.01.2004г. за възнагражденията за адвокатската работа, поради което и съответно на извършените процесуални действия във връзка с осъществената защита и справедливо по размер би било възнаграждение от 500 лева. Доколкото атакуваното НП е издадено от началника на РУ на МВР-Ихтиман, което е поделение към юридическото лице ОДМВР-София, то на последното следва да бъдат възложени сторените в хода на производството разноски.

Предвид Закона за въвеждане на еврото в Република България (ДВ, бр. 70 от 20.08.2024 г.) всички суми в диспозитива на съдебното решение са изписани в евро и са изчислени съобразно официалния курс, според който 1 евро се равнява на 1.95583 лева.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-0274-000450/09.09.2025 г. на Началника на РУ на МВР-Ихтиман.

ОСЪЖДА ОДМВР-София ДА ЗАПЛАТИ на Б. Г. Ч. ЕГН ********** сумата от 255,64 евро разноски в производството.

Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред АС– София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

3

4