Определение № 791 от 09.10.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 791 гр. Ловеч, 09.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500612 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази:

Постъпила е частна жалба №4749/12.09.2024 г. от „Агенция за събиране на вземания, ЕАД-София против разпореждане №1028/10.09.2024г. по гр.д. №689/2024 г. на Троянски районен съд, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Посочва се, че в чл. 410 от ГПК е постановено, че заповедното производство се развива само на база на твърденията на страните. Разсъждава се относно договора за цесия, като такъв ,който не е сключен с потребител и не следва да бъде третиран в хипотезата на чл. 410, ал.3 от ГПК. Посочва се, че не е необходимо да се изследва дали длъжникът е уведомен за цесията и не е необходимо да се прави проверка на предпоставките за уважаване на иска в заповедното производство.Жалбоподателят обсъжда съдебната практика,че доказването на факта на прехвърляне е въпрос на установяване в хода на исковото производство и се цитират конкретни съдебни решения. .Моли да бъде отменен атакувания съдебен акт и да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение.

Жалбоподателят е получил съобщението за изготвяне на съдебния акт на 11.09.2024 г. чрез системата за сигурно електронно връчване. Частната жалба е подадена по същия ред на 12.09.2024. Следователно е спазен законоустановения срок и производството е допустимо.

Ловешки окръжен съд обсъди позицията на жалбоподателя, писмените доказателства по делото и приема, че частната жалба от „Агенция за събиране на вземания, ЕАД-София е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Подадено е заявление №7271/4540/30.08.2024 г. на “Агенция за

1 събиране на вземания“ ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение против Л. В. Ц., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: **** за сумата 816.98 /осемстотин и шестнадесет лева и деветдесет и осем стотинки/ лева, представляваща главница по Договор за кредит „Бяла карта”, ведно със законната лихва, считано от 29.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 320.71 /триста и двадесет лева и седемдесет и една стотинки/ лева, договорна лихва за периода от 28.07.2021г. до 16.01.2024 г., сумата 137.16 /сто тридесет и седем лева и шестнадесет стотинки/ лева обезщетение за забава за периода от 17.01.2024г. до 29.08.2024г.; сумата 25.00 /двадесет и пет/ лева - разноски по делото за платена държавна такса и сумата 50.00 /петдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ..

Задължението е твърди, че е формирано по договор за кредит „Бяла карта” № 94****, сключен на 28.07.2021г. между „Аксес Файнанс“ ООД /с правоприемник «Аксес Файнанс» АД/ и Л. В. Ц.. Излага се в заявлението, че вземането е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания „ по силата на Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 30.11.2023 г. По договорът за кредит е предоставен револвиращ кредит в размер на 700 лева, разрешен кредитен лимит/ а в приложения договор е вписан 400 лева кредитен лимит/ и му е била предоставена кредитна карта с ПИН код. Твърди се ,че на кредитополучателят са начислени договорна лихва от 320.71 лева и лихва за забава 137.16 лева. Няма посочване в заявлението как е формирана претендираната главница от 816.98 лева, каква сума е усвоена от кредита и възстановена от длъжника.

С разпореждане № 999/02.09.2024 г. Троянски районен съд е указал на основание чл. 129 от ГПК на „ Агенция за събиране на вземания” ЕАД-град София в 3-дневен срок от връчване на съобщението с писмена молба да посочи какви плащания е направила Ц. по договора за кредит и каква част от главното и от акцесорните задължения са погасени с направените вноски, както и кога е направено последното плащане от длъжника, а отделно, без да се включват сумите за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги, каква част от дължимото са погасени за главница, договорна лихва и лихва за забава от направените вноски. Подадена е писмена молба №4634/04.09.2024 г.,в която много подробно се разсъждава относно вида на заповедното производство, правомощията на съда и страните в него, но не са посочени каквито и да са конкретни данни по казуса по указанията на съда.

Произнесено е разпореждане №1028/10.09.2024г. по гр.д. №689/2024 г.на Троянски районен съд, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника изцяло,поради 2 неотстраняване на нередовностите на заявлението .

Ловешки окръжен съд счита, че заявлението по чл. 410 от ГПК следва да съдържа ясно и конкретно изложение на обстоятелствата, от които произтича вземането. Предвид характеристиката на производството по чл. 410 от ГПК ,което е едностранно, безспорно, бързо и формално, липсата на конкретизация на фактите относно дълга определят нередовност на заявлението. Въпреки дадените указания на заповедния съд до заявителя да отстрани нередовностите на заявлението, те не са изпълнени.Жалбоподателят, въобще не навел твърдения относно главницата, която двукратно надвишава размера на кредитния лимит, ,просрочие,акцесорни вземанияо и погасявания на суми по дълга. Следователно заявителят не е изпълнил разпореждането на заповедния съд.

Съдът е дал конкретни и точни указания към заявителяжалбоподател, но в молбата от 04.09.2024 г. г. няма никаква информация относно конкретните характеристики на дълга.Доколкото се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит заповедният съд дължи произнасяне по приложението на чл. 143,т.5 от ЗЗП.Длъжникът има качеството на „ потребител ” и съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф 1 от Директива 93 / 13 ЕИО на Съвета ,Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити за отмяна на Директива 87/102/ ЕИО на Съвета и на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за изчисляването на годишния процент на разходите-/определение № 974 от 7.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 797 / 2010 г., ІІ т.о., ТК. /. В действащата редакция на чл. 410, ал.3 от ГПК изрично се въведе изискване заявителят да представя договора,от който произтича вземането с потребител и всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия. Тези задължения за жалбоподателя произтичат от вмененото задължение на заповедният съд да извърши дейността по чл. 411,ал.2,т.2 и т.3 от ГПК. В този смисъл няма противоречие с цитираното решение на СЕС от жалбоподателя и разрешението по казуса от настоящата инстанция. Още повече, че в актуалната практика на СЕС- Решение от 17 януари 2023 година C‑379/21с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 17 юни 2021 г., постъпил в Съда на 17 юни 2021 г. е постановено ,че националната юрисдикция, сезирана със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение — 3 когато длъжникът потребител не участва в производството до издаването на тази заповед — е длъжна служебно да остави без приложение неравноправна клауза от договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава част от предявеното вземане. В подобна хипотеза тази юрисдикция разполага с възможността да отхвърли частично това заявление, при условие, от една страна, че съответният договор може да продължи да действа без каквито и да било други изменения, допълнения или поправки, което посочената юрисдикция следва да провери, и от друга страна, че претенциите, произтичащи от тази клауза, могат да бъдат разграничени от останалите претенции в заявлението. В такава насока е и решение от 30 юни 2022 година по дело C‑170/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 15 март 2021 г.- Член 6, параграф 1 от Директива 93/13. Следва да се отбележи, че от представения договор за кредит не се установява легитимацията на заявителя “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, тъй като такава страна не фигурира в него, а липсват други писмени доказателства относно съобщение на твърдяната цесия в негова полза .

Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че разпореждане №1028/10.09.2024г. по гр.д. №689/2024 г. на Троянски районен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно, разпореждане

№1028/10.09.2024г. по гр.д. №689/2024 г. на Троянски районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4