Решение № 54 от 18.02.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Пловдив, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно търговско дело № 20255001000641 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 312/ 04.07.2025 г. по т. д. № 228/2024 г. на ОС – Пловдив „ОЗК Застраховане“ АД е осъдено да заплати поотделно на П. Р. Р. и В. В. Р. сумата от 160 000 лв. /частичен иск от 200 000 лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им В.П. Р., настъпила на 27.11.2023 год. при пътнотранспортно произшествие в гр.

Раковски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2023 год. до окончателното плащане; на А. Г. Р. сумата 180 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й В.П. Р., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2023 год. до окончателното плащане, като предявеният иск до пълния претендиран размер от 190 000 лв., частичен от 220 000 лв., е отхвърлил; на П. В. Р. и Д. В. Р. сумата от 180 000 лв. на всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на смъртта на баща им В.П. Р., ведно със законната лихва върху главницата, 1 считано от 07.12.2023 год. до окончателното плащане, като предявените искове до пълния претендиран размер от 190 000 лв., частичен от 220 000 лв., са отхвърлени.

С постановеното решение е отхвърлен предявеният от Д. В. Р. иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4000 лв., която сума е формирА. на база 20 месеца по 200 лв. на месец, вследствие на лишаването й от от издръжка от баща й за периода от датата на смъртта до навършване на пълнолетие.

Недоволен от така постановеното решение е остА.л ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“, който го обжалва в частта, в която предявените искове са уважени над сумата от 70 000 лв. по отношение на родителите и над 105 000 лв. по отношение на съпругата и децата. В жалбата се излагат съображения, че с поведението си си пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите, тъй като не е проявил необходимото внимание, за да се предпази от извършващия маневра товарен автомобил, с оглед което се изразява становище, че приносът следва да се определи на 30%. Излагат се съображения и за прекомерност на определените обезщетения, тъй като съдът не е взел предвид редица фактори, които обуславят по – нисък интензитет на понесените неимуществени вреди. Предвид изложеното жалбоподателят иска да се отмени решението в обжалваните части, вместо което се постанови ново, с което предявените искове се отхвърлят до посочените размери.

Решението се обжалва и от ищците А. Г. Р., П. В. Р. и Д. В. Р. в частта, в която предявените искове са отхвърлени до пълния им предявен размер от 190 000 лв. по съображения, че определените обезщетения не съответстват на интензитета на претърпените страдания, с оглед на което искат исковете да се уважат в пълен размер.

С Определение № 1239/ 29.08.2025 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, окръжният съд е оставил без уважение молбата на адв. П. К. за присъждане на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокатско възнаграждение в размер на 69 180 лв.

Против така постановеното определение е постъпила частна жалба от адв. П. К., която го обжалва с доводи, че определеното от окръжния съд адвокатско възнаграждение в размер на 18 000 лв. не е съобразено с фактическата и правна сложност на спора и материалния интерес на всеки от 2 ищците, с оглед на което иска да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по размерите, предвидени в Наредба № 1/ 09.07.2024 г. за възнаграждения за адвокатската работа.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа и правна стрА.:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна стрА. и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което са допустими.

Производството по т. д. № 228/ 2024 г. на ОС – Пловдив е образувано по предявени от П. Р. Р., В. В. Р., А. Г. Р., П. В. Р. и Д. В. Р. против ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за следните суми:

1/ за сумата от 160 000 лв. в полза на П. Р. и В. Р. поотделно като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им В.П. Р., настъпила при ПТП на 27.11.2023 г., частични от 200 000 лв.;

2/ за сумата от 190 000 лв. в полза на А. Г. Р. като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й В.П. Р., частичен от 220 000 лв;

3/ за сумата от 190 000 лв. в полза на П. В. Р. и Д. В. Р. като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща им В.П. Р., частични от 220 000 лв.;

Отговорността на застрахователя произтича от сключения между него и прекия причинител на вредата договор за застраховка „гражданска отговорност", поради което отговорността му е обусловена и функционално свързА. с деликтната отговорност на застрахования.

Ответникът не оспорва материалната легитимация на ищците да получат обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на техния син, съпруг и баща В.П. Р., а единствено размера на дължимите им се обезщетения.

С оглед предметните предели на депозираните от страните въззивна жалби по отношение на предявените от родителите П. Р. Р. и В. В. Р. искове висящността на производството е запазена в частта от 70 000 лв. до уважения размер от 160 000 лв., тъй като решението в частта, в която исковете са уважени до сумата от 70 000 лв., е влязло в сила, а по отношение на съпругата А. Г. Р. и децата П. В. Р. и Д. В. Р. в частта от 105 000 лв. до претендирания размер от 3

190 000 лв. В остА.лата част решението е влязло в сила.

По делото не е спорен механизмът на настъпване на произшествието, като спорни остават въпросите относно приноса на пострадалия и размера на обезщетенията за неимуществени вреди.

По възражението за съпричиняване:

От фактическа стрА. не е спорно, че по уговорка с починалия В. Р. св.

А.А.рябвало да му достави дървен материал. При пристигането на св. Ал. А., без да слиза от товарния автомобил, със знаци се разбрал с починалия, който го изчаквал на адреса, че дървеният материал трябва да бъде разтоварен в двора, чийто вход бил преграден с телена мрежа, която водачът не забелязал.

Св. А. видял, че пострадалият отива от улицата към двора и тъй като бил убеден, че достъпът до имота е свободен, предприел маневра на заден ход. В този момент пострадалият бил с гръб към буса, като се е опитвал да премахне телената мрежата, преграждаща входа към имота. При движението на заден ход св. Ал. А. не забелязал находящия се зад автомобила В. Р., което довело до притискането му към масивната част на оградата и неговата смърт. Сблъсъкът е настъпил извън платното за движение до оградата на дворното място, на място, предназначено за използване от пешеходци – тротоар, западно от платното за движение.

При така очертА.та фактическа обстановка настоящият състав споделя извода на окръжния съд за липса на принос на пострадалия за настъпване на фаталния резултат. Основният спор между страните е бил ли е длъжен пострадалият да наблюдава движението на буса, за да избегне настъпване на произшествието. В тази връзка следва да се отбележи, че всяко лице, независимо в коя част на пътната инфраструктура се намира (на пътното платно или тротоара), което координира движението на пътно превозно средство, с оглед собствената си безопасност следва да наблюдава и да се съобразява с неговото движение. От своя стрА. водачът на моторното превозно средство при извършване на маневрата следва да се увери, че няма да създаде опасност за остА.лите участници, включително и за лицето, което го направлява. В случая пострадалият е показал на водача на буса мястото, през който следва да влезе, като същевременно се е насочил към поставената телена мрежа, служеща като входна преграда на двора, за да я премахне.

Пострадалият е действал с обосновА.та увереност, че водачът на товарния 4 автомобил ще изчака да премахне мрежата, едва след което ще предприеме маневра за навлизане в имота. При положение, че посочените действия се развиват в светлата част на деня, пострадалият не е очаквал и не е бил длъжен, че водачът на буса няма да възприеме телената мрежа, преграждаща входа на двора, и че ще предприеме маневра движение назад, без да се увери, че е осигурен достъп до имота и че може да я извърши безпрепятствено.

Товарният автомобил не е бил фабрично оборудван за звукова сигнализация при движение назад, поради което и пострадалият не е могъл да възприеме и съобрази движението му. Вината за настъпване на произшествието е изцяло на водача на застрахования товарен автомобил, който преди да започне движение назад съобразно разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 2 ЗДП е следвало да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, както и непрекъснато да го наблюдава, с каквато възможност е разполагал, тъй като видно от заключението на приетата автотехническа експертиза е имал възможност да забележи пострадалия чрез лявото огледало за обратно виждане при потегляне на автомобила на заден ход и след това в дясното огледало за обратно виждане, когато автомобилът се е намирал на разстояние 2 м. от мястото на удара, извън дължината на опасната зона (1. 40 м.). Съпричиняване е налице, когато пострадалият е допринесъл или е създал предпоставки за настъпване на вредите без значение дали е действал виновно и противоправно. Елемент от фактическия състав на съпричиняването е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат. В случая, като се е насочил към оградата, за да премахне телената мрежа, без да съобрази движението на буса, пострадалият не е нарушил правилата за безопасност, нито сам се е поставил в ситуция на риск, тъй като с оглед изложените по – горе съображения в тази ситуация той не е бил длъжен да наблюдава постоянно и непрекъснато товарния автомобил.

Относно неимуществените вреди:

С оглед задължителните постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г. и доразвити с трайната практика на ВКС, справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. При определяне справедлив размер на обезщетението за претърпени болки и страдания при причиняване на смърт следва да се съобразят редица критерии като възрастта на увредения, 5 общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, причинените на последния морални страдания, обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на икономическите условия в стрА.та, а като ориентир за последните - нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. Фактор с определящо значение за интензитета и продължителността на претърпените вреди вследствие на смърт е степента на близост, привързаност и обич между увредения и починалия.

В тази връзка по делото са събрани гласни доказателства.

Св. В. Р. - съпруга на брата на починалия В. Р. - познава семейството му от повече от 36 години. Сочи, че били задружно семейство, всеки работел за общото благо, помагали си взаимно. В. живеел в една къща с родителите си, жена си и децата си. От няколко години големият му син създал свое семейство, имал съпруга и дете, но живеел в същата къща. С подкрепата на баща си П. започнал да изгражда свой дом. Задно с брат си В. се занимавал със строителни услуги. Бил изключително трудолюбив, добър и услужлив човек, бил способен и сръчен и помагал на познати и съседи за всичко, за което го помолят и поради това бил много уважаван в града. Дъщеря му се родила с деформирано ухо и благодарение на усилията на баща й и продължително събиране на средства от него й била направена пластична операция във Франция. Родителите на В. много тежко понесли новината за инцидента. Загубата била непрежалима и непреодолима за тях, животът им се обърнал „наопаки“. Майка му В. имала ставни проблеми, не можела да върви, но с инвалидна количка ежедневно била на гроба на сина си.