Решение № 140 от 17.06.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Велико Търново , 15.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно търговско дело № 20204001000431 по описа за 2020 година

Със свое Решение № 260018/06.10.2020 год. по т.д. № 266/2019 год. Плевенският окръжен съд осъдил „Застрахователно дружество Евроинс“ АД – гр. София да заплати на осн. чл. 432 вр. чл. 493а от КЗ на ГЮЛЧ. Ф. Р., от с. Крета, обл. Плевен, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, причинено на 05.01.2019 год. от л. а. „Фиат Добло“, с рег. № ЕН 31****, с водач А. С. Б., съобразно застрахователна полица BG/07/1180000330900 от 19.01.2018 год., в размер на 20 000 лв., заедно с дължимата компенсаторна лихва, считано от 17.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил иска до размера от 60 000 лв., предявен като частичен от 70 000 лв., както и претенцията за компенсаторна лихва за периода от 12.01.2019 год. до 16.01.2019 год.

Отхвърлил като неоснователен предявения от ГЮЛЧ. Ф. Р. иск срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи стойността на имплантирана зрителна леща при очна операция в размер на 698 лв.

Осъдил „Застрахователно дружество Евроинс“ АД да заплати на осн. чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ на адв. П.К. от САК възнаграждение в размер на 1 356 лв., а в полза на бюджета на съдебната власт /по см. на ПлОС/ – разноски в размер на 33.33 лв. и ДТ в размер на 800 лв.

Осъдил ГЮЛЧ. Ф. Р. да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД разноски 1 за производството пред първата инстанция в размер на 366.45 лв.

Въззивна жалба против решението в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 20 000 лв. до предявения размер от 60 000 лв. - частично от 70 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 17.01.2019 год. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските, е подадена от ищцата ГЮЛЧ. Ф.

Р., чрез адв. П. К.. Счита, че искът е уважен в изключително занижен размер, който не съответства на претърпените вреди, не е в състояние да ги репарира и противоречи на принципа за справедливост. Присъдената сума не съответства и на съдебната практика при компенсиране на вреди от същия тип. Не е съобразен и лимитът на отговорност на застрахователя. Не са съобразени продължителността на оздравителния период, който се установява от показанията на двамата свидетели и факта, че ищцата не е възстановена напълно. Вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза, необосновано е констатирало възстановяване на ищцата без да е изследвал обема на движение на ръката.

Заключението на съдебномедицинската експертиза е оспорено от ищцата и е направено искане за назначаване на допълнителна или повторна експертиза от травматолог и офталмолог /относно „катарактата“/. Поради липса на компетентност у експерта не е установена причинната връзка между процесното ПТП и увреждането на окото на ищцата.

Неправилно съдът е приел, че е налице съпричиняване от страна на ищцата към настъпването на деликта. Дори и да се приеме наличието на принос, определеният от съда размер от 50 % е силно завишен и фактически води до незачитане на разпоредбата на чл. 300 от ГПК. Моли съда да отмени обжалваното решение в атакуваните части и вместо това да уважи претенциите. Направено е искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА.

Ответникът по въззивната жалба „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, чрез пълномощника си юрк. Й. С. заема становище за неоснователност на жалбата. Решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Крайните изводи на съда са обосновани и правилни.

Базовият размер на обезщетението от 40 000 лв. е съобразен с критерия за справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД и съдебната практика в сходни случаи. Сумата е напълно достатъчна да обезщети ищцата за болките и страданията, претърпени в резултат на произшествието. Приносът на пострадалата в размер на 50 % отговаря на обективните факти по делото. Ищцата се е отказала да установява причинната връзка между очното заболяване и уврежданията, получени при ПТП, поради което съдът е приел тези твърдения за недоказани. Доказване не е било проведено, тъй като такава е била преценката на процесуалния представител на ищцата. Моли съда да остави без уважение жалбата, като присъди направените разноски.

Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд приема следното:

Ищцата ГЮЛЧ. Ф. Р. е предявила против „Застрахователно дружество Евроинс“ АД 2 иск с правно основание чл. 432 от КЗ за заплащане на сумата 60 000 лв. - частично от 70 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди вследствие на ПТП на 05.01.2019 г., причинено от А. С. Б. при управление на л. а. „Фиат“, модел „Добло“, с рег. № ЕН 31****, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното застрахователно дружество; иск с правно основание чл. 432 от КЗ за заплащане на сумата 698 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди вследствие на същото ПТП, както и иск с правно основание чл. 409 от КЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху всяка една от горните суми от 12.01.2019 г. – датата, на която изтича срокът по чл. 429 ал. 3 във вр. с чл. 430 ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане.

В частта, с която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размер на 20 000 лв. - частично от 70 000 лв., ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя от пострадалата – 17.01.2019 год. до окончателното изплащане, както и в частта, с която искът за заплащане на законна лихва за обезщетението за неимуществени вреди от 12.01.2019 год. до 16.01.2019 год. и искът за обезщетение за имуществени вреди в размер на 698 лв., ведно със законната лихва от 12.01.2019 год. до окончателното изплащане, са отхвърлени като неоснователни, решението не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

Решението в обжалваната част, с която искът по чл. 432 ал. 1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 20 000 лв. до 60 000 лв. – предявен частично от 70 000 лв., ведно със законната лихва от 17.01.2019 год. до окончателното изплащане, е валидно, допустимо и правилно:

Механизмът на ПТП е установен по делото чрез допуснатата от съда автотехническа експертиза. Безспорни са авторството на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, които са установени с влязло в сила Решение от 10.10.2019 год. на РС – Никопол по НАХД № 161/2019 год. /чл. 300 от ГПК/. Между страните по делото не е спорно и обстоятелството, че към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на л. а. „Фиат“, модел „Добло“, с рег. № ЕН 31****, е била застрахована при ответника „Застрахователно дружество Евроинс“ АД.

С оглед предмета на обжалване и въведените в жалбата оплаквания, на осн. чл. 269 от ГПК въззивният съд обсъжда и се произнася само относно доказаните в производството неимуществени вреди, претърпени от ищцата и справедливия размер на обезщетението, което следва да ги репарира, като обсъжда и въведеното от застрахователното дружествоответник възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

При това намира за правилен определения от съда общ размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди – 40 000 лв.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, приета от първоинстанционния 3 съд, се установява, че при процесното ПТП ищцата е получила следните увреждания: натъртване (контузия) на главата и тялото, с охлузвания по главата и мозъчно сътресение, счупване на дясната ключица и на пето ребро вдясно. Мозъчното сътресение е протекло без загуба на съзнание и последващи усложнения, като е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Счупването на дясната ключица е довело до трайно затрудняване на движението на десния горен крайник за срок около 1,5-2 месеца при нормално протичане на оздравителния процес. Счупването на петото дясно ребро е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

По отношение на очното заболяване, с което ищцата е диагностицирана впоследствие (катаракта или „старческо перде“), вещото лице е посочило, че то не е с травматичен характер и се развива в резултат на нарушения в трофиката на лещата, вследствие на възпалителни или дегенеративни заболявания на предния или задния сегмент на окото. Това състояние най-често е резултат от напредналата възраст и развитие на дистрофични промени в очната леща, като може да се дължи също на захарен диабет, високо късогледство, хронично възпаление или ултравиолетово лъчение. Заболяването се развива постепенно и за продължителен период от време. Заключението на експерта е, че в случая това заболяване на ищцата не се дължи на уврежданията, получени при ПТП, съответно – съдът не го взема предвид при обсъждане на уврежданията, които имат отношение към определянето на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Видно от медицинската документация, представена към исковата молба, ищцата е била хоспитализирана в Клиника по неврохирургия при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – гр.

Плевен за 2 дни /от 05.01.2019 год. до 07.01.2019 год./. Лечението на травматичните увреждания е проведено чрез обездвижване на дясната ръка за срок от 30 дни. За черепномозъчната травма са прилагани вливания, а за другите увреждания – болкоуспокояващи и противовъзпалителни медикаменти. Не е извършвано оперативно лечение. Според вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза, периодът на възстановяване при получените травми е около 2-2,5 месеца, като е възможно да има болки при натоварване и за по-дълъг период от време. Хипертонията, посочена в медицинската документация като придружаващо заболяване, от което страда ищцата, както и нейната възраст, нямат особено значение при протичане на оздравителния процес на конкретната травма.

След болничния престой ищцата е изписана в добро общо състояние, с нормален неврологичен статус, с болково ограничени активни движения за дясната ръка. Вещото лице е посочило в заключението си, че липсват данни за провеждана физиотерапия и рехабилитация, които при характера на причинените увреждания не са били и наложителни.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Е. И. (син на ищцата) и Д. А. - И. се установява, че след изписването от болницата, ищцата прекарала месец и половина при своя син в дома му в гр. Никопол, където той полагал грижи за нея. През този период изпитвала болки в областта на дясното рамо и главата. След това пожелала да се върне вкъщи (в с.

Крета, обл. Плевен), където за нея се грижела свидетелката Д. А. - И.. И понастоящем ищцата продължава да изпитва болки и не може да вдига напълно дясната си ръка. След 4 инцидента станала страхлива, мълчалива и затворена в себе си. Изпитва страх от превозни средства. Съдът не кредитира показанията на двамата свидетели, че при лечението в къщи ищцата не можела да се обслужва и да се движи без чужда помощ. В резултат на ПТП не са причинени травми на долните крайници или на други части на тялото на ищцата, които да са причинили обездвижването й на легло за определен период и да са наложили обслужването й от други лица.

Като съобразява вида на получените телесни увреди, периода на възстановяване /около два месеца и половина/ и проведеното лечение /консервативно с болкоуспокояващи средства/, въззивният съд намира, че обезщетение в размер на 40 000 лв. е напълно адекватно да обезщети ищцата за претърпените от нея болки и страдания в резултат на ПТП.

По делото не са доказани по-високи по интензитет и по продължителни болки и страдания, нито е приложено допълнително лечение или рехабилитация. Предвид това, необосновано е определяне на по-висок размер на обезщетение.