Решение № 1281 от 24.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1281 гр. Пловдив, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20235300501199 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от С. Ц. В. против решение № 868/27.02.2023г. по гр.д.№ 12334/2022г. на ПдРС, ХІV гр.с., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката иск по чл.32, ал.2 от ЗС за разпределяне на реалното ползване на апартамент **, находящ се в гр.П., ЖК Т****“. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са доводи за това, че са налице всички условия за разпределяне на ползването, съобразно с дяловете на страните в съсобствеността. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска по чл. 32, ал.

2 от ЗС.

От въззиваемия В. В. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Изложени са подробни доводи в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд относно невъзможността за разпределяне на ползването на жилището. Претендира разноски.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

В исковата молба, по която е образувано гр.д.№ 12334/2022г. на ПдРС, ХІV гр.с. се твърди, че страните са придобили по време на брака им в режим на СИО недвижим имот, а именно апартамент с площ 91,59 кв.м., находящ се в гр. П., ж.к.„***. Те били прехвърлили чрез дарение правото на собственост върху горепосочения имот на своя внук С. К., като си запазили правото на ползване пожизненено и безвъзмездно. Поради влошаване на семейните отношения, В. напуснал семейното жилище, собственост на съпругата му и заживял в процесния имот. Поддържа се, че между страните не може да се постигне общо съгласие за ползването на апартамента, поради спорът следва да бъде решен от съда.

С подадения от В. В. отговор на исковата молба искът е оспорен като неоснователен.

Не се спори, че страните са съпрузи във фактическа раздяла, а също така, че са дарили 1 правото на собственост върху процесния имот на внука си, като са си запазили пожизнено правото на ползване, заедно и поотделно. След раздялата им, поради липса на собствено жилище, В. заживял в процесното жилище, реализирайки запазеното си право на ползване.

Съпругата му била заключила две от жилищните помещения - спалня и хол. В продължение на два месеца той ползвал единствено една стая и сервизно помещение, което го принудило да приеме предложението на ищцата и да сключат договор за наем. В периода от месец ноември 2021г. до месец август 2022г. В. В. плащал на съпругата си наем в размер от 200 лева. През месец август 2022г. тя прекратила наемното правоотношение.

В нот.акт № 63/03.12.2018г., с който страните по делото са дарили на внука си С. К. процесното жилище, като са си запазили правото на ползване, е записано, че при изповядване на сделката е бил представен договор за покупко- продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ с рег.№ 4086/16.02.1981г.. Страните, видно от удостоверението на л.6 по първоинстанционното дело, са сключили граждански брак на 22.08.1973г.. Жилището е придобито по време на брака им и по силата на § 4 от ПР на СК от 1985г., съгласно който п равилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за наличните имущества, придобити преди влизането му в сила от съпрузите по заварени бракове, попада в режим на СИО, уредена в чл.19 от този кодекс. В този смисъл са Решение № 816 от 28.12.2005 г. на ВКС по гр. д. № 327/2005г., Решение № 904 от 2.10.2008 г. на ВКС по гр.д.№ 3167/2007г., I г.о. и много други. В режим на СИО попада и запазеното от С. и В. В.и вещно право на ползване. По отношение на това ограничено вещно право транслативният ефект на дарението е отложен до смъртта на дарителите. Те са си запазили правото на ползване пожизнено, а не им е дарено от внука им, непосредствено след като са му дарили жилището. Тъй като бракът между тях не е прекратен, съсобствеността им върху процесния апартамент и понастоящем е бездялова.

Съгласно трайната съдебна практика, при предявен иск по чл.32, ал.2 от ЗС, разпределянето на реалното ползване следва да бъде извършено в съответствие с дяловете на страните в съсобствеността. При положение, че всеки от двамата- и жалбоподателката и въззиваемият, притежава целия имот, липсват дялове и всеки от двамата има право да ползва целия имот, то е невъзможно да бъде разпределено ползването, независимо дали е налице възможност за обособяване на два дяла за ползване, съобразно с броя, разположението и предназначението на помещенията в жилището. Ето защо, макар и с други мотиви, решението, с което е отхвърлен искът по чл.32, ал.2 от ЗС, ще следва да бъде потвърдено, като в полза на въззиваемия бъдат присъдени направените от него съдебни разноски за адв.възнаграждение, редуцирано от 600 лева на 400 лева.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 868/27.02.2023г. по гр.д.№ 12334/2022г. на ПдРС, ХІV гр.с., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката С. Ц. В. против В. П. В. иск по чл.32, ал.2 от ЗС за разпределяне на реалното ползване на апартамент **, находящ се в гр.П**, ЖК ***“.

ОСЪЖДА С. Ц. В. от гр.П., ул.“***, ЕГН: ********** да заплати на В. П. В. от гр.П., ЖК“****, ЕГН: ********** сумата от 400 лева- съдебни разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3