Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 379 от 13.06.2023, Административен съд - Пазарджик

Съд
Административен съд - Пазарджик
Дело
Административно дело 1120/2022
Вид
Решение № 379
Подписан
13.06.2023
Състав
МАРИЯ ИВАНОВА КОЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 137 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 138, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 12, ал. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 203 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 284 и сл. · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 2, т. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 86, ал. 1, т. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 116 · Наказателен кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№ 379 / 13.6.2023г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на тридесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА при участието на секретаря Янка Вукева и участието на прокурора Стоян Пешев, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1120 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл.

203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано е по искова молба, подадена от Н.Н.А.,

ЕГН **********, понастоящем в Затвора-гр. Пазарджик, изтърпяващ наказание лишаване от свобода, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, за сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от действия и бездействия на администрацията на Затвора-гр.

Пазарджик, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане

В исковата молба се твърди, че на 30.09.2022 г. Н.А. е изпратил писмо изх.№ М-2669/03.10.2022 г. и нарочна молба изх.№ М-2669/03.10.2022 г. по описа на затвора до Софийски апелативен съд.

Съдържанието на писмото било: 1) писмена защита от 26.09.2022 г. по ВГрД № 1368/2022 г. на САС, 14-ти с-в (два екземпляра); 2) Молба от 26.09.2022 г. до САС, в която е посочил, че иска да бъде призован лично с призовка за насроченото по делото съдебно заседание за 22.11.2022 г. от 14.00 часа и 3) молба-искане от 26.09.2022 г. до САС, да му бъде изпратено решението на СГС, 10-ти с-в, въззивната жалба и писмения отговор срещу нея. Посочва, че писмото е унищожено от администрацията на Затвора-гр.

Пазарджик и не е изпратено до Софийски апелативен съд.

Посочва също така, че не е получавал призовка за насроченото на 22.11.2022 г. съдебно заседание по ВГрД № 1368/2022 г. на САС, 14-ти с-в. Твърди, че на 18.11.2022 г. е написал молба до началника на затвора за съдействие да бъде конвоиран, администрацията да потърси призовката и да му я връчи. На 22.11.2022 г. е бил повикан от началника на затвора, който му е казал, че умишлено не е бил конвоиран.

Твърди, че от незаконосъобразните действия и бездействия е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, нечовешко отношение, главоболие, безсъние, малодушие, тормоз, чувствал се е отхвърлен.

С Молба вх.№ 2037/09.03.2023 г. и в проведено съдебно заседание на 21.03.2023 г. по настоящото дело е изменен периодът на иска, като ищецът посочва, че е претърпял неимуществени вреди считано от 03.10.2022 г. до завеждане на исковата молба (30.11.2022 г.) и претендира мораторна лихва за този период, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на обезщетението.

Пред съда и в хода по същество исковата молба се поддържа изцяло от ищеца и от адвокат Р.А., който излага доводи за основателност на иска. Счита, че твърдените от страна на ищеца обстоятелства са се доказали от представените по делото писмени и гласни доказателства. Посочва, че му е ограничено правото на неприкосновеност на кореспонденцията и на конвоирането му за участие в открито съдебно заседание.

Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуален представител юрисконсулт Р.Р., оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан по основание и размер. Посочва, че цитираното от ищеца писмо е предадено на „Български пощи“ ЕАД, като за по-нататъшното му придвижване ответникът не може да носи отговорност. По отношение на конвоирането за участие в открито съдебно заседание пред Софийски апелативен съд посочва, че А. е получил други призовки с по-ранна дата, на които дела е участвал лично, като от неявяването му на 22.11.2022 г. пред САС не са настъпили вредоносни последици, доколкото А. бил взел участие в следващо съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура–Пазарджик счита исковата претенция за неоснователна и недоказана. Сочи, че ищецът не е доказал, че реално не е могъл да упражни процесуалните си права, както и че това се дължи на виновно поведение на ищеца. Счита, че не са доказани и самите неимуществени вреди, както и причинно-следствената връзка между фактическите обстоятелства, от които се търпят вредите и претърпените такива.

Административен съд-Пазарджик като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Исковата претенция е с правно основание чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), и касае претърпени неимуществени вреди от бездействие на органи по изпълнение на наказанията по този закон в периода от 03.10.2022 г. до 30.11.2022 г.

Не е спорно по делото, че ищецът изтърпява присъда, с която на основание чл. 116 НК му е наложено наказание „доживотен затвор“ и е настанен в Затвора-гр. Пазарджик.

Във връзка с твърденията на ищеца от Софийски апелативен съд са изискани и представени документи, като в доклад на съдебен деловодител по ВГрД № 1368/2022 г. на САС, 14-ти с-в е посочено, че няма постъпила писмена защита от 26.09.2022 г. и молба от същата дата, подадени от Н.А..

На 06.06.2022 г. е изпратена призовка до Н.А. чрез адвокат К. К. за явяване на 22.11.2022 г. в Апелативен съд-София, която е получена лично от адвоката на 10.06.2022 г. С молба от 03.11.2022 г. от адвокат К. и молба от 08.11.2022 г. от Н.А. е заявено желание А. да бъде лично призован за явяването му в съдебно заседание. С Писмо изх.№ 12549/07.11.2022 г. съдът е изпратил до началника на Затвора-гр. Пазарджик призовка, адресирана до Н.А. за явяването му в съдебно заседание на 22.11.2022 г. с указание съобщението да му бъде връчено. С Писмо изх.№ 5993/11.11.2022 г. началникът на затвора е върнал в цялост призовката на Апелативен съд-София с посочване, че Н.А. има дела на 23.11.2022 г. и на 24.11.2022 г. в административен и районен съд, като призовките за тях са получени по-рано. С протоколно определение от 22.11.2022 г. по ВГрД № 1368/2022 г. съдът не е дал ход на делото и е отложил същото за 04.04.2023 г., като е приел, че е необходимо осигуряване правото на страната да присъства лично така, както е заявила. От САС са представени и решение от 09.03.2022 г. по гр.д. № 7479/2019 г. на СГС, въззивна жалба срещу него от Н.А., както и писмена защита вх.№ 25190/24.11.2022 г. от Н.А..

В представено по настоящото дело становище процесуалният представител на ответника сочи, че на 03.10.2022 г. А. е изпратил до Апелативен съд-София в запечатан плик писмо изх.№ М-2669/03.10.2022 г., което е предадено на ИСДВР А. Б. и е регистрирано в деловодството на Затвора-гр. Пазарджик, за което представя извлечение от електронната информационна система на ГДИН. Посочва, че администрацията на затвора не е знаела какво има в писмото, тъй като съгласно ЗИНЗС същите не се проверяват.

С Молба вх.№ М-3280/21.11.2022 г. Н.А. е поискал от началника на затвора да му съдейства да бъде конвоиран да се яви по делото пред САС. Върху нея е поставена резолюция от началник сектор „Режимна и административна дейност“, че призовката е върната в цялост на САС, тъй като А. е призован по конкретно описани дела в гр. Пазарджик и не може да бъде конвоиран до София, тъй като призовките били получени по-рано.

Представено е копие от дневник за вписване на конвойната дейност в Затвора-гр. Пазарджик относно конвоирането на лишените от свобода по съдебни дела в страната, от който е видно, че Н.А. *** на 23.11, 24.11 и 25.11.2022 г.

Ищецът представи по делото оригинал на молба, изготвена от него и получена от ИСДВР Б. на 30.09.2022 г. и заведена с вх.№ М-2669/03.10.2022 г. (изготвено е служебно копие, приложено в кориците на делото – л. 129), в която е посочено, че на същата дата е изпратил писмо до САС съдържащо писмена защита и молба от 26.09.2022 г. по ВГрД № 1368/2022 г. на САС. Представена е и молба от 18.11.2022 г., заведена с вх.№ М-3280/21.11.2022 г., с която А. посочва, че подава молба до началника на затвора за съдействие за конвоирането му до гр. София, както и дали е получил призовка от САС за явяване в съдебно заседание на 22.11.2022 г. по въззивното гражданско дело.

От Областна пощенска станция-Пазарджик при

„Български пощи“ ЕАД е постъпило становище, в което е посочено, че липсва информация дали Писмо изх.№ М-2669/03.10.2022 г. по описа на затвора е постъпило в „Български пощи“ ЕАД. Заявяват, че съгласно „Общи условия на договора с потребителите на универсална пощенска услуга и пощенски парични преводи представяни от Български пощи“, обикновените писма не се регистрират в дневници, описи и др. Вписват се само препоръчаните пратки, които заедно с посочените в тях баркодове могат да бъдат проследявани.

Свидетелят Д.П.Г., разпитан по искане на ищеца, споделя, че го познава от 2013-2014 г. Посочва, че на 22.11.2022 г. А. се е бил конвоиран да се яви на делото в гр. София, което му било много важно. Заявява, че ищецът се е свързал с адвоката си по това дело, който му обяснил, че призовката е върната в цялост и не е му е била връчена. Заявява, че А. се ядосал се, не спял, бил неадекватен, взел медикаменти за главоболие. Твърди, че не бил на себе си, викал цял ден и цяла нощ, имало „голяма аларма“. Посочва, че началникът на затвора обяснил на А., че призовката за делото пред САС е получена след други призовки, поради което не било възможно да го конвоират.

При така установеното от фактическа страна,

Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от процесуално легитимирано лице, което твърди, че в периода от 03.10.2022 г. до 30.11.2022 г., през който е излежавал присъда лишаване от свобода в Затвора-гр. Пазарджик, е претърпял неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което е юридическо лице към Министерство на правосъдието, с териториални структури, включващи затворите - чл. 12, ал. 3 ЗИНЗС.

Искът е предявен срещу надлежен ответник по чл.

205 АПК във вр. чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – юридическо лице, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби, каквито са затворите.

Материалноправната уредба на твърдяното право се съдържа в чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, който предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, регламентиращ изисквания към условията, при които се поставят осъдените лица.

Основателността на предявения иск предполага установяване наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с които се нарушава чл. 3 ЗИНЗС; 2) настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението; 3) в пряка причинна връзка от нарушението. Неимуществената вреда се предполага до доказване на противното по силата на оборимата презумпция, въведена с чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС. Нормата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС предвижда забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2 от закона, за такова се смятат и действия, бездействия и обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, като изброяването е неизчерпателно.

Отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният неин характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са виновно причинени.

Предмет на разглежданата искова претенция е обезщетяване на претърпени от Н.А. неимуществени вреди – болки и страдания, като последица от проявните форми на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС: бездействие на администрацията на Затвора-гр. Пазарджик за зачитане правото на личен живот и да му осигури достъп до правото му на справедлив съдебен процес, изразяващо се в ограничаване на кореспонденция между него и съдебните органи, както и ограничаване правото му да се защитава лично, като не е уведомен за насрочено съдебно заседание.