Решение № 1967 от 20.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1967 гр. София, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100504227 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № II- 55-2001004 от 03.02.2022 г., постановено по гр. д. № 47869/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 55 състав, е отхвърлен предявеният иск от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД срещу Й. Й. П., с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.538, ал.1 ТЗ – за установяване съществуване на вземане за сумата от 1 107 лв. по запис на заповед от 21.05.2013 г. , издаден в полза на „К.“ ООД, което вземане е било прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 17.08.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 01.09.2015 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 52283/2015 г. на СРС, 55 състав. Ищецът е осъден за заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 600 лв., представляваща сторени по делото разноски.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Съдът е съобразил възражения на ответника, които са заявени извън срока за писмен отговор на исковата молба, в нарушение на чл.133 ГПК. В противоречие с тълкувателната практика на ВКС решаващият съд е приел, че ищецът следва да представи договора за кредит. Счита, че неправилно решаващият съд е ценил Приложение № 1 към договора за цесия. В него е посочена главница в размер на 600 лв. и лихва в размер на 507 лв.,които суми общо се равняват на 1 107 лв. В деня на издаване на записа на заповед кредиторът не може да знае дали длъжникът ще изпадне в забава. С оглед на това счита, че неправилно 1 решаващият съд е приел, че е налице разминаване на вземането по записа на заповед и задължението, описано в приложение № 1 към договора за цесия.

Моли съда да отмени ожалваното решение и да уважи изцяло предявения иск.

Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Й. Й. П., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Решаващият съд е анализирал целия доказателствен материал, като е установил релевантните за спора факти и е приложил съответните правни норми, без да са допуснати съществени процесуални нарушения. Законосъобразно е изготвен докладът на делото, срещу който не са заявени възражения от страните. Обосновано съдът е приел, че представенят по делото договор за прехвърляне на вземане не може да се отъждестви с процесното. Счита, че възражението на жалбоподателя за настъпила преклузия е безпредметно, тъй като искът е отхвърлен поради недоказаност на исковата претенция, като доказателствената тежест е правилно разпределена от съда. Не е налице и соченото от жалбоподателя нарушение на тълкувателната практика на ВКС, тъй като ищецът е въвел с исковата молба твърдение за наличие на каузално правоотношение.

Обосновано решаващият съд е приел, че няма как запис на заповед от 21.05.2013 г. да обезпечава договор за заем от 22.05.2013 г. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове съответно с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.538, ал.1 ТЗ. Ищецът твърди, че е носител на вземане срещу ответника за сумата от 1 107 лв. На 21.05.2013 г. ответникът е издал в полза на „К.“ ООД запис на заповед за сумата от 1 107 лв. Тъй като дължимата сума не е заплатена, е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, въз основа на горепосочения запис на заповед и е образувано ч. гр. д. № 52283/2015 г. по описа на СРС, ГО, 55 състав Съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е депозирал възражение. На 17.08.2018 г. е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и е подписано Приложение № 1 към посочения договор, по силата на който „К.“ ООД е прехвърлил на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземането, произтичащо от запис на заповед от 21.05.2013 г. и индивидуален договор за заем № 35065/21.05.2013 г., сключен между „К.“ ООД и Й. Й. Ренев, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително лихви, такси, комисионни и други разноски. На 12.09.2018 г. на длъжника е изпратено уведомление за продажбата на вземането. Към исковата молба представя уведомление за извършената цесия, с оглед връчването му на длъжника. Счита, че записът на заповед е редовен от външна страна и отговаря на законовите изисквания за валидност. Същият е издаден от Й. Й. П., който саморъчно е изписал името си и е поставил подпис върху менителничния ефект. Записът на заповед е предявен за плащане на длъжника, който е изписал трите си имена и е поставил собственоръчно подписа си върху менителничия ефект. Към момента по процесиня запис на заповед ищецът има вземане в размер на 1 107 2 лв. Правата по записа на заповед са редовно прехвърлени чрез сключения рамков договор за продажба и прехвъряне на вземания (цесия) на 17.08.2018 г., в рамките на предвидената в чл.466, ал.1 ТЗ вр. с чл.537 ТЗ. Въз основа на издадения изпълнителен лист е заведено изпълнително производство. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо длъжника, че му дължи сумата от 1 107 лв., въз основа на запис на заповед от 21.05.2013 г., ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане., като му присъди сторените по делото разноски.

Препис от исковата молба е връчен на ответника на 21.05.2021 г., чрез процесуалиня му представител адв. Н. А..

На 28.06.2021 г. – извън установеният в нормата на чл.131 ГПК срок, ответникът е изпратил по пощата писмен отговор на исковата молба, с който я оспорва. Счита, че предявеният иск е недопустим, тъй като не е установена по делото активната легитимация на ищеца. Същият се позовава на запис на заповед, по който не е страна. В условията на евентуалност поддържа, че предявеният иск е и неоснователен. С исковата молба ищецът е въвел твърдение за каузалната сделка, която е обезпечена чрез процесната ценна книга. Оспорва наличието на заявения в исковата молба договор за заем. По делото не са ангажирани доказателства относно предаване на сумата.

Вземането по ценната книга не е надлежно прехвърлено чрез джиро. В представения по делото договор за прехвърляне на вземания от 17.08.2018 г. е отбелязано името на ответника, датата на договора е 22.05.2013 г., отпуснатата главница е 600 лв., остатъкът от главницата към 17.08.2018 г.е 600 лв., а остатъкът от договорна лихва е 507 лв., остатък от лихва за просрочение 1 142, 92 лв. и общо дължима сума към 17.08.2018 г. в размер на 2 249, 92 лв. Счита, че по никакъв начин не може да бъде направена ясна и категорична връзка между описаното в Приложение № 1 към договора за прехвърляне на вземания от 17.08.2018 г. вземане и процесния запис на заповед. Твърди, че не е надлежно уведомен за прехвърляне на вземането, поради което и на основание чл.99, ал.4 ЗЗД, същата няма действие спрямо него. Позовава се на изтекла погасителна давност.

На 01.09.2015 г. „К.“ ЕООД е депозирал пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу Й. Й. П. за сумата от 1 107 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. В т.12 от заявлението е посочено, че документът, от който произтича вземането, е запис на заповед, издаден на 21.05.2013 г., предявен за плащане на 29.01.2015 г.

С разпореждане от 04.09.2015 г., постановено по ч. гр. д.

№52283/2015 г. по описа на СРС, ГО, 55 състав, съдът е постановил заповед за изпълнение относно претедираната сума, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 225 лв., от които:

25 лв. – държавна такса, както и 200 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът е депозирал възлражение срещу оспорената заповед, като е заявил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

Длъжникът е депозирал в заповедното производство препис от покана за доброволно изпълнение, в която като взискател в изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения по делото изпълнителен 3 лист, е конституиран „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

В срока по чл.415, ал.4 ГПК „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

На 21.05.2013 г. Й. Й. П. е издал запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се е задължил да плати на „К.“ ООД или на негова заповед, на предявяване сумата от 1 107 лв. Като място на издаване е посочен гр. София, Люлин, а като място на плащане – гр. София, ж. К. „Люлин“, ул. *******.

Падежът на записа на заповед е на предявяване. Записът на заповед е издаден без разноски и без протест. След менителничното волеизявление е положен подпис от издателя, с изписани три имена. Направено е и волеизявление, че записът на заповед е предявен за плащане на 29.01.2015 г., като е положен подпис от издателя и ръкописно са изписани трите му имена.

На 17.08.2013 г. е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който „К.“ ООД – продавач, се е задължил да прехвърля на „Агенция за събиране на вземания“ ООД – купувач, вземания, произхождащи от договор за заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ и договори за потребителски кредити по смисъла на ЗПК, като вземанията ще бъдат индивидуализирани в Приложение № 1 към договора. Приложение № 1 има минимум следното съдържание: кредит ID, имена на длъжника, солидарните длъжници, съдлъжник, гарант, поръчител, авалист, правоприемник на някои от дъжниците, ЕГН/ЕИК на длъжника и последните, ата на договора за потребителски кредит, отпуснатата главница, общ размер на задълженията във връзка с потребителския кредит, остатък от дължимата сума, който е засечен към деня на извършване на цесията и лихва за забава, като съдържащата се в него информация е потвърдена от продавача като пълна, точна и вярна. Съгласно § 1, т.1.2 по смисъла на договора „вземания“ са всички вземания по договори за кредит, които продавачът има към негови клиенти, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително и с изтеклите лихви, посочени в Приложение № 1 към договора.

По делото е представено препис – извлечение от Приложение № 1 от 17.08.2018 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен между „К.“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на 17.08.2018 г., Д-18-00227-1/17.08.2018 г. към Д-18-00225-1. Под номер 174 е посочен договор № 35065, ЕГН **********, длъжник – Й. Й. П., дата на договора – 22.05.2013 г., отпусната главница – 600 лв., остатък главница към 17.08.2018 г. – 600 лв., остатък договорна лихва към 17.08.2018 г. – 507 лв., остатък лихва за просрочие към 17.08.2018 г. – 1 142, 92 лв., общо дължимо към датата на продажбата вземане – 2 249, 92 лв.

По делото е представено потвърждение за сключена цесия, на основание чл.99, ал.3 ЗЗД, № Д-18-00227-1/17.08.2018 г. към Д-18-00225-1, изходящо от „К.“ ООД. Със същото дружеството е потвърдило извършената цесия на всички вземания, цедирани в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и всички привилегии, съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия). Вземанията са индивидуализирани в Приложение № 1/17.08.2017 г., представляващо неразделна част от договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 17.08.2018 г.