Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 37025 от 09.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 21068/2025
Вид
Определение № 37025
Подписан
09.10.2026
В сила
09.10.2026
Състав
КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА СТОЙКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140а, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37025 гр. София, 09.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110121068 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявени от „Уникредит Булбанк“ АД /ищец/ срещу Ян П. В.

/ответник/ осъдителни искове, както следва: иск с правно основание чл. 79 вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.430 ТЗ за заплащане на сумата 1500.00 лева - непогасена главница, дължима по договор за потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 204/0009/81744483, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 10.04.2025г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 79 вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.430 ТЗ за установяване съществуване на вземане за сумата 164,70 лева - непогасена главница – неразрешен овърдрафт, дължима по договор за потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 204/0009/81744483, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 10.04.2025г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр.чл.430, ал.2 ТЗ вр. чл. 7 от Договора за заплащане на сумата 806,13 лева - договорна лихва за периода от 19.02.2021г.

– 10.04.2025г.; иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата 813,43 лева – неустойка за периода 19.02.2021г.-10.04.2025г.

Ищецът - „УниКредит Булбанк“ АД, твърди, че между него и ответника Ян П. В. е сключен договор за потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 204/0009/81744483. При условията на който кредиторът предоставя на кредитополучателя възможност да ползва револвиращ кредит, под формата на овърдрафт по неговата разплащателна сметка, в размер на 1500,00 лв. В съответствие с договора и приложимите Общи условия на „УниКредит Булбанк“ АД, кредитополучателят усвоил разрешения овърдрафт изцяло, като ползвал парични средства превишаващи салдото по разплащателната му сметка с IBAN:

BG25UNCR70001522548092, разкрита на негово име в Банката. В т. 11 от Договора 1 страните уговорили, че за ползвания овърдрафт кредитополучателят дължи на Банката лихви, комисиони и разходи по т. 4 и 5 от договора. В т. 4, вр. т 11.1 била посочена възнаградителна лихва и ГПР 12,95%. Възнаградителната лихва се дължала и изплащала ежемесечно на число от календарния месец, съвпадащо с датата от месеца, на която изтича срокът за издължаване на овърдрафта по т. 7, т. е. на всяко 17-то число от съответния месец. В т. 11.2 страните приели, че при неиздължаване на ежемесечно дължимата лихва по усвоената част от кредита, същата се отнася като усвоена част от разрешения кредитен лимит (овърдрафт), а ако той е усвоен изцяло, то неплатената лихва се отнася като неразрешен овърдрафт, олихвяван по реда на т. 5.4 от процесния договор. Съгласно т. 11.3 от договора, при неиздължаване от страна на Кредитополучателя на главница и/или лихви, съгласно договорените в т. 7 и т. 12.2.1 срокове, както и в случаите на предсрочна изискуемост, Кредитополучателят дължи на Банката обезщетение (неустойка) за забава в размер, посочен в т. 5.4 – законната лихва за забава. Ответникът не е изпълнил договорните си задължения по т. 12 от договора да погаси в срок дължимите суми. Съгласно т. 7, във вр. с т. 12.1 от договора, крайният срок за погасяване на всички задължения по кредита настъпил на 17.01.2021 г. като банката твърди, че вземането е станало изискуемо, като за настъпването на изискуемостта му не е необходимо каквото и да е волеизявлението на страните, тъй като съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава със самото изтичане на деня на изпълнение, след като този ден е определен. Твърди се, че към момента вземането е в общ размер на 3284,26 лева.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК от ответника чрез назначения му особен представител – адв. В. Й., с който оспорва предявените искове. Оспорва съществуването на вземането в този размер, начина му на формиране и неговата изискуемост. Релевира възражение, че вземането е погасено по давност преди обявяването му за предсрочно изискуем с изтичането на три години от падежа на всяка вноска, тъй като вземането има периодичен характер, защото касае револвиращ кредит. Възразява, че клаузата, въз основа на която се претендира неустойката, е нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и води до необосновано обогатяване на кредитора.

Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:

Исковата претенция е допустима, тъй като исковата молба е депозирана в срока по чл.415 ГПК.

Съдът обявява на страните, че с оглед характера на договора като такъв, сключен с потребител, ще се занимае служебно с въпроса за наличието на неравноправни клаузи в него съгласно чл. 7 ГПК.

Ищецът носи тежестта да установи наличието на валиден договор за заем, по силата на който е предоставил заемната сума на ответника, размера на усвоения кредит, наличието в него на валидно обвързващи клаузи за договорна и наказателна лихва, направени разходи по изпращане на покана за доброволно изпълнение и наличието на уговорка за дъжлимост на такса поддръжка; обявена предсрочна изискуемост на кредита, размера на непогасения остатък по дълга по пера, както и че договорът отговаря на изискванията по ЗПК, в частност ГПР е изчислен законосъобразно.

В тежест на ответника е, при установяване на горните обстоятелства от ищеца, да 2 докаже изпълнение.

Приложените към исковата молба и документи са допустими, относими и необходими за правилното решаване на делото, поради което същите следва да бъдат приети.

С оглед служебното задължение по чл. 7 ГПК настоящият съдебен състав намира за необходимо по делото да се допусне съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на формулираните въпроси от ищеца в исковата молба и по формулираните от съда въпроси: кога и по какъв начин е била усвоена заемната сума от ищеца; има ли постъпили плащания по договора, кога и как са отнесени към погасяване на задълженията; да се посочат вземанията по размер и по пера /главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва и наказателна лихва/, като търсените лихви се изчислят при съобразяване на падежа на всяка вноска и в рамките на периода, претендиран от ищеца; как е изчислена като процент търсената наказателна лихва, която се търси, от какви компоненти е съставена и променяни ли са тези компоненти в търсения период от банката; да се посочи за каква част от вземанията поотделно е настъпила изискуемостта преди 10.04.2025г. с изтичането на три години от тяхната изискуемост.

Съдът, след като съобрази разпоредбата на чл. 140а от ГПК и че настоящото производство попада в разпоредбите на ГПК, предвиждащи задължително участие на страните в процедура по медиация (по арг. на чл. 140а, ал. 1, т. 10 от ГПК), намира, че не следва да задължава страните да участват в информационна среща за провеждане на процедура по медиация, доколкото участието на страните би затруднило разглеждането и решаването на делото в разумен срок (арг. по чл. 140а, ал. 3, т. 5 от ГПК. Независимо от това съдът, намира че следва да напъти страните към доброволно уреждане на спора чрез провеждане на медиация, или сключване на съдебна спогодба.

Така мотивиран, Съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която след преглед на материалите по делото и справка при заемодателя да отговори на поставените въпроси от ищеца в исковата молба и на следните въпроси на съда: както и да посочи: кога и по какъв начин е била усвоена заемната сума от ищеца; има ли постъпили плащания по договора, кога и как са отнесени към погасяване на задълженията; да се посочат вземанията по размер и по пера /главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва и наказателна лихва/, като търсените лихви се изчислят при съобразяване на падежа на всяка вноска и в рамките на периода, претендиран от ищеца; как е изчислена като процент търсената наказателна лихва, която се търси, от какви компоненти е съставена и променяни ли са тези компоненти в търсения период от банката; да се посочи за каква част от вземанията поотделно е настъпила изискуемостта 3 преди 10.04.2025г. с изтичането на три години от тяхната изискуемост.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Елисавета Владова Асенова, телефон: ***, ***.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 300 евро, вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им.

На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.11.2026г. от 15:20 ч., за когато да се призоват страните.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията. При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях отсъства повече от един месец от адреса, на който веднъж му бъде връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат за редовно връчени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се изпрати препис от писмения отговор на ответника.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4