Решение № 110 от 17.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно търговско дело 70/2026
- Вид
- Решение № 110
- Подписан
- 17.07.2026
- Състав
- РАДОСТИН ПЕТРОВ, ИРЕНА КОЛЕВА, ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.14 · Закон за нормативните актове
- чл.23 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
- чл.25 ал.4 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
- чл.4 ал.1 · Конституция на Република България
- чл.5 ал.5 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 110 гр. Велико Търново, 17.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ (Б)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: РАДОСТИН П.
Членове:
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно търговско дело № 20264001000070 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 13/30.01.2026г. по т.д. № 100/2025г. на Окръжен съд – Велико Търново са отменени по предявен от П. В. И., ЕГН **********, с адрес с.Николчовци, община Габрово против Сдружение „Ловно – рибарско дружество „Чардафон“ гр. Габрово, ул. „Емануил Манолов“ № 17, ЕИК 107055776, иск с правно основание чл. 25 ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ, като противоуставни взетите на Общото събрание на ответното сдружение, проведено на 15.05.2025г., решение по т. 5 от дневния ред за избор на членове на управителен съвет, в частта му относно избора на лицата С. П. Т., П. К. П., М. М. Х., И. Н. И.., Х. И. К. и В. В. М., както и решение по т. 6 за избор на И. Н. И.. за председател на управителния съвет. Със същото решение е отхвърлен иска за отмяна изцяло на решението т. 5 от дневния ред за избор на членове на управителен съвет.
Срещу посоченото решение в частта, в която са отменени решение по т. 5 от дневния ред за избор на членове на управителен съвет относно избора на лицата С. П. Т., П. К. П., М.
М. Х., И. Н. И.., Х. И. К. и В. В. М. и решение по т. 6 за избор на И. Н. И.. за председател на управителния съвет, е подадена въззивна жалба от ответника Сдружение „Ловно – рибарско дружество „Чардафон“, чрез процесуалния представител по пълномощие – адвокат С. Т..
1
Жалбоподателят счита решението в обжалваните части за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Излага, че тълкуването на нормата на чл.30 ал.2 от Устава на ответното сдружение е неправилно, като съдът е приел, че на същата е придадено обратно действие в нарушение на нормата на чл.14 ЗНА, чл.5 ал.5, чл.4 ал.1 от Конституцията на Република България, както и в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР № 5/2021г. по тълк.д. № 5/2021г. на ОСГК на ВКС, което счита за постановено по идентичен казус. Развива доводи за липса на нарушение на Устава относно избора на И. Н. И.. за член на сдружението, поради което счита, че не е допуснато твърдяното нарушение при избора му за председател на УС. Прави искане за отмяна на решението в обжалваните части и вместо него постановяване на друго, с което предявените искове бъдат изцяло отхвърлени.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна П. В. И., чрез своя пълномощник – адвокат А. Ч., заема становище за неоснователност на въззивната жалба и наведените в нея оплаквания срещу първоинстанционния съдебен акт в обжалваните части. Претендира направените във въззивното производство разноски.
В съдебно заседание страните, представлявани от своите пълномощници, поддържат позициите си по спора, а въззиваемата страна и претенцията си за разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от П. В. И., ЕГН **********, с адрес с.Николчовци, община Габрово против Сдружение „Ловно – рибарско дружество „Чардафон“ - гр. Габрово с твърдения, че е дългогодишен член на Ловнорибарска дружина „Поповци“ при ответното сдружение и като такъв е бил избран за делегат на Общото събрание на последното, насрочено на 15.05.2025г. Съгласно т.5 и т.6 от дневния ред, на събранието следвало да се проведе избор на УС и на председател на сдружението.
Твърди незаконосъобразност и противоуставност на оспорените решения на проведеното на посочената дата Общо събрание, тъй като делегатите от ЛРД – с.Донино, ЛРД – с. Козирог, ЛРД – с.Гъбене, ЛРД – с.Яворец, ЛРД – с.Драгановци и ЛРД – с.Враниловци били едновременно и кандидати за членове на УС и гласувайки за себе си, се намирали в конфликт на интереси и шестима от членовете на УС били избрани в нарушение на чл.30 ал.2 от Устава, забраняващ в УС да участват лица били такива два или повече последователни мандата. Посочва, че изборът на И. Н. И.. за председател на УС на ответното сдружение е в нарушение на чл.28 т.3 от Устава, доколкото не може да бъде член на УС поради избора му за такъв в нарушение на чл.30 ал.2 от Устава. Направено е искане за отмяна изцяло на решението по т.5 от протокола на проведеното на 15.05.2025г. ОС на сдружението за избор на УС, евентуално само по отношение избора на С. П. Т., П. К. П., М.
М. Х., И. Н. И.., Х. И. К. и В. В. М., както и решение по т. 6 за избор на И. Н. И.. за председател на управителния съвет.
2
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Сдружение „Ловно – рибарско дружество „Чардафон“ - гр. Габрово оспорва предявените искове. Оспорва твърдението, че е налице нарушение на Устава при избор на членове на УС, като твърди, че нормата на чл.30 ал.2 от него, изменена от 10.05.2024г., действа занапред и на същата не е придадено обратно действие.
По делото не се спори по фактите. Ищецът е член на ЛРД – с.Поповци, община Габрово и като такъв е член на ответното сдружение. Същият е бил избран за делегат на Общо събрание на сдружението, проведено на 15.05.2024г. по предварително обявен дневен ред. Видно от изготвения за това протокол, присъствалите делегати са взели единодушно решение за избор на членове на УС, като за такива били избрани Г. М., Й. Й., И. Н. И.., Д.
Х., М. Х., Ц. Ц., П. П., Ж. Ж., В. В., Х. К., В. М., С. Т. и А. С., предложени от ЛРД техни членове. След проведено тайно гласуване с 18 гласа бил избран председател на УС - И. Н.
И.., част от състава на новоизбрания УС.
Установява се от представените по делото писмени доказателства – удостоверение за актуално правно състояние на ответното сдружение и постановени решения по ф.д. № 162/1999г. на Окръжен съд – Габрово, както и след справка в ТР, че част от избраните за членове на УС лица - С. Т., П. П., М. Х., И. Н. И.., Х. К. и В. М., към момента на избора са били избирани вече за членове на УС най-малко два последователни мандата /през 2017г. 2021г. и през 2021г. – 2025г./.
За да постанови обжалваното решение, първостепенният съд е приел, че не съществува забрана в ЗЮЛНЦ или в ЗЛОД делегатите на ОС на сдружението да са кандидати за членове на УС и да участват в този избор, както и такава забрана не е въведена с Устава на сдружението, но изменената норма на чл.30 ал.2 от Устава действа занапред, на същата не е придадено обратно действие, поради което въведеното с нея ограничение да се избира член на УС на сдружението с два последователни мандата е приложимо към оспорения от ищеца избор. Посочено е, че решението за избор на председател на УС също противоречи на Устава – чл.28 т.3 от същия, доколкото избраният кандидат няма как да бъде избран за член на УС на сдружението поради забраната на чл.30 ал.2 от Устава.
Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на решението в обжалваните части. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. Безспорно е, че ищецът е член на Сдружение „Ловно – рибарско дружество „Чардафон“ - гр. Габрово към момента на провеждане на процесното събрание, следователно е активно легитимиран да предяви конститутивни искове по чл.25 ал.4 ЗЮЛНЦ. Исковата молба, с която се атакуват решенията на Общо събрание на делегатите, проведено на 15.05.2025г., е постъпила в Окръжен съд Габрово на 10.06.2025г., следователно преклузивният срок за предявяване на исковете е спазен.
3
След анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани във въззивната жалба, съдът достигна до следните правни изводи:
Органите на управление на сдруженията с нестопанска цел по смисъла на чл.19 от ЗЮЛНЦ са уредени по законодателен път в разпоредбата на чл.23 от с.з., съгласно която върховен орган на сдружението с нестопанска цел е общото събрание, което се състои от всички членове, освен ако в устава е предвидено друго, а негов управителен орган е управителният съвет, чиито членове се избират от общото събрание. Съдебният контрол на решенията на общото събрание на сдружение с нестопанска цел е ограничен от законодателя до тяхната законосъобразност и съответствие с устава, съгласно изричната норма на чл.25 ал.4 от ЗЮЛНЦ. Предметът на делото по такъв иск се определя по волята на ищеца /член или орган на сдружението/ чрез посочване на основанията за отмяна. В случая, за да поиска отмяна на посочените решения от проведеното на 15.05.2025г. ОС на ответното сдружение, ищецът се е позовал на противоречието им с разпоредбата на чл.30 ал.2 от Устава, забраняващ в УС да участват лица, които са били негови членове повече от два последователни мандата.
Уставът е вътрешен нормативен акт на ЮЛ и урежда вътрешните отношения в него между членовете, съдружниците и органите на управление от момента на неговото приемане. Изложеното важи и при последващо изменение на отделни негови разпоредби, освен ако на същите изрично не е придадено обратно действие, какъвто настоящият случай не е. Съгласно нормата на чл. 30 ал. 2 от Устава на ответното сдружение, изменена на 10.05.2024г., УС и КС се състоят най-малко от три лица – членове на сдружението, и включват председател и членове. Членовете на УС и на КС се избират за срок от 4 години, като членовете на УС се избират за не повече от два последователни мандата. Настоящият съдебен състав напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че посочената промяна в Устава действа занапред и въведеното с тази норма ограничение е приложимо за избори, които се провеждат след влизане в сила на новия устав, какъвто е процесният избор на членове на УС. Това не отменя валидността на изтеклите до изменението на тази норма мандати на членовете на УС. Липсва и разпоредба, че ограничението не се прилага за мандати, изтекли преди изменението на чл.30 ал.2 от Устава. Следователно, изтеклите до момента на изменението на посочената разпоредба мандати се вземат предвид при провеждане на следващ /след изменението/ избор. Противно на оплакването на жалбоподателя във въззивната жалба, това не е обратно действие на изменената норма, а критерий, ново изискване, за допустимост на кандидатите за членове на УС занапред.
По изложените съображения, доколкото към момента на проведения на 15.05.2025г. избор лицата С. Т., П. П., М. Х., И. Н. И.., Х. К. и В. М. са били вече членове на УС два последователни мандата, то решение по т.5 от състоялото се на процесната дата ОС на сдружението досежно посочените лица е взето в нарушение на изискването, въведено с разпоредбата на чл.30 ал.2 от Устава на ответното сдружение. Допуснатото нарушение на тази норма от Устава обуславя противоуставност и на избора на председател на УС на 4 същото ОС, тъй като избраното лице не отговаря на изискването на чл.28 т.3 от Устава да бъде от състава на УС.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в обжалваните части.
Жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски във въззивното производство и при този изход на спора, на същата се следват такива. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие, страната е направила такива в размер на 750 евро за заплатено възнаграждение на упълномощения от нея адвокат, поради което посочената сума следва да бъде възложена в тежест на въззивника.