Решение № 65 от 02.11.2021, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 131/2021
- Вид
- Решение № 65
- Подписан
- 02.11.2021
- В сила
- 02.06.2022
- Състав
- Пламен Ангелов Синков, Галина Тодорова Канакиева, Петя Иванова Петрова Дакова
Цитирани разпоредби
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.60, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.61, т.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.50 и сл. · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл. 50, ал.1-3 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл. 50, ал.1-3 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл. 50, ал.1-3 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл.54, ал.2 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл.7, ал.1 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл.116, ал.2 · Изборен кодекс
- чл. 54 · Изборен кодекс
- чл. 115 · Наказателен кодекс
- чл.116 · Наказателен кодекс
- чл.116, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 339 · Наказателен кодекс
- чл. 339, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 53, ал. 2, б."а" · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 1 и ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 1 и ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл.103 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.143 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.153 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 16 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.270, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.318 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 65 гр. Бургас, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Пламен Анг. Синков
Членове:
Галина Т. Канакиева
Петя Ив. Петрова Дакова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева в присъствието на прокурора Любомир Георгиев Петров (АП-Бургас) като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212000600131 по описа за 2021 година С присъда № 260006/12.03.2021 год. по НОХД № 234/2020 год.
Ямболският окръжен съд е признал подсъдимия ИВ. Г. П. - със снета по делото самоличност, неосъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 08.10.2019г. в с. о., общ. Т., в здравната служба на селото, находяща се на улица „М.“ № 12, умишлено е умъртвил Д.Г.Ф. при изпълнение на службата му като медицински специалист - медицински фелдшер, като смъртта е причинена по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 2, пр. 12, вр. ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3, вр. чл. 115 и чл. 54 от НК го ОСЪДИЛ на ДВАДЕСЕТ И ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
Със същата присъда съдът е признал подс. П. за ВИНОВЕН за това, че в период от неустановена дата е придобил и до 08.10.2019 г. в с. о., общ. Т., на ул. "П." № 11 е държал общо 111 броя патрони, представляващи годни боеприпаси за огнестрелни оръжия, без да е имал за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал. 1, пр, 6, и чл. 54 от ИК го ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ПРИЗНАЛ е подсъдимия ИВ. Г. П. за НЕВИНОВЕН в това да е държал боеприпаси за огнестрелни оръжия в периода от 08 до 11.10.2019 г., поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАЛ по това обвинение.
1
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимия ИВ. Г. П. общо наказание в размер на ДВАДЕСЕТ И ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК съдът е ПРИСПАДНАЛ времето, през което подсъдимия ИВ. Г. П. е задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и с Постановление на ЯОП, считано от 09.10.2019 г. до привеждане на присъдата в изпълнение.
ОСЪДИЛ е подсъдимия ИВ. Г. П. да заплати на Н. Д. Ф. обезщетение в размер на 150000 лв. ( сто и петдесет хиляди лв.) за причинените й от престъплението по чл. 116, ал. 2, пр. 12, вр. ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3, вр. чл. 115, от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 08.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪДИЛ е подсъдимия ИВ. Г. П. да заплати на Г. Д. Г. обезщетение в размер на 100000 лв. (сто хиляди лв.) за причинените му от престъплението по чл. 116, ал. 2, пр. 12, вр. ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3, вр. чл. 115, от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 08.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛИЛ предявения граждански иск за разликата от 100 000 лв. до 150 000 лв.
ОСЪДИЛ е подсъдимия ИВ. Г. П., с установена по делото самоличност, да заплати направените по делото разноски в размер на 6152.65 лв. в приход на Републиканския бюджет, по сметка на ОД МВР- Ямбол, 1960 лв. по сметка на Националното бюро за правна помощ- София, 733.70 лв. по сметка на ЯОС бюджет на съдебната власт, както и 4000 лв. на адв. К.И. С..
ОСЪДИЛ е подсъдимия ИВ. Г. П., с установена по делото самоличност, да заплати 10000 лв. държавна такса в полза на държвата, съобразно уважените размери на гражданските искове.
Съдът е постановил веществените доказателства: мъжки часовник с черна силиконова каишка и мъжки портфейл от плат да се върнат на подсъдимия И.Г. Пачелив след влизане в сила на присъдата.
Веществените доказателства: 2 броя запечатани кашона със стикери с надпис "Случай №2019-04155, пакет PKG-044019",съдържащ веществените доказателства изследвани по експертиза № 2701/2020 на НИК-МВР София; 3 броя запечатани кашона със стикери с надпис "Случай № 2019-04100, пакет PKG-043949“, съдържащ веществените доказателства изследвани по експертиза № 2702/2020 на НИК-МВР София; един брой бял запечатан плик със стикер с надпис "Случай № 2019-04098, пакет PKG- 043948", съдържащ веществените доказателства изследвани по експертиза № 2395/2020 на НИКМВР София; един брой запечатан кашон със стикери с надпис „случай 2
№2019-04097, пакет PKG-043947“, съдържащ веществените доказателства изследвани по експертиза № 2590/2020 на НИК-МВР София. Кашон запечатан със стикер случай ВД по ДП 59/2019г., бял плик голям запечатан със стикер случай 2019-04095, PKG 04395, бял плик среден запечатан със стикер № 2019-04096, PKG946, кафяв плик запечатан със стикер ВД-ОДМВР-Хасково, СНТЛ-един брой DVR със сериен номер 1K022A9PAPD68S, кашон запечатан със стикери "Запечатано ВД" на ОСлО двустранно-съдържащ 5 броя ножове върнати от съдебно медицинска експертиза, като вещи без стойност да се унищожат след влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 53, ал. 2, б.„а“ от НК съдът е постановил веществените доказателства - боеприпаси 111 на брой, на съхранение в "КОС" РУ - Т., да се ОТНЕМАТ в полза на държавата.
Недоволни от така постановената присъда са останали подсъдимият и частните обвинители Ф. и Г..
Подсъдимият П. чрез своя служебен защитник - адв.Ст. К. от АК Ямбол, е обжалвал същата със съображения за необоснованост и незаконосъобразност. Претендира отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна присъда.
Частните обвинители чрез своя повереник адв. К С. от АК- Ямбол също обжалват присъдата със съображения за явна несправедливост на наложеното наказание за извършеното престъпление по чл.116, ал.2 от НК, като намират същото за несъответстващо на обществената опасност на деянието и дееца.
В хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция защитата на подс.П. прави доказателствени искания, от които съдът е уважил призоваването в качеството на свидетел К.И., като е оставил без уважение искането за провеждане на очна ставка между свидетелките Р.Т. и Н.Х. поради липса на основание за това съгласно чл.143 от НПК, както и да бъде назначена повторна СМЕ за установяване часа на смъртта на пострадалия Ф., тъй като не са налице основанията в чл.153 от НПК. Приет е като писмено доказателство амбулаторен лист №001214/23.09.2020г. По искане на подсъдимия и неговия защитник е била изискана и приложена по делото справка от ЦСМП- Хасково с изх.№502/13.09.2021г. ведно с разпечатки от регистъра на СМП и амбулаторни листи, както и приложена медицинска справка за подс. П. ведно с приложен амб. лист № 2129/06.08.2021г. и копия от направено изследване и преглед от специалист ортопед. Съдът е допуснал и разпитал по служебна инициатива в качеството на свидетел м.ф. К. К. Г.., която е посетила местопроизшествието по получен сигнал на телефон 112 на 08.10.2019г. в с. о.. Съдът е оставил искането на защитата за назначаване на техническа експертиза и изискване на разпечатки за проведените разговори от телефона на пострадалия във връзка с установяване точния час на смъртта на пострадалия.
3
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура - гр.
Бургас заявява, че жалбите са неоснователни, а обжалваната присъда като обоснована и законосъобразна следва да се потвърди. Поддържа изцяло фактическата обстановка, правната квалификация на деянието и аргументите за доказаност на двете обвинения, посочени в мотивите на обжалваната присъда, които се основават на убедителен анализ на събраните по делото обективни гласни, писмени и веществени доказателства. Намира, че съдът внимателно е проучил и анализирал всички гласни доказателства, правилно е посочил, кои и защо приема за достоверни, представени от незаинтересовани свидетели, като ги е съпоставил аналитично с всички други обективни доказателства по делото и по този начин е успял да установи правилната фактическа обстановка по случая. По отношение обвинението по чл.116 от НК отбелязва, че по делото няма никакъв спор, че постр.Ф. е медицински специалист и деянието е извършено при изпълнение на службата му, че е извършено по особено мъчителен начин за пострадалия и с особена жестокост, както няма спор и по механизма на причиняване на нараняванията, характера им и причините за настъпване на смъртта, както и, че деянието е осъществено от субективна страна при пряк умисъл. Излага подробни съображения досежно доказателствата срещу подс.П. по това обвинение, които са косвени, но са от такова естество и такъв брой, че анализирани в своята цялост, хармонично единство и логическа връзка, водят до единствено възможния извод, че обвинението срещу подсъдимия за убийството на фелдшера Ф. е доказано по несъмнен начин и няма нито едно доказателство, обстоятелство или мотив, които да сочат на друг вероятен извършител.
Намира обвинението по чл. 339, ал.1 от НК за доказано по несъмнен начин от събраните гласни, писмени и веществени доказателства, както и че престъплението е осъществено при пряк умисъл. Поддържа вида и размера на наказанията по двете обвинения наложени на подс.П., като в известна степен счита това по чл.116 от НК за снизходително. Сочи, че има само едно смекчаващо вината обстоятелство - необремененото съдебно минало на подс.П.. Навежда довод, че това деяние е извършено изключително брутално и нечовешки, без каквато и да е смислена причина и мотив. Поддържа наложеното наказание от 25 години лишаване от свобода, поради становището в тази насока на прокурора пред ОС - Ямбол и липсата на протест. Намира, че този размер на наказание от 25 години лишаване от свобода, макар и в известна степен снизходително отмерен, ще изпълни целите, както на специалната, така и генералната превенция, а именно да се въздейства предупредително и възпиращо на другите членове на обществото, дръзнали да вършат подобни тежки престъпления. Счита, че правилно са определени размерите на обезщетенията за причинени неимуществени вреди, които са съобразени както с причинените значителни страдания на сина и съпругата на пострадалия, квалификацията на деянието извършено с особена жестокост и по особено мъчителен начин за пострадалия, така и със съдебната практика за присъждане на обезщетения при подобни престъпления. Моли 4 съда да потвърди обжалваната присъда.
По отношение молбата за изменение на мярката за неотклонение моли съда да я потвърди, тъй като от последното произнасяне на съда по нея няма никаква промяна на обстоятелствата по смисъла на чл.270, ал.1 от НПК, няма никакви данни и за влошаване на здравословното състояние на подсъдимия, и че се налага спешно лечение. Заявява, че при необходимост от такова лечение ЗИНЗС и съответната Наредба дават достатъчно гаранции за полагане на необходимите медицински грижи за здравословното състояние на осъдените лица, включително и лечение във външни здравни заведения, в рамките на мярката за неотклонение задържане под стража. Сочи, че тази мярка категорично е най-адекватна както с оглед обвинението, така и с оглед размера на наказанието определен от първоинстанционния съд.
Повереникът на частните обвинители - адв. С., заявява, че изцяло поддържа становището на прокурора по отношение доказаността на престъплението. Счита, че наложеното наказание е несправедливо. Намира, че е налице изключителност по смисъла на закона , защото подсъдимият е убил Ф. без той да е имал някаква вина и без да го е предизвикал с нещо, като убийството е извършено хладнокръвно, целенасочено и жестоко. Смъртта на пострадалия не е настъпила мигновено, а след известно време, през което той е бил в съзнание и е изпитвал мъчителни болки и страдания. С оглед обстоятелството, че уврежданията са били причинени в областта на тялото, където се намират жизнено важни органи, тези увреждания са били причинени с особена жестокост. Като отегчаващо вината обстоятелство сочи конкретните действия на подсъдимия, механизмът на извършване на престъплението. Навежда довод, че п осегателството срещу един възрастен човек - медицинско лице, по установения по делото начин, характеризира подсъдимия като жесток и хладнокръвен човек. Пострадалият не е починал мигновено, а се е измъчвал и страдал. Като отегчаващо вината обстоятелство сочи и процесуалното поведение на извършителя - непризнаването на вината, липсата на разкаяние, неговата безкритичност към извършеното деяние, пренебрегването по драстичен начин на моралните и етични норми, нарушил е изконното право на живот на един човек, без да проявява каквото и да е съчувствие към него. Твърди, че подс. П. е асоциален със собствена представа за правосъдие. Навежда довод, че деянието е с изключително висока степен на обществена опасност, извършено от лице, което също е с изключително висока степен на обществена опасност. Намира, че с налагането на по-леко наказание не биха се постигнали целите както по отношение на личната превенция, така и по отношение на генералната превенция. Единственият начин да се попречи на подс.П. да извършва нови престъпления, е да му се отнеме тази възможност, а това може да стане като същият бъде изолиран от обществото завинаги. Счита, че налагането на наказанието по чл. 38, ал. 1 и чл. 38, ал. 2 НК - доживотен затвор или доживотен затвор без замяна - по преценка на съда, би постигнало тази цел. По отношение на обезщетението 5 заявява, че не са оспорили неговия присъден размер, като предоставя на съда по справедливост да прецени и обезвъзмезди претърпените болки и страдания причинени от деянието. По отношение на мярката, счита че същата трябва да остане непроменена с оглед факта, че не са налице нови обстоятелства, които да бъдат взети под внимание от съда. Претендира заплащане на направените пред въззивната инстанция разноски.
Разпечатката съдържа 32 от 246 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f6065b79-f164-4bd3-8f45-824766ea16be