Решение № 203 от 02.10.2025, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. П., 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XII СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маринела Г. Стефанова при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело № 20253520100148 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД; а в условията на евентуалност е предявен иск по чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.16, ал.1 от ЗПК ( отм.).

Ищецът - Г. М. С., действаща чрез адв.С.В. от РАК, твърди в исковата молба, че на 30.08.2007г. в гр. Т., между нея и „*** били сключени: Договор за кредит за текущо потребление в размер на 15 000.00 лв. и Договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК.

На 09.10.2012г. в гр. Т., между посочените страни бил сключен Договор за кредит за текущо потребление от 30.08.2007г., за преструктуриране на кредита.

Поради неизпълнение, на 04.06.2013г., „*** подала заявление по реда на чл.417 ГПК, обосноваваща претенциите си на Договора от 09.10.2012г. Въз основа на това били издадени Заповед №356 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 07.06.2013г. и Изпълнителен лист от 07.06.2013г. от PC-Т. по ч.гр.д.№564/2013 г.

Твърди се, че на 24.09.2013г. „*** продала свои вземания на „***“ ЕАД, което дружество през 2016г. подало молба за образуване на изпълнително дело за вземане, произтичащо от Договор за кредит от 09.10.2012г. Образувано било изп.дело №1032 от 2016г. по описа на ЧСИ с рег.№879.

Твърди, че основното, първоначално правоотношение на кредитиране от страна на Банката с ищцата възникнало по силата на Договор за кредит за текущо потребление от 30.08.2007г., като договора от 09.10.2012г. за преструктуриране на кредити от 30.08.2007г., по своята същност бил договор за новация.

Ищцата оспорва валидността на този договор, като сключен при нарушаване на условията на чл.13 от Наредба №9 от 03.04.2008 г. за оценка и класифициране на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск на БНР (отм.).

Не било ясно дали със сключването на това допълнително споразумение на практика бил намален размерът на дълга, или банката действала недобросъвестно.

1

Отделно от това същия бил сключен под прекратително условие (т.16), тъй като в него се предвиждало отпадането му с обратна сила, при неизпълнение на което и да е задължение на кредитополучателя, т.е. облигационната връзка по договора от 2012г. била прекратена, поради потестативното право на изправната по договора страна, породено от неизпълнението на задължението.

Счита, че в случая била налице хипотезата по чл.89, изр.1-во от ЗЗД, поради което, „*** не могла да цедира вземанията си по Договора от 09.10.2012г. на „ОТП Факторинг“, и договора за цесия от 24.09.2013г. бил нищожен.

Въз основа на изложеното моли съдът да установи несъществуването на валидно цесионно правоотношение между „Банка ДСК“ и „***“, поради нищожност на Договор за покупко-продажба на вземания от 24.09.2013г., поради невъзможен предмет.

В условията на евентуалност, твърди, че в договорът от 30.08.2007г. не предвиждал възможност за прехвърляне на вземането, поради което и Договор за покупко-продажба на вземания от 24.09.2013г. и бил сключен в нарушение на разпоредбата на чл.16, ал.1 от ЗПК (отм., в редакция от 22.12.2006г.). В този смисъл счита, че не било налице валидно възникнало правоотношение между „*** и „***“, приложимостта на който се следва вследствие на прекратително условия, под което бил сключен договора от 2012г. (т.16), поради което бил нищожен, поради противоречие със закона.

Въз основа на изложеното моли съда, в условията на евентуалност да установи несъществуването на валидно цесионно правоотношение между „Банка ДСК“ и „***“, поради нищожност на Договор за покупко-продажба на вземания от 24.09.2013г., поради противоречие със закона

На следващо, отделно от горното място ищцата счита, че „*** и „***“ били свързани лица при един собственик на капитала, поради което съглашенията между тях били на основата на чл.38, ал.1 от ЗЗД, поради което липсата на съгласие от представлявания, в отново водило до нищожност, поради невъзможен предмет, както на Договора за цесия, така и на всички последващи действия.

Редовно призован за с.з. не се явява. Постъпило е писмено становище от процесуалния представител на ищеца, в което по същество излага доводи за уважаване на предявените от него искове.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответника „***, гр.С., с който счита предявените искове за неоснователни и недоказани.

Твърди, че законът не забранявал да се прехвърля вземане, нито пък част от вземане.

Ответникът излага твърдения, че с договор за кредит за текущо потребление от 08.10.2012г. "Банка ДСК" предоставила на ищцата парична сума, която се задължила да я върне в срок. Изпълнението на задължението било обезпечено с Договор за поръчителство сключен между ***

Поради нередовно обслужване и на основание ОУ, банката превърнала кредита в предсрочно изискуем, и предприела действия за събиране на вземането си по съдебен ред, като подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу солидарните длъжници, пред РС-Т. Г. М. С. и ***.

Не оспорва, че с Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 24.09.2013г., Банката прехвърлила вземането си от кредитополучателя Г. М. С. и поръчителя *** по посочения договор за кредит, ведно с всичките му привилегии, обезпечения и други принадлежности на "***" ЕАД.

На базата на изрично пълномощно от името на цедента били изпратени уведомително писмо за прехвърляне на вземането до ищеца, което било получено лично от него 2

Ответникът счита, че уведомлението за извършената цесия било предвидено в полза на длъжника, с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение на две различни лица. То не било елемент от фактическия състав на договора за цесия. С или без уведомление за цесия в отношенията между цедента и цесионера от момента на постигане на съгласие тя пораждала правно действие.

В случая липсвало твърдение за извършено плащане от страна на длъжника в полза на който и да е от кредиторите, нито пък били налице данни за спор между цедент и цесионер по повод плащания на задължението.

На следващо място, счита, че ищеца не разполагал с правен интерес от оспорването на договорите за цесия, тъй като не бил страна по тези договори, като излага съображения за това.

Оспорва се и твърдението, че договора от 09.10.2012г. представлявал новация, тъй като стария дълг не бил погасен, не била извършена промяна в предмета, нито в основанието.

Заявява, че вземането срещу Г. С. било прехвърлено, чрез последваща цесия –„** на 19.04.2022г., въз основа на която към настоящия момент това дружество се явява кредитор Във връзка с изложените доводи, моли съда да отхвърли така предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.

Редовно призован за с.з. не се явява. От процесуален представител на дружеството е депозирана молба, в която се пледира за отхвърляне на предявения иск.

С Определение № 253/05.05.2025г. съдът е конституирал като трето лице-помагач на страната на ответника – „**, гр.С..

В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от третото лице помагач на страната на ответника -„**, гр.С., с който оспорва предявените искове като неоснователни.

На първо място изразява доводи по отношение на допустимостта на исковете, счита, че същите били недопустими спрямо „**, тъй като Г. М. С. нямала качеството на страна по сключения Договор за цесия между „*** и „ОТП Факторинг“ ЕАД, съответно не бил налице правен интерес да оспорва цесионният договор като нищожен.

На следващо място оспорва исковете като неоснователни и недоказани.Оспорва се твърдението, че сключеният договор на 09.10.2012г. между Г. М. С. и „*** представлявал договор за новация. Твърди, че с този договор било извършено преструктуриране на Договор за кредит за текущо потребление от 30.08.2007г., по реда на чл.17 и чл. 55, ал.1, т от Правилата за управление на проблемни кредити на „***, с нов погасителен план и нови условия. Договорен бил нов срок от 120 месеца и нова крайна падежна дата издължаване на кредита до 05.10.2022г. Одобреният остатък за преструктуриране бил в размер на 13702.00 лв. От сключения Договор от 09.10.2012г. било видно, че било направено изменение на кредита единствено в частта за срока на издължаване и неговият размер.

Твърди, че при сключване на Договора за преструктуриране на 09.10.2012г., не било извършено новиране на задълженията по смисъла на чл. 107 от ЗЗД, съответно не било налице изменение на първоначалния договор за кредит между страните от 30.08.2007г. В конкретния случай било извършено единствено ново предоговаряне между страните за размера и срока за издължаване на вземането. Не била налице и хипотезата на чл. 89 от ЗЗД, тъй като в нито един момент първоначалната облигационната връзка не била прекратена.

Поради всичко гореизложено трето лице-помагач на ответника, счита, че в случая не били основание за нищожност на цесионния договор, и в този смисъл моли за решение.

Редовно призован за с.з. не се явява, не изпраща представител.

3

Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и по вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е приложен договор за кредит за текущо потребление от 30.08.2007г, сключен между „*** и Г. М. С., съгласно който банката е отпуснала кредит на С., в размер на 15 000лв., за срок от 120 месеца, считано от неговото усвояване. На същата дата е подписан и договор за поръчителство между банката и ***

На 30.08.2007г., между „*** и Г. М. С., бил подписан и договор за издаване на кредитна карта, съгласно който на С. била издадена кредитна карта с лимит от 500.00лв.

На 09.10.2012г. между „*** и Г. М. С. бил подписан договор за кредит за текущо потребление от 30.08.2007г., съгласно който било извършено преструктуриране на кредита, по реда на чл.17 и чл. 55, ал.1 от Правилата за управление на проблемни кредити на „*** с нов погасителен план и нови условия. Съгласно този договор кредита се усвоявал еднократно за погасяване на 11/14452801 и 13/20354170, със срок на издължаване от 120 месеца, и крайна падежна дата издължаване-05.10.2022г. Одобреният остатък за преструктуриране бил в размер на 13702.00лв.

На същата дата-09.10.2012г. бил подписан и договор за поръчителство с ***, съгласно който се обезпечавало изпълнението на задълженията на Г. С. по договор за кредит от 30.08.2007г. и Анекс към него от 09.10.2012г., за сумата от 13702.00лв., за срок от 120 месеца.

Въз основа на заявление по чл.417 от ГПК, подадено от "*** срещу Г. М. С. и ***, било образувано ч.гр.д. №564/2013г. по описа на РС-Т..

По това дело била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №356/07.06.2013г., с която двамата длъжника били осъдени солидарно да заплатят на банката сумата 13578.09лв. , представляваща неизпълнение по парично задължение по договор за кредит от 09.10.2012г., ведно със законната лихва, считано от 04.06.2013г. до окончателното изплащане на задължението, за сумата 1235.44лв. - договорна лихва за периода от 26.02.2013г. до 03.06.2013г. за сумата 372.08лв. - наказателна лихва за периода от 03.03.2013г. до 03.06.2013г., за сумата 60.00лв. - заемни такси, за сумата 304.91лв.

- разноски по делото и за сумата 554.00лв. - юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от неизпълнение на парично задължение по договор за кредит от 09.10.2012г.

Не се спори за това, че въз основа на така издадената заповед за изпълнение, в полза на "*** е издаден и ИЛ на 07.06.2013г., въз основа на който било ИД № 1032/2016г. при ЧСИ **, peг. № 879 КЧСИ с район на действие ОС Ловеч.

От приложения договор за покупко продажба на вземания (цесия) от 24.09.2013г., се установява, че "*** е продала на „*** ЕАД“ свои вземания, в т.ч. и по отношение на Г. М. С., видно от приложеното Приложение №1 към договора. Представено и потвърждаване за настъпилото прехвърляне на вземанията, както и пълномощно за уведомяване на длъжниците от името на цедента.