Решение № 6486 от 26.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6486 гр. София, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100506347 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20078320 от 07.02.2023 г. по гр.д. № 71354/2018 г. на Софийски районен съд е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. от КТ уволнението на А. Н. С., извършено със заповед № 2/17.10.2018 г. на управителя на „Е.С.Е.Д.” ООД по чл. 330, ал 2, т. 6 от КТ; „Е.С.Е.Д.” ООД е осъдено да заплати на А.

Н. С. на основание чл. 344, ал.1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ сумата 420,06 лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за периода от 17.10.2018 г. до 23.10.2018 г., и сумата 4496,13 лв., представляваща обезщетение за получаването на по-ниско трудово възнаграждение при други работодатели в периода от 24.10.2018 г. 09.04.2019 г.; сумата 1309,16 лв., претендирана като обезщетение за положен извънреден труд през празнични дни, ведно със законната лихва върху тези суми от подаване на исковата молба – 06.11.2018 г. до изплащането им, като е отхвърлен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за разликата над уважения размер от 4496,13 лв. до пълния предявен размер от 4897,06 лв. Ответникът „Е.С.Е.Д.” ООД е осъден на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на А. Н. С. сумата 1100 лв. за разноски по делото, както и по сметка на Софийски районен съд сумата 362,21 лв. – държавна такса и 500 лв. – възнаграждение за вещо лице.

С решението е допуснато на основание чл. 142 от ГПК предварително 1 изпълнение в частта му, касаеща присъдените обезщетения по чл. 225 от КТ и присъденото възнаграждение по чл. 262 от КТ.

Решението е обжалвано от ответника „Е.С.Е.Д.” ООД като неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение за съдопроизводствени правила и необоснованост. Поддържа се в жалбата, че наложеното на ищцата дисциплинарно наказание със заповед № 2/17.10.2018 г. е правилно и законосъобразно, като се оспорва извода на първоинстанционния съд за недоказаност на системното нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищцата. Сочи се, че за периода от 25.07.2018 г. до 31.08.2018 г. са установени от работодателя редица нарушения на ищцата, свързани с полагания от нея труд, в резултат на което управителят на дружеството е потърсил от нея писмени обяснения със заповед № 1/16.10.2018 г., в която заповед подробно са описани всички нарушения на трудовата дисциплина, станали достояние на работодателя, както и всички въпроси, на които служителката е следвало да даде обяснения. В резултат на проведената спрямо ищцата процедура по дисциплинарно уволнение била издадена процесната заповед № 2/17.10.2018 г., връчена на същата при отказ. В жалбата се излага възражение срещу извода на районния съд за липса на доказателства за съдържанието на длъжностната характеристика на заеманата от нея длъжност и за това същата да е била длъжна да върши нещата, които са поискани от нея с посочените в уволнителната заповед имейли. В тази връзка се излага довод, че видно от представената по делото кореспонденция между управителя на дружеството А.М. и ищцата / в частност писмо от 26.07.2018 г./, същата е декларирала, че дава съгласието си да осъществява изброените дейности, които попадат в заеманата от нея длъжност „администратор уеб-сайт” съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите в Република България от 2011 г., публикувана на официалния сайт на Министерство на труда и социалната политика. С посоченото електронно писмо от 26.07.2018 г. ищцата признавала водените с работодателя разговори, в резултат на което същата приемала да изпълни задачите, представляващи по своя смисъл указания на работодателя. Поддържа се, че дори и да се приеме, че за дадените законни нареждания на работодателя липсва писмено волеизявление от страна на управителя, то със заповедта за даване на писмени обяснения и със заповедта за налагане на дисциплинарното наказание работодателят потвърждава изрично писмено възложените от него задачи, дадените указания и нареждания на ищцата посредством Офис мениджъра и търговския пълномощник, което представлява саниране на евентуалната висяща недействителност. Излагат се и възражения срещу извода на районния съд за недопустимост на свидетелски показания относно съдържанието на длъжностната характеристика, както и срещу извода за липса на доказателства за структурата и организацията на работа в предприятието на ответното дружество, от които да е видно кому е следвало да се подчинява ищцата в изпълнението на трудовите си задължения и кои служители са имали правомощие да й 2 поставят служебни задачи. В тази връзка се сочи, че в процесния период от 20.07.2018 г. до 17.10.2018 г. между управителя на ответното дружество А.М. и ищцата се е водила писмена комуникация посредством служебни имейли, приложени към отговора на исковата молба. Служителката Р.Ж.-Р., на длъжност „Офис мениджър” имала правомощията съгласно длъжностната й характеристика да предава нарежданията на работодателя във връзка с възлаганата от него работа, както и да следи и докладва на работодателя за цялостното и пълно изпълнение на работата. Уволнената служителка била наясно с това кой и по какъв начин й възлага съответните задачи, а и самата тя била направила писмено признание в имейла от 26.07.2018 г. относно приемането на специфични нареждания и задачи от работодателя. Жалбоподателят счита, че с подробно описаните в заповед №1/16.10.2018 г. за даване на писмени обяснения неизпълнения на разпорежданията на работодателя, същият е дал израз на обстоятелствата, че самият той дава нарежданията към служителката, че е в течение на осъществяваната от нея работа и упражнява правото си да потърси отговорност в случай на установени нарушения трудовата дисциплина и неетично отношение към дружеството и неговите служители, както и с този акт потвърждава, че управителят на дружеството е упражнил работодателската си власт като е възложил на служителката задачи, за които тя е узнала лично или чрез други лица. Въззивникът излага оплакване, че в обжалваното решение липсват мотиви за приетата от съда недоказаност на всички установени от работодателя конкретни 6 нарушения на трудовата дисциплина, поради което счита, че следва да се приеме, че всички нарушения на трудовата дисциплина, подробно описани в процесната заповед № 2/17.10.2018 г., са установени от фактическа и правна гледна точка. На следващо място, в жалбата се оспорва извода на първоинстанционния съд за несъразмерност на наложеното най-тежко дисциплинарно наказание с твърдяното нарушение на трудовата дисциплина. Сочи се, че този извод не кореспондира с фактите по делото – извършени от ищцата 6 отделни повтарящи се нарушения, констатирани в 6 отделни работни дни, обосноваващи системност на извършените нарушения на трудовата дисциплина, както и неетично поведение на ищцата спрямо работодателя и други негови служители – отправяне на коментари и хапливи забележки, като по този начин накърнява добрия тон в комуникацията с работодателя в обхвата на съществуващото трудово правоотношение. Неизпълнението на законните нераждания на работодателя създавало лоша практика в организацията на работата на самото дружество, както и невъзможност на останалите служители да си свършат работата, имаща отношение към работата, неизпълнена от ищцата. Реливира се и довод, че от приложената документация и свидетелските показания следвало, че нарушенията на трудовата дисциплина са виновно извършено от ищцата и същата е целяла неизпълнение. Въз основа на тези доводи въззивникът счита, че по делото е доказано нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ, което е основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 3 от КТ, 3 което обуславя неоснователност на предявения иск чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, а оттам и на акцесорния иск по чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане на ищцата без работа на обща стойност 4916,19 лв. Въззивникът навежда възражение и за неправилност на решението на първоинстанционния съд в частта, с която е присъдено обезщетение за положен извънреден труд в размер на 1309,16 лв. Сочи, че по делото липсват безспорни доказателства за това, че ищцата е положила извънреден труд в посочените от нея дати – 24-25.03.2018 г., 21-22.04.2018 г., 09.06.2018 г. и 24.06.2018 г. Излага се оплакване, че претенцията на ищцата се отнася до извънреден труд, положен в почивни дни, а с обжалваното решение работодателя е осъден да й заплати обезщетение за полагане на извънреден труд в празнични дни. На следващо място се излага довод, че документът, на който се позовава ищцата, отнасящ се до отчетено присъствие на Workshop на Beauty Professional Academy е правно ирелевантно за настоящото производство и по никакъв начин не ангажира работодателя, тъй като този документ няма пряка връзка с работодателя или начисляването на извънреден труд по отношение на ищцата. Въззивникът възразява, че уважената претенция за неизплатено възнаграждение за извънреден труд се базира само на заключението на вещото лице по допълнителната ССчЕ, изготвено само въз основа на твърденията на ищцата и при липса на открити у работодателя ведомости или други документи, които да указват положен от ищцата извънреден труд, поради което решението на районния съд в тази му част е постановено въз основа на недопустими и неотносими писмени доказателства. Въззивникът излага възражения и срещу възложените му разноски за адвокатско възнаграждение на ищцата и разноски за възнаграждение на вещото лице по допуснатата допълнителна ССчЕ.

Въззиваемата страна А. Н. С., чрез пълномощника си адв. И. Г., оспорва въззивната жалба. Поддържа, че след като работодателят не е изпълнил основните си задължения по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от КТ – да осигури и връчи на работника длъжностна характеристика и да разработи и осигури указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения на работника, включително запознаване с правилата за вътрешния трудов ред, за работната заплата и правилата за здравословни и безопасни условия на труд, то не е налице неизпълнение от страна на ищцата на задълженията й по чл. 126, т. 7 от КТ. Излага се аргумент, че при липсата на длъжностна характеристика и указания за реда и начина за изпълнение на трудовите задължения, то задачите, указанията и разпорежданията не от управителя, а от разни други служители, давани по имейл и които усърдно са изпълнявани от ищцата свръх условията на позицията й, са незаконосъобразни.

Ответникът е подал и частна жалба срещу частта от решението с характер на определение, с която е допуснато предварително изпълнение по чл. 242 от ГПК по отношение на присъдените обезщетения по чл. 344, ал.1, т. 3 и по чл. 150, вр. чл. 262 от КТ. В жалбата се излага твърдение, че към момента дружеството не осъществява 4 търговска дейност, няма текущи плащания и не обслужва каквито и да било задължения км трети лица. Приходите на дружеството били многократно по-ниски от разходите му и съгласно последните му счетоводни данни за последната финансова година същото било на загуба, а банковите му сметки били запорирани като сумите по тях били изтеглени в полза на трето лице-кредитор. Излага се довод, че допускането на предварително изпълнение за процесните суми само би влошило допълнително финансовото състояние на дружеството, което не е в състояние да осъществява търговската си дейност, с оглед на което това би довело до калкулиране на допълнителни такси и разноски по производството за събиране на вземания и мораторни лихви.

Насрещната страна не е подала отговор на частната жалба.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

А. Н. С. е предявила срещу „Е.С.Е.Д.” ООД искове за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение”, наложено й със заповед № 2/17.10.2018 г. на управителя на ответното дружество; за осъждане на ответника да й заплати сумата 420,06 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, а именно от 18.10.2018 г. – 24.10.2018 г.; сумата 4897,86 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е работила на по-нископлатена работа в размер на разликата между получаваното при ответника брутно трудово възнаграждение и това, поучавано от „Б.Т.” ООД, за периода от 25.10.2018 г. до 17.04.2018 г.; сумата 1301,34 лв., представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за 8 работни дни през 2018 г., а именно: за 27 и 28.01.2018 г., 24 и 25.03.2018 г., 21 и 22.04.2018 г., 09.06.2018 г. и 24.06.2018 г., ведно със законната лихва върху тези суми от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.