Определение № 773 от 24.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 773 гр. София, 24.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Слави Г. Славов като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно частно наказателно дело № 20261100601264 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава двадесет и втора НПК.

В Софийски градски съд е депозирана жалба от частния тъжител З. Т. З., чрез упълномощен от него адвокат, срещу разпореждане от 05.02.2026г. на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 130-ти състав по НЧХД 100/2026г., с което наказателното производство по делото е било прекратено на основание чл.250,ал.1,т.1 ; вр. чл.24,ал.5,т.2;вр. чл.81,ал.1 НПК.

С въззивната жалба се претендира отмяна на атакувания акт поради неговата незаконосъобразност и се прави искане за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззивният съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото, прецени, че жалбата следва да бъде уважена, а атакуваното разпореждане – отменено.

Софийски районен съд е бил сезиран с тъжба от З. Т. З. срещу конкретно лице- В.Б.А., за когото се претендира евентуално да е осъществил деяние , от което за частния тъжител са били настъпили вредни последици. Съобразно изнесените в тъжбата твърдения тъжителят З. се оплаква от поведение на лицето В.А., при което от негова страна било отправено конкретно твърдение, което тъжителя е намерил за клеветническо. Сочи се и това,че това действие било извършено от А. на конкретна дата- 08.07.2025г. и на конкретно място- в гр.София. Наред с това в тъжбата на З. са били изнесени и твърдения за 1 обстановката, при която А. е извършил претендираното действие, с което според тъжителя лицето А. е разгласило конкретно посоченото позорно обстоятелство, а именно при служебна среща, на публично място и в присъствието и на други лица.

При това съдържание на тъжбата, с оспореното разпореждане от 05.02.2026г. районния съд, вместо да остави тъжбата на З. З. без движение, поради несъответствието й с изискванията на чл.81,ал.1 НПК и да даде указания за отстраняване на приетите от него недостатъци в съдържанието й, е прекратил съдебното производство, именно с такъв аргумент- че тъжбата не отговаряла на условията на чл.81 НПК.

В частната тъжба следва да бъдат посочени фактически данни, които сочат на евентуално извършено престъпление от частен характер, който извод следва от разпоредбата на чл.80 НПК. Изложените в частната тъжба обстоятелства, касаещи поведението на лицето В.А., които обстоятелства са били последователно изложени от частния тъжител З. в депозираната от него частна тъжба позволяват в достатъчна степен да бъдат индивидуализирани конкретните действия на А., които частния тъжител е намерил за престъпни и в този смисъл , същите /твърденията му/, се явяват съответни на изискванията на чл.81,ал.1 НПК и годни да поставят началото на съдебно производство от частен характер, за каквото се настоява в частната тъжба, а и във въззивната жалба. Това е така, тъй като съдържанието на частната тъжба позволява на районния съд да изпълни правомощието си по чл.252,ал.4 НПК и да даде правна квалификация на твърдените от З. факти, че на 08.07.2025г. в гр.София, при провеждане на служебна среща в БАБХ, пред други лица, лицето В.Б.А. разпространил устно конкретно посочено /цитирано/ твърдение за частния тъжител, с което бил разгласил позорно за тъжителя обстоятелство.

Тези фактически твърдения на З. се явяват достатъчни, за да бъдат предмет на търсеното от него наказателно производство, в хода на което на същия да бъде предоставена процесуалната възможност да докаже тяхното реализиране и съставомерност, като наред с това така изнесените фактически обстоятелства позволяват на лицето В.Б.А. адекватно да се защити срещу отправеното му от частния тъжител обвинение. Единствено за прецизност следва да бъде посочено и това,че обстоятелството дали горното деяние е 2 било извършено, дали е било извършено от А., дали е било извършено на сочената дата и място и по претендирания в частната тъжба начин, както и дали същото осъществява състав на престъпление /доколкото думата „далавера“ освен претендираното от тъжителя позорящо го значение, се използва масово в разговорния език и в различен /на одобрение и/или възхищение/ смисъл, като изгодно, умно, предвидливо, своевременно и ползотворно действие /сделка/, без то/действието/ да е задължително неправомерно/, съставлява съществото на делото, като отговор на тези въпроси съдът следва да даде в своя заключителен съдебен акт, като бъде съобразено и това, че доказателствената тежест, която частния тъжител носи не може и не следва да бъде изземвана от съда, въпреки съществуващото „служебно“ начало.

Горните обстоятелства аргументират извод, че атакуваното разпореждане на СРС-НО, от 05.02.2026г., с което наказателното производство по образуваното по тъжба на З. Т. З. НЧХД № 100/26г. е било прекратено, се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Поради горните съображения и на основание ал.2;вр.чл.250,ал.4 НПК и чл.345,ал.1 НПК, СЪДЪТ чл.341,ал.1 и

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 05.02.2026г., с което наказателното производство по НЧХД 100/2026г. по описа на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 130-ти състав, е било прекратено и връща делото на СРС-НО,130-ти състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4