Решение № 4886 от 01.12.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 2948/2023
- Вид
- Решение № 4886
- Подписан
- 01.12.2023
- В сила
- 01.12.2023
- Състав
- Анета Александрова Трайкова
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 221, ал. 1 · Кодекс на труда
- член 221, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 224, ал. 1 · Кодекс на труда
- член 326, ал. 2 · Кодекс на труда
- член 327, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- член 8, ал. 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 4886 гр. Пловдив, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330102948 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т.
2 от Кодекса на труда, чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 221, ал. 1 от КТ.
Ищецът В. С. А., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. К., е предявил срещу ответника „ПЛАЗМА САЙЪНС” ЕООД, с ЕИК 205360260, обективно съединени искове за осъждане на ответника да й заплати следните суми: сумата от 29280,24 лева неплатено трудово възнаграждение за м. юли, август, септември, октомври и ноември 2022г.; сумата от 4913 лева обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 21 дни за 2022г. и сумата от 4913 лева обезщетение по член 221, ал.
1 от КТ, ведно със зак. лихва върху сумите, считано от завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ищцата твърди, че за процесния период е била назначена на трудов договор, сключен на 6.10.2021г., на длъжността „*******“ в ответниковото дружество с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 4858 лв., като ТПО е прекратено, считано от 29.112023г., на осн. член 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Излага твърдения, че за посочения в исковата молба период не е получила дължимите й трудови възнаграждения, както и че при прекратяване на трудовото й правоотношение не й е било заплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 21 работни дни, както и че й се дължи обезщетение при прекратяване на ТПО без предизвестие в размер на едно БТВ за срока на предизвестие при безсрочно ТПО, който срок съгласно член 326, ал. 2 от КТ е 30 дни, не по-малко.
В подадения от ответника отговор се признава съществувало между страните трудово правоотношение, считано от 6.10.2021г., по силата на ко ето ищцата е заемала длъжността „*******“, което е било прекратено с предизвестие от работника, считано от 29.11.2022г..
1
Твърди неизпълнение на трудови задължения на ищцата, същата не се явявала на работа, считано от м. юли 2022г., като прекратяването на ТПО с нейно предизвестие било злоупотреба с право, с цел да не може да й бъде наложено дисц. уволнение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Между страните няма спор, че в процесния период между ищеца и ответника е съществувало ТПО, прекратено на осн. член 327, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 29.11.2022г.
От представения трудов договор и разчетно-платежна ведомост е видно, че уговореното за 2021 г. брутно трудово възнаграждение е в размер на 4913 лева, а това за обезщетение за платен годишен отпуск е 4913 лева. Видно от представените ведомости на ищцата са били начислени БТВ за м. август, септември и октомври 2023г.
Съгласно член 8, ал. 2 от КТ добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното.
Презумпцията за добросъвестност не е била оборена от работодателя – ответник, с оглед на което следва да се приеме, че ищцата е изпълнявала точно и добросъвестно възложената й работа, в това число и добросъвестно е упражнила правото си да прекрати ТПО, поради неплащане на трудовите й възнаграждения. На ищцата се дължи обезщетение за неползвания платен годишен отпуск при прекратяване на ТПО, както и се дължи обезщетение по член 221, ал. 2 КТ от 1 БТВ за прекратяване на ТПО на осн. член 327, ал.1, т.2 от КТ.
Ето защо предявените от ищцата искове като основателни и доказани ще се уважат.
С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноски, които са в размер на 1500 лева платено адв. възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата ДТ върху уважения размер на исковете – 1564,25 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ПЛАЗМА САЙЪНС” ЕООД, с ЕИК 205360260, да заплати на В.
С. А., ЕГН ********** следните суми: сумата от 29 280,24 лева неплатено брутно трудово възнаграждение за м. юли, август, септември, октомври и ноември 2022г.; сумата от 4913 лева бруто обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 21 дни за 2022г. и сумата от 4913 лева бруто обезщетение по член 221, ал. 1 от КТ, ведно със зак. лихва върху тези суми, считано от завеждане на исковата молба в съда – 27.02.2023г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 1500 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ПЛАЗМА САЙЪНС” ЕООД, с ЕИК 205360260, да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – гр.
Пловдив сумата от 1564,25 лева държавна такса върху уважените искове.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
2
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 3