Определение № 445 от 12.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 445 гр. Благоевград, 12.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20261200500358 по описа за 2026 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по частна жалба с вх.№ 1210/4.2.2026 година, депозирана от адв. Д. В. М., в качеството на пълномощник на Е. А., против Определение № 88/16.1.2026 година по гр.дело№ 543/2025 година по описа на Районен съд – Гоце Делчев.

Препис от атакуваното определение е връчен на жалбоподателя на 2.2.2026 година (видно от съобщението, приложено на л. 109 от заповедното производство), а жалбата е подадена по ССЕВ на 4.2.2026 година, което я прави подадена в установения от закона срок.

Частната жалба е подадена в установения от закона срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл.

275, ал. 2 вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК. Осъществена е и процедурата по връчване на препис от частната жалба на основание чл. 276, ал. 1 от ГПК.

Ето защо, на основание чл. 278, ал. 1 ГПК, жалбата следва да се разгледа по същество в закрито съдебно заседание.

В частната жалба се твърди, че с поведението си насрещната страна е станала повод за настоящото дело, тъй като е уговорила недействителни клаузи в процесния договор, включително и нищожност на целия договор, като ищцата – въззивник, като потребител е имала единствената възможност да прогласи нищожността на процесния договор и да дължи значително по малка сума, е чрез предявяването на иск по съдебен ред, като със СПН се установи занапред тази нищожност. Сочи се съдебна практика в този смисъл. Твърди се, че в тежест на потребителя не следва да се понасят или възлагат разноски в случаите, когато същият реализира тези свои потребителски права по ЗЗП, вкл. от което последица е възлагането отговорността за разноски на основание чл.78, ал.1ГПК в тежест на кредитора, когато се дължи адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА.

1

Сочи се в частната жалба, че видно от предоставените по делото доказателства, във връзка с издадено от Национална агенция за приходите Удостоверение за регистрация по ЗДДС от 11.04.2023г. адвокатът е регистрирано по ЗДДС, лице. Сочи се и се цитира Решение на СЕС от 23.10.2025г. по дело С-744/23 на СЕС, в смисъл, че когато адвокат представлява клиента си безплатно, спечели делото и съдът му определи и присъди възнаграждение, което да плати загубилата страна, върху него се начислява ДДС.

С оглед на твърденията в жалбата се иска от съда да отмени обжалваното определение, като осъди въззиваемия да заплати на адвоката – адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС, а за доверителката му сумата от 51.50 лева за държавна такса. Прави се искане да не се присъждат разноски на насрещната страна.

Като съобрази изложеното в жалбите и след анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд намира следното от фактическа и правна страна:

Пред Районен съд – Гоце Делчев Благоевград е била депозирана искова молба от Е. А.

А. от ********* против „Кинти БГ“ ЕООД, гр.София, с която са заявени в условията на обективно съединяване главен и евентуален иск – да се обяви за нищожен Договор за потребителски кредит №281111/ 16.12.2024 г. сключен с Кинти Бг ЕООД, за нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност – да бъде обявена за нищожна клаузата на чл.10 от Договор за потребителски кредит №281111/ 16.12.2024 г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 334.78 лева, на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.

В срока за отговор е заявен насрещен иск, като по предявените искови претенции в отговора на исковата молба е сторени бланкетно признание на иска за нищожност на договора за потребителски кредит. Липсва конкретика в отговора на исковата молба заявеното признание на иска касае ли главния иск или касае заявения такъв в условията на евентуалност. Не става ясно от изявлението на ответника пред районния съд дали заявява признание на нищожност на договора за кредит или на сочената от ищцата клауза на чл.10 от същия като нищожна.

С отговора на исковата молба още ответникът пред районния съд е концентрирал възраженията си относно присъждането на разноски в полза на ищцата, като е твърдял, че поради липса на предприети действия по принудително изпълнение не е станал повод за водене на делото.

Заявеният от ответника в срок насрещен иск да бъде осъдена ищцата да заплати на ответника сумата от 600,00 лева, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане е бил допуснат за съвместно разглеждане.

С Решение № 434 от 12.11.2025 година, първоинстанционният съд е уважил предявения иск да бъде прогласен за нищожен процесния кредит, като не е разглеждал по 2 същество евентуалния иск. Уважил е и насрещния иск, като е осъдил ответника (ищца по първоначалния иск) да заплати на ищеца „Кинти БГ“ ЕООД усвоената от нея, но непогасена сума в размер на 600 лв.

Със същото решение районният съд е осъдил Е. А. да заплати на „Кинти БГ“ ЕООД разноски и е отхвърлил искането й за присъждане на разноски за заплатена държавна такса по първоначалния иск и искането за присъждане на възнаграждение на процесуалния представител на ищцата за оказаната безплатна правна помощ.

В срока за обжалване на решението е постъпило искане за промяна на решението в частта за разноските, направено от процесуалния представител на Е. А., което е било оставено без уважение с обжалваното определение.

В мотивите си районният съд е приел, че ответникът е признал иска и, че ответното дружество не е предприело никакви стъпки за изпълнение на правата си съгласно клаузите на процесния договор.

При горното, настоящия съдебен състав приема, че следва да отмени обжалваното и вместо него да постанови друго, с което за оказаната безплатна правна помощ се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева с ДДС и се осъди въззиваемия да заплати сторентие от ищцата разноски за заплатена държавна такса, при следните мотиви:

По смисъла на чл.78, ал.2 от ГПК за да се избегне натоварването на ответника със заплащането на разноски се следва да са налице в кумулативна даденост предпоставките за това – да е заявено конкретно признание на иска от една страна и да е налице липса на действия или бездействия на ответника, с които да е станал повод за образуване на делото, т.е. да е станал причина за правния спор.

В казуса не се установява освен бланкетното признание на иска, което и е неясно дали касае главния или евентуалния иск ответникът да не е станал повод за образуване на делото.

Касае се за правоотношения между страните, основани на облигационно правоотношение по договор, сключен с потребител. В този смисъл признавайки качеството на потребителя на по-слаба страна в правоотношението законодателно му е предоставена възможността да брани интереса си, чрез искове за нищожност на договори или отделни негови клаузи, което изначално не касае наличието или липсата на започнало или инициирано принудително изпълнение от страна на кредитора по потребителския договор.

Правото да се иска обявяване на нищожност на договора възниква за потребителя от момента на сключването на такъв договор, който поради наличието на противоречие със закона /като в казуса/ е нищожен. Потестативното право на иск не се обуславя от наличието на принудително изпълнение, както неправилно е приел районния съд възприемайки тезата на ответника, че тъй като няма принудително изпълнение ответникът не е станал повод за образуване на делото.

Отговорността за разноски е санкционна за страната в процеса, която с действията си в правоотношението предизвиква възникването на правния спор.

В този смисъл са основателни възраженията в частната жалба, че съдържащите се в процесния потребителски 3 договор неравноправни клаузи, на които кредиторът основава вземанията си сами по себе си обуславят отговорността на кредитора за разноски в производството за обявяване на нищожността на договора. Това е така, доколкото ако такива не съществуваха в договора за потребителя не би възникнало правото на иск или такъв би бил неоснователен.

С оглед на горното въззивния състав приема, че на ищцата се дължат разноски в доказания като размер сторени от нея и съответно се дължат разноски за оказаната безплатна правна помощ, които следва да се понесат от ответника, който с поведението си е станал повод за образуване на делото.

При преценка на положения труд и с оглед цената на исковата претенция, настоящият съдебен състав приема, че размерът на дължимото се адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ следва да се определи на стойност от 480,00 лева с ДДС, който е обоснован и справедлив с оглед конкретиката на казуса, пропорционален на предоставената услуга и зачитащ общия интерес и съобразен с цената на исковата претенция.

Следва да се има предвид, че депозирането на исковата молба и писмените бележки от адвоката, изисква специална подготовка, знания и умения, като в депозираните са изложени подробни съображения относно обстоятелствата на които се основават исковете претенции, съдържа се проучване на съдебна практика и казуси, което води на извода за качеството на предоставената правна помощ и следва да се съобразява при определяне на дължимия се размер на възнаграждението за положения труд както по предявения главен и евентуален иск, така и при реализиране на защитата по насрещния иск.

С оглед на горното и на основание чл. 278 от ГПК , съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ като неправилно Определение № 88/16.1.2026 година, постановено по гр.дело № 543/2025 година по описа на Районен съд – Гоце Делчев и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 434/12.11.2025 година, постановено по гр.дело № 543/2025 година по описа на Районен съд – Гоце Делчев, в частта за разноските по чл. 248 ГПК, в следния смисъл:

„ОСЪЖДА „Кинти БГ“ ЕООД, ЕИК 207615222, със седалище и адрес на управление *********, представлявано от В.Г.С. и Г.А.М. да заплати на Е. А. А., ЕГН **********, с адрес ********* сумата в размер на 51.50 лева (петдесет и един лева и петдесет стотинки), представляваща сторените разноски в производството по гр.дело № 543/2025 година по описа на Районен съд – Гоце Делчев за заплатена държавна такса и банков превод.

ОСЪЖДА „Кинти БГ“ ЕООД, ЕИК 207615222, със седалище и адрес на управление *********, представлявано от В.Г.С. и Г.А.М. да заплати на адвокат Д. В.

М. от Адвокатска колегия Пловдив, с адрес ********* възнаграждение за оказаната 4 безплатна правна помощ на ищцата Е. А. А. по в производството по гр.дело № 543/2025 година по описа на Районен съд – Гоце Делчев в размер на 480,00 лева с ДДС.“ Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

На основание чл.102а, ал.1 от ГПК - настоящият съдебен акт като издаден в електронна форма и по смисъла на чл.360а от Закона за съдебната власт не съдържа саморъчен подпис.

По реда на чл.102а, ал.4 от ГПК - да се извърши заверка от служител на съда.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5