Решение № 266297 от 28.10.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 28.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА мл. с. ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря ДОНКА ШУЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия Д. Алексиева гр. дело № 877 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 20250276 от 12.11.2020 г., постановено по гр.д. № 61810/2018 г. на СРС, ГО, 63 състав е: признато за установено в отношенията между страните, че ответникът В.Ф.Г., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ АД, ЕИК ******** на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ следните суми: 144,30 лева

- главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******** за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 06.06.2017 г. до окончателното изплащане и 13,01 лева - главница за незаплатена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 06.06.2017г. до окончателното изплащане, като са отхвърлени предявените искове за главница за доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 144,30 лв. до пълния предявен размер от 262,15 лв. и иска за главница за незаплатена услуга дялово разпределение за разликата над уважения размер от 13,01 лв. до пълния предявен размер от 15,05 лв., иска за мораторна лихва върху задължението за цена на доставена топлинна енергия в размер на 50,44 лв. за периода от 15.09.2014 г. до 16.05.2017 г., както и иска за мораторна лихва върху задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение в размер на 2,83 лв. за периода от 15.09.2014г. до 16.05.2017г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 37277/2017г. по описа на СРС, II ГО, 63 с-в; признато за установено в отношенията между страните, че ответникът Ф.Н.Г., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“АД, на основание чл. 422 ГПК вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ следните суми: 144,30 лева - главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******, бл. **** вх**** за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 06.06.2017 г. до окончателното изплащане и 13,01 лева - главница за незаплатена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва от 06.06.2017г. до окончателното изплащане,като са отхвърлени предявените искове за главница за доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 144,30 лв. до пълния предявен размер от 262,15 лв., иска за главница за незаплатена услуга дялово разпределение за разликата над уважения размер от 13,01 лв. до пълния предявен размер от 15,05 лв., иска за мораторна лихва върху задължението за цена на доставена топлинна енергия в размер на 50,44 лв. за периода от 15.09.2014 г. до 16.05.2017 г., както и иска за мораторна лихва върху задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение в размер на 2,83 лв. за периода от 15.09.2014г. до 16.05.2017г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ 37277/2017г. по описа на СРС, II ГО, 63 с-в; осъдени са В.Ф.Г. и Ф.Н.Г. да заплатят на „Т.С.“ АД сторените по делото разноски, всеки от тях поотделно, както следва: 5,95 лева – държавна такса в заповедното производство, 11,90 лева

- юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, 5,95 лева – държавна такса за исковото производство, 23,80 лева - юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и 107,10 лева – разноски за експертизи.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ АД – Т.С. ЕООД.

Срещу така постановеното решение в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответниците Ф.Н.Г. и В.Ф.Г.. Считат, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Навеждат оплакване, че са оспорили качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди за исковия период и наличието на валидно възникнало договорно отношение за снабдяване с топлинна енергия за конкретния имот в етажна собственост. Поддържат, че СРС не е задължил ищеца да представи оригиналите на документите, приложени към исковата молба в противоречие с чл. 183