Решение № 4093 от 29.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4093 гр. София, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20231100507332 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. чл. 258 – 273 от Граждански процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 4577 от 24.03.2023 г., постановено по гр. дело № 7428 по описа за 2023 г., Софийският районен съд, 117-ти състав, изменя издръжката, определена по гр. дело № 222/2020 г. на Районен съд – Стара Загора, като осъжда В. П. К., ЕГН **********, да заплаща на сина си П. В. К., роден на **** г., чрез неговата майка и законен представител М. И. Н., ЕГН **********, месечна издръжка от 290.00 лева, считано от 29.11.2022 г. Осъжда В. К. да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 201.60 лева - държавна такса върху увеличения размер на издръжката. Осъжда В. К. да заплати на М. Н. сумата от 480.00 лева – разноски по делото. Осъжда М. Н. да заплати на В. К. сумата от 300.00 лева – разноски по делото.

Ищецът П. В. К. (въззивник и въззиваема страна в настоящото производство), действащ чрез неговата майка и законен представител М. И. Н., е останал недоволен от така постановеното Решение и го обжалва с въззивна жалба, в частта, в която не е уважен иска за изменение на издръжката за разликата над уважения размер от 290.00 лева до пълния претендиран размер от 350.00 лева месечно. В жалбата се излагат подробни оплаквания за неправилност на съдебния акт в обжалваната част, като се поддържа, че е постановен при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и 1 е необосновано. Моли да се отмени решението и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи изцяло искът по чл. 150 СК. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.

Ответникът В. П. К. (въззивник и въззиваема страна) е подал в срока по чл. 263, ал 1 ГПК отговор на въззивната жалба, в който е оспорил същата изцяло като неоснователна по изложените с нея оплаквания за неправилност на съдебния акт в обжалваната част. Не претендира разноски с подадения отговор.

Постъпила е насрещна въззивна жалба, депозирана от ответника В. П. К., в която се обжалва Решението в осъдителната му част, за разликата над 230.00 лева до присъдения размер от 290.00 лева. По същество оспорва да има финансова възможност да заплаща издръжка в присъдения размер, както и че неправилно е определен неговият дял от издръжката. Релевира подробни оплаквания за неправилност на съдебния акт в обжалваната част. Моли да се отмени Решението в обжалваната осъдителна част и вместо него да се постанови друго, с което искът по чл. 150 СК да се отхвърли за разликата над 230.00 лева до уважения размер от 290.00 лева. Заявява искане за присъждане на разноски.

Ответната страна по насрещната въззивна жалба – ищецът П. В. К., действащ чрез неговата майка и законен представител М. Н., е депозирал по делото отговор на насрещната въззивна жалба, в който е оспорил същата изцяло като неоснователна по изложените с нея оплаквания за неправилност на решението в осъдителната му част.

Претендира разноски.

Жалбите на ищеца и ответника са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал.

1 ГПК, респективно по чл. 263, ал. 2 ГПК, от страни в първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим в обжалваните части съдебен акт.

Решението в частта, в която е уважен искът по чл. 150 СК за сумата до 230.00 лева месечна издръжка, като необжалвано, е влязло в сила.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

За да постанови обжалвания съдебен акт Софийският районен съд е приел, че ищецът П. К., роден на **** г., е на 7 години, а ответникът е негов баща (удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 1429 от 28.0.2015 г. на длъжностно лице по гражданско състояние при град Стара Загора, Община - Стара Загора ). Установено е по делото, че с Решение № 260002 от 14.08.2020 г., постановено по гр. дело № 222/2020 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, е осъден бащата В. П. К. да заплаща на малолетното му дете – ищецът П. К., месечна издръжка в размер на 200.00 лева. Осигурителният доход на майката е в размер около минималната работна заплата – 710.00 лева (справка данни за осигуряването на ТД на НАП – София - л. 18 от първоинстанционното дело). Относно ответника е безспорно по делото, че е едноличен собственик на капитала на “К. К.И.“ЕООД, ЕИК ****. От издадена служебна бележка, изх. № 1 от 16.01.2023 г. на “К. К.И.“ЕООД, е видно, че ответникът К. получава брутен доход като управител на дружеството, чиито 2 едноличен собственик на капитала е, в размер 710.00 лева. Изготвен е по делото социален доклад на Д“СП“ – Люлин, според който майката М. Н. е заявила на социалните работници, че получава месечен доход в размер на минималната работна заплата (780.00 лева). Майката, заедно с детето и бабата по майчина линия, обитават апартамент под наем в жк“Дружба“ при месечен наем от 800.00 лева, който поделят с бабата. Ищецът е ученик в I-ви клас на 163-то ОУ “Черноризец Храбър“ в град София. Детето П. посещава тренировки по таекуондо, баскетбол, уроци по шахмат, състезания по математика и околен свят и др., като месечните такси възлизат на около 155.00 лева, без тези, които се дължат за екипировка.

Месечно, купоните за храна, според отразеното в социалния доклад, по данни на майката възлизат на сума от 85.00 лева.

При тези данни по делото първата инстанция излага мотиви, че месечно необходимата издръжка за ищеца възлиза на около 450.00 лева, като ответникът, който не полага непосредствените грижи, следва да поеме по – голям дял от нея. Обосновано е, че макар и да не е разпределял дивидент и печалба през последните две години, бащата е могъл да го направи и съдът отчита не само действителните доходи, но и възможностите за реализиране на такива, тъй като ответникът К. е 50 - годишен трудоспособен предприемач.

Във въззивното производство не са ангажирани други доказателства, извън обсъдените по - горе.

Съобразно тази фактическата установеност по делото и съотнесена към релевантния закон, и при така очертания от въззивните жалби предмет на спора, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба на ищеца е частично основателна, а насрещната въззивна жалба е изцяло неоснователна.

Първостепенният съд неправилно приема, че делът от месечната издръжка, дължима от въззиваемия - ответник К. следва да е в размер на сумата от 290.00 лева, съобразно с възможностите му и дохода на майката, която е отглеждащият родител. И двамата родители дължат издръжка независимо при кого детето живее, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по - малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Съгласно трайно установената практика, включително и задължителна такава – ППВС № 5/1970 г., дължащият издръжка, който е в обективна невъзможност да я дава, следва да установи обстоятелствата, стоящи извън неговата воля, които обуславят тази временна невъзможност. В процесния случай въззивникът К. не е създал сигурно убеждение у съда досежно недобрите му материални възможности – пред първостепенния съд, а и пред въззивния съд не са представени доказателства, от които да е видно, че не реализира доходи от дружеството, чиито едноличен собственик на капитала е и като такъв сам определя размера на възнаграждението си на управител. Допълнително същият не е установил пълно и главно и твърденията си, че е заплащал на въззивника - ищец повече извън издръжката от 200.00 лева, присъдена с Решението по гр. дело № 222/2020 г. на 3

РС – Стара Загора, нито че е закупувал вещи за задоволяване на базисните потребности на детето от храна, дрехи, обувки, учебни пособия и пр. Въззиваемият - ответник е в добро здравословно състояние – няма данни по делото, които да опровергават този извод на съда, няма и други задължения за издръжка.

За пълнота следва да се посочи, че съгласно чл. 143, ал. 1 СК и трайната съдебна практика задължението за издръжка на родителите към техните ненавършили пълнолетие деца е безусловно и издръжката следва да се доставя така, все едно че родителите не са разделени, предвид което каквито и материални затруднения да има дължащият издръжката родител (който е в активна трудоспособна възраст и е едноличен собственик на капитала на дружество) последните не следва да бъдат в ущърб на детето. Предвид което насрещната въззивна жалба се явява неоснователна.

Съобразно изложеното, въззивният съд приема, че предявеният иск по чл. 150 СК е основателен и доказан до размера на сумата от 320.00 лева, като въззиваемият ответник следва да бъде осъден да заплаща на ищеца сумата от още 30.00 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.11.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска. В останалата част от 320.00 лева до пълния претендиран размер от 350.00 лева по делото не са налице предпоставките на чл. 150 СК за уважаването на иска – с оглед установените по делото нужди на ищеца и възможностите на задължения родител.

По разноските.

Предвид изхода на спора, и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, въззиваемият - ответник В. К. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския градски съд сумата от 43.20 лева – държавна такса върху увеличения размер на издръжката.

На насрещния жалбоподател не се следват разноски за въззивното разглеждане на делото, с оглед изхода на спора.

Разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция не следва да бъдат присъждани и на въззивника П. К., действащ чрез неговата майка и законен представител М.

Н., тъй като понасянето на такива не е доказано по делото. От договор за правна защита и съдействие на л. 6 от въззивното дело е видно, че е уговорено адвокатското възнаграждение да се заплати по банков път, като надлежни писмени доказателства за това не са представени (арг. и от т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС).

На ищеца за първоинстанционното разглеждане на делото следва да се присъдят още 160.00 лева – разноски съобразно с уважената част от иска.

Първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, в която на ответника В.

К. са присъдени разноски за разликата над 100.00 лева.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

4

ОСЪЖДА, на основание чл. 150 СК, вр. с чл. 143 СК, В. П. К., ЕГН **********, да заплаща на П. В. К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.

И. Н., ЕГН **********, месечна издръжка още 30.00 лева (или общо по двете решения в размер на 320.00 лева), считано от датата на завеждане на исковата молба – 29.11.2022 г., до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4577 от 24.03.2023 г., постановено по гр. дело № 7428 по описа за 2023 г. на Софийския районен съд, 117-ти състав, в останалата обжалвана част за разликата над 230.00 лева до присъдените 290.00 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, В. П. К., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 43.20 лева (четиридесет и три лева и двадесет стотинки) – държавна такса върху издръжката.

ОСТАВЯ без уважение исканията на страните за присъждане на разноски за въззивното производство, като неоснователни.

ОТМЕНЯ Решение № 4577 от 24.03.2023 г., постановено по гр. дело № 7428 по описа за 2023 г. на Софийския районен съд, 117-ти състав, в частта, в която е осъдена М. И.

Н . , ЕГН **********, да заплати на В. П. К., ЕГН **********, разноски за първоинстанционното разглеждане на делото за разликата над 100.00 лева до присъдения размер от 300.00 лева.

Разпечатката съдържа 47 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f602a954-d37c-41cc-85a5-7346a989e468