Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 337 от 23.10.2023, Районен съд - Лом

Съд
Районен съд - Лом
Дело
Гражданско дело 1176/2022
Вид
Решение № 337
Подписан
23.10.2023
В сила
28.11.2023
Състав
Албена Георгиева Александрова Миронова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. гр. Лом, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Г. Александрова

Миронова при участието на секретаря Румяна Д. Александрова Найденова като разгледа докладваното от Албена Г. Александрова Миронова Гражданско дело № 20221620101176 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Предявени са обективно съединени искове от ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ АД, гр.

София, ЕИК ********, (с предишно наименование ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД), чрез адв. Р. Д., преупълномощена от Адвокатско сдружение «С., Д. и патньори», срещу Т. П. Ц., ЕГН **********, от гр. Лом, за установяване на дължимост на суми по договор за доставка на електроенергия, за които има издадена заповед по чл. 410 ГПК.

ИЩЕЦЪТ посочва, че с ответника се намират в облигационни отношения, които отношения се регулират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото дружества, общоизвестни и публикувани, като съгласно чл. 98 от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител без да е необходимо изричното им приемане.

Съгласно тези условия, ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия на ответника за процесния период.

От своя страна, ответникът не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел.енергия, като така посочените задължения в цитираните фактури са станали ликвидни и изискуеми.

За това, по искане на ищеца, по ч.гр.д. 1881/2021 год. на ЛРС била издадена заповед по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК. За ищеца е налице интерес от предявяването на настоящите искове.

Иска се: да бъде признато от съда за установено, че ответникът, длъжник по издадената заповед за изпълнение, дължи на ищеца следните суми:

1. сумата от 764,88 лв. – главница за използвана, но незаплатена електрическа енергия за периода 22.02.2021 – 14.05.2021 год.;

2. сумата от 22,83 лв. – законна лихва за забава от 06.04.2021 год. до 26.08.2021 1 год. ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение /13.09.2021 год./ до окончателното плащане на главницата.

Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото производство.

ОТВЕТНИКЪТ е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Чрез назначеният си при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, адв. Е.

Б. К., МАК, ответникът счита исковете за допустими, но неоснователни. Счита за недоказано твърдението, че ищецът е правоприемник на ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД, както и, че е доставял ел.енергия на ответника. Оспорва и начинът, по който са формирани претендираните суми – че действително и доставено и изразходвано фактурираното количество ел.енергия.

Счита, че исковета следва да бъдат отхвърлени.

Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът приема, между страните няма признати фактически твърдения.

Ищецът ще следва да докаже основанието, размерът и изискуемостта на претенцията си.

Ответникът ще следва да докаже възраженията си.

В тежест на ищеца е разпределено доказването на основанието, размерът и изискуемостта на претенцията, а в тежест на ответника – да докаже възраженията, че наемното правоотношение е било прекратено към 12.06.2018 год.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът не се представлява. С писмена молба пълномощникът адв. Р. Д., САК не възразява делото да се разгледа в нейно отсъствие, а по същество поддържа предявените искове като основателни и доказани. Моли за тяхното уважаване, като претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът Т. П. Ц. се представлява от назначеният при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Е. Б. К., МАК, който оспорва исковете и пледира за отхвърлянето им като недоказани. Заявява, че оспорва исковете по основание, но не и по размер.

Доказателствата са писмени.

Към делото и прието приобщено като доказателство ч.гр.д. № 1881/2021 г.по описа на РС – Лом.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните и признанието на иска, направено от ответника непосредствено в откритото съдебно заседание, приема следното:

От фактическа страна:

По ч.гр.д. 1881/2021 год. на ЛРС е издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед № 565/14.09.2021 год., за изпълнение на парично задължение, в полза на заявителя – настоящ ищец, против ответника Т. П. Ц., ЕГН **********, от гр. Лом, за сумата пот 787,71 лв., от които:

1. сумата от 764,88 лв. – главница за използвана, но незаплатена електрическа енергия за периода 22.02.2021 – 14.05.2021 год.;

2. сумата от 22,83 лв. – законна лихва за забава от 06.04.2021 год. до 26.08.2021 год. ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение /13.09.2021 год./ до окончателното плащане на главницата, както и разноски в размер на 90,00 лв., направени по заповедното производство.

2

Издадената заповед по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК и съдът, с Разпореждане № 1060/16.05.2022 год. е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.

Съобщението е получено от заявителя, ищец в настоящото производство на 07.06.2022 г.

Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок /видно от вх.печат/.

От приложените на л. 8 и следв. Извлечения от Сметка № 411 „Клиенти”, на ищцовото дружество по партидата на ответника за адрес: ********, с клиентски номер № 310257602516 справка за консумацията на клиент и фактури, за процесния период – 22.02.2021 – 10.05.2021 год. са издадени следните фактури за потребена ел.енергия:

1. Фактура № 0299203896/22.03.2021 год. за периода 22.02.2021-13.03.2021 год., на стойност 114,92 лв. и срок за плащане – до 05.04.2021 год.;

2. Фактура № 0314317289/21.04.2021 год. за периода 14.03.2021-13.04.2021 год., на стойност 435,82 лв. и срок за плащане – до 05.05.2021 год.;

Във фактурата е посочено и задължение за предходен период в размер на 114,92 лв. и неустойка в размер на 0,48 лв.

3. Фактура № 0315947479/21.05.2021 год. за периода 14.04.2021-10.05.2021 год., на стойност 214,14 лв. и срок за плащане – до 04.06.2021 год.;

Във фактурата е посочено и задължение за предходен период в размер на 550,74 лв. и неустойка в размер на 3,26 лв.

Липсват данни или твърдения за извършени плащания.

Представя се с исковата молба (л. 15 на гърба - 17 от делото) неоспореното от ответника копие от Заявление № 1204019341/22.02.2021 год., изхождащо от отв. Т. П. Ц., с което тя е заявила, че приема ОУ на доставчика на ел.енергия и желание да й бъде доставяна такава в качеството й на наследник на апартамента на посочения по-горе адрес.

Декларирала е и желание клиентски номер № 310257602516 да бъде регистриран на нейно име.

Видно от служебно изготвените по реда на Наредба № 14/18.11.2009 год. и приложени по исковото и заповедното производство справки за постоянен и настоящ адрес, отв. Т. П. Ц. е с регистриран постоянен и настоящ адрес: ******** от 01.01.1980 год.

Ищецът е с променено наименование – ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ ЕАД от 28.04.2022 год.

При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и против надлежна страна по спора в законоустановеният срок.

Предявеният иск е с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК и има за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

За успешното провеждане на установителния иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е издадена заповед за изпълнение.

Ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си, респ. факта на плащането.

Въз основа на представените доказателства от страните, съдът приема за доказано наличието на договор между тях и изпълнението на договора от страна на ищеца за посоченият по делото период. От ангажираните от ищеца доказателства се установява, че ответникът е титуляр на партидата за адрес: ********, за клиентски номер № 310257602516.

От ангажираните от ищеца писмени доказателства – фактури и извлечения от сметка "Клиенти", неоспорени от ответната страна се установява, че в счетоводството на 3 дружеството-ищец е отразено задължението на ответника за клиентски номер № 310257602516 по описаните фактури. Установява се също, че именно ответната страна е титуляр на задължението.

Ето защо, ищцовата претенция следва да бъде уважена в претендирания размер за сумата от 764,88 лв. – главница за използвана, но незаплатена електрическа енергия за периода 22.02.2021 – 14.05.2021 год.;

Предвид установеното, лихвите върху главницата в размер на 22,83 лв. – за периода от 06.04.2021 год. до 26.08.2021 год. също са дължими.

Следва да бъде взета предвид настъпилата в хода на делото промяна в наименованието и фирмата на ответника.

При този изход на спора ответникът дължи на ищеца и направените по делото разноски, в т.ч. разноските по заповедното производство.