Решение № 754 от 26.10.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 754 гр. П., 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М.А.А. при участието на секретаря Х. В. Х. като разгледа докладваното от М.А.А. Гражданско дело № 20221720101238 по описа за 2022 година

Производството е във втората фаза на съдебната делба по реда на чл. 348 и сл. ГПК. С влязлото в сила Решение № 878 от 22.10.2024 г., постановено по гр. д. № 1238/2022 г. по описа на Районен съд – П., е допусната съдебна делба между З. В. В., Р. В. Л. и М. В. Х. при равни квоти от по 1/3 идеална част на урегулиран поземлен имот, образуващ парцел *** в квартал 2 по плана на ***, община П., с площ от 1483 кв. м, при граници по скица изх. № *** от 03.08.2021 г. на Община П.: ***, *** - 19 и улица, ведно с изградените в имота полумасивна жилищна сграда с площ от 30 кв. м, състояща се от две стаи и коридор, и стопанска постройка с площ от 40 кв. м.

С Решение № 2 от 03.01.2025 г. районният съд е допуснал поправка на първоначалното решение относно площта и квотите. Това решение е отменено с Решение № 134 от 20.05.2025 г. на Окръжен съд – П., влязло в сила на 13.07.2025 г., като молбата за поправка е оставена без уважение. Ето защо предметът на делбата и правата на съделителите се определят от диспозитива на Решение № 878 от 22.10.2024 г., който не може да бъде изменян при извършването на делбата.

Във втората фаза на производството е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Е. В. А.. Вещото лице е оценило поземления имот на 47450,00 евро, жилищната сграда на 4950,00 евро, а стопанската постройка на 0,00 евро, или общо 52400,00 евро. Съгласно заключението имотът не може да бъде разделен на три самостоятелни дяла, отговарящи на приложимите устройствени изисквания, а жилищната сграда не може да бъде разделена на три самостоятелни жилища. Заключението е прието в последното съдебно заседание, без страните да поставят въпроси на вещото лице или да 1 заявят възражения срещу него.

В последното открито съдебно заседание процесуалният представител на ищците е поискал делбата да бъде извършена чрез публична продан, поради неподеляемостта на имота и невъзможността страните да постигнат споразумение за поставянето му в дял на някой от съделителите срещу парично уравнение. Посочил е, че направеното предложение за доброволно уреждане на отношенията не е прието от ответната страна. Поддържал е, че получената при проданта сума следва да се разпредели при установените квоти.

Процесуалният представител на ответника М. В. Х. също е поискал имотът да бъде изнесен на публична продан, като се е позовал на неподеляемостта на поземления имот и жилищната сграда и липсата на постигнато съгласие между съделителите. Не е направено искане за възлагане на имота по реда на чл. 349 ГПК.

По представените по делото документи за внесени депозити се установява, че страната на ищците е внесла разноските по назначените съдебно-технически експертизи. За първоначалната експертиза са внесени 400,00 лв. на 31.01.2023 г. и допълнително 110,00 лв. на 07.04.2023 г. За повторната експертиза са внесени 280,00 лв. на 10.05.2023 г. За допълнителното заключение са внесени първоначално 50,00 лв. на 29.09.2023 г., като окончателното възнаграждение е определено на 150,00 лв. В последното производство във втората фаза е внесен депозит 250,00 евро за оценителната експертиза, като в съдебното заседание от 22.05.2026 г. пълномощникът на ищците е заявил, че плащането е извършено от негово име, и е представил заверено копие на платежния документ. Съдът съобразява като заплатени за експертизите общо 940,00 лв. и 250,00 евро, включително довнесената сума от 100,00 лв. за допълнителното заключение.

На основание чл. 355 ГПК деловодните разноски, необходими за установяване на предмета на делбата и начина на извършването , се понасят от съделителите съобразно стойността на дяловете им. Това правило обхваща разноските за съдебно-техническите експертизи и от двете фази на производството. В този смисъл е и Определение № 50050 от 22.06.2023 г. по гр. д. № 2602/2022 г. на ВКС, I г. о., според което възнагражденията за вещи лица и необходимите разходи за установяване на поделяемостта се разпределят съобразно квотите, докато всеки съделител понася направените от него разноски за адвокатска защита при обичайното развитие на делбеното производство. При равни права всеки съделител следва да понесе една трета от общите разноски. Доколкото разноските за експертизите са внесени от страната на ищците, ответникът М. В. Х. дължи възстановяване на припадащата се на неговия дял част, а именно 313,33 лв. и 83,33 евро. По представения договор за правна защита и съдействие е заплатено адвокатско възнаграждение от 760,00 евро. То не представлява общ деловоден разход за извършване на делбата и не подлежи на присъждане по чл. 355 ГПК.

Съгласно чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, при извършването на делбата се дължи държавна такса от 4 на сто върху стойността на дела на всеки съделител. Общата оценка по приетата експертиза възлиза на 52400,00 евро, поради което стойността на един дял от 1/3 е 17466,67 евро, а държавната такса за всеки от 2 тримата съделители възлиза на 698,67 евро.

Съгласно чл. 348 ГПК, когато някой от имотите е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява изнасянето му на публична продан. От приетото заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че не е възможно да бъдат обособени три реални дяла, съответстващи на правата на съделителите. Не са налице повече самостоятелни делбени имоти, които да бъдат разпределени по чл. 353 ГПК, нито е заявена надлежна възлагателна претенция по чл. 349 ГПК. Страните са поискали публична продан. При тези данни съдът намира, че делбата следва да бъде извършена по реда на чл. 348 ГПК.

Публичната продан следва да обхване имота така, както е индивидуализиран в диспозитива на решението за допускане на делбата. Получената сума подлежи на разпределяне между съделителите съобразно признатите им права, а именно по 1/3 идеална част за всеки един. Посочената в експертизата пазарна оценка служи за определяне на стойността на дяловете и държавната такса и не представлява определена от съда начална цена на публичната продан.

На основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки съделител дължи държавна такса в размер на 4 на сто върху стойността на своя дял. При обща пазарна стойност на делбения имот 52400,00 евро стойността на дела на всеки съделител е 17466,67 евро, а дължимата държавна такса е 698,67 евро. Разноските по самото делбено производство се понасят съобразно стойността на дяловете. По делото е представен договор за правна помощ, но от наличния обезличен препис размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение не може да бъде установен надеждно, поради което конкретно осъждане за неговото възстановяване не следва да се постановява без проверка на оригиналния документ.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 348 и чл. 355 ГПК, съдът РЕШИ:

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот, допуснат до съдебна делба с Решение № 878 от 22.10.2024 г., постановено по гр. д. № 1238/2022 г. по описа на Районен съд – П.: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, образуващ парцел *** /четиринадесети за имот планоснимачен номер осемнадесет/, в квартал 2 /втори/, с площ от 1483 кв. м, при граници по скица изх. № *** от 03.08.2021 г. на Община П.: ***, *** - 19 и улица, ведно с изградените в имота ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 30 кв. м, състояща се от две стаи и коридор, и СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА с площ от 40 кв. м, като получената от публичната продан сума се разпредели между З. В. В., Р. В. Л. и М. В. Х. при квоти от по 1/3 идеална част за всеки от тях.

ОСЪЖДА З. В. В. да заплати по сметка на Районен съд – П. държавна такса в размер на 698,67 /шестстотин деветдесет и осем евро и шестдесет и седем евроцента/ евро върху 3 стойността на дела си.

ОСЪЖДА Р. В. Л. да заплати по сметка на Районен съд – П. държавна такса в размер на 698,67 /шестстотин деветдесет и осем евро и шестдесет и седем евроцента/ евро върху стойността на дела си.

ОСЪЖДА М. В. Х. да заплати по сметка на Районен съд – П. държавна такса в размер на 698,67 /шестстотин деветдесет и осем евро и шестдесет и седем евроцента/ евро върху стойността на дела си.

ОСЪЖДА М. В. Х. да заплати на З. В. В. и Р. В. Л. общо сумата от 243,53 /двеста четиридесет и три евро и петдесет и три евроцента/ евро, представляващи припадащата му се съобразно делбения дял част от заплатените от страната на ищците разноски за съдебнотехнически експертизи по делото.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4