Определение № 3827 от 14.08.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3827 гр. Варна, 14.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20253100500140 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. №19568/04.07.2025г. на И. Й. И., ЕГН**********, чрез адв. П. Г., за изменение на Решение №541/14.05.2025г. по настоящото дело, в частта му за разноските, чрез присъждане на още 1000лв. или евентуално още 750лв. адв. хонорар за защита пред ВОС над вече присъдените 1000лв. възнаграждение за процесуално представителство пред въззивния съд.

Молбата е обоснована с несъгласие с частично уваженото от въззивния съд възражение за прекомерност на адв. хонорар на въззивника за защитата му пред ВОС. Поддържа се, че обемът на представената защита пред настоящата инстанция не бил по-малък от този в първата такава, поради което и възнаграждение от поне 2000лв. за пред ВОС не е прекомерно, предвид и че самата въззивна жалба е много подробна и аргументирана. Освен това адв. Г. не бил подпомогнат от адв. Е. в работата му пред ВОС, макар и двамата да са защитавали страната в единственото о.с.з. пред ВОС.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК насрещната страна изразява становище за неоснователност на молбата, за което излага аргументи.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:

Молбата по чл.248 от ГПК е заявена в законоустановения срок и изхожда от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

1

С въззивното решение е частично потвърдено и частично отменено решението на ВРС, като предвид решаващия за ревандикационния иск въпрос относно предаване владението върху спорния имот (отречено с въззивния акт), в полза на въззивника – ответник пред ВРС са присъдени разноски.

Относно възнаграждението на пълномощника му е уважено частично възражението на насрещната страна за прекомерност за всяка инстанция.

Няма заявени в молбата по чл.248 от ГПК оплаквания срещу приетото по чл.78, ал.5 от ГПК за разноските на страната пред ВРС, а само срещу приетото по този ред за разноските пред въззивния съд.

Както беше мотивирано в решението на ВОС, съгласно задължителното за българските съдилища Решение от 25.01.2024г. по дело C‑438/ 22 на СЕС , Наредба №1/2004г., при начина на приемането й от ВАдвС, като съсловна организация, противоречи на водещи принципи на правото на ЕС и води до ограничаване на конкуренцията, при което Наредбата е непротивопоставима на насрещната страна по делото, а съдът не е длъжен да я прилага при преценка размера на адв. хонорар, който загубилата делото страна следва да плати (така и Определение №343 от 15.02.2024г. по т.д. №1990/2023г. на ВКС;Определение №3822/01.08.2024г. по ч.гр.д. №1542/2024 г. на 3-то ГО на ВКС, и други). Ето защо когато съдът се произнася по възражение за прекомерност или определя сам дължимото се за случая възнаграждение, следва да съобрази вида и обема на извършените по делото действия по защита на страната и фактическата и правна сложност на делото, а праговете по чл.7, ал.2 от НМРАВ се отчитат само като коректив. Поради това доводите в молбата по чл.248 от ГПК, основани пряко на норми от НМРАВ, не могат бъдат автоматично основание за преразглеждане на произнасянето относно прекомерността.

В случая делото не е с минимална, но съвсем не е и с висока фактическа и правна сложност, а процесуалните действия на двете страни са съпоставими по вид и обем (резултатът по делото е без значение предвид характера на престацията по договора по ЗАдв). По тези и другите изложени съображения въззивният съд прие за оправдан за случая по горните критерии хонорар от 2000лв. за пред ВРС, срещу което няма възражения в молбата по чл.248 ГПК.

Пред въззивния съд обаче обемът на предоставена защита е значително по-малък, с оглед на приключване на делото в едно заседание и без събиране на доказателства. Вярно е,че изготвената жалба е съдържателна и мотивирана, но такъв например е и отговорът на исковата молба пред ВРС. В същото време пред ВРС са проведени три съдебни заседания, събирани са много писмени доказателства, разпитани са четирима свидетели и е изслушано и приобщено заключение по СТЕ, всички – с участие на адвоката на ответната страна. Пред ВОС е проведено само едно о.с.з. без събиране на никакви доказателства, с оглед на което и съдът не споделя доводите в молбата по чл.248 от ГПК за аналогична по обем правна защита на страната пред двете инстанции (както вече се обясни резултатът по делото не е решаващ при преценка по чл.78, ал.5 ГПК с оглед характера на дейността по „процесуална защита и съдействие“).

На последно място следва да се посочи,че част от процесуалната защита 2 на въззивника пред ВОС е осъществена от двама адвокати, с което дейността на единия от тях е подпомогната, което има косвено значение в хипотезата на чл.78, ал.5 от ГПК и посочените критерии. Не се споделят доводите срещу така приетото, защото видно от материалите и от протокола от о.с.з., защитата на възззивника пред ВОС е осъществена от двама пълномощници, всеки от които е извършвал процесуални действия и е пледирал в полза на доверителя им.

По изложените съображения молбата следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №19568/04.07.2025г. на И. Й.

И., ЕГН**********, чрез адв. П. Г., за изменение на Решение

№541/14.05.2025г. по настоящото дело, в частта за разноските, чрез присъждане на още 1000лв. или евентуално още 750лв. адвокатски хонорар за представителство и защита пред ВОС, над вече присъдените 1000лв. за същата дейност пред въззивния съд.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3