Определение № 1889 от 25.07.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1889 гр. София, 21.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20231000501786 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 278, във вр. чл.396 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „М. ТОМИК“ ООД, чрез процесуалния й представител – адв. А. С., срещу определение № 1470 от 03.05.2023г., постановено по т.д № 20211100902106 на СГС, с което е допълнено по молба по чл.248 от ГПК с вх.№ 26256 от 20.03.2023г., подадена от ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, постановено от първоинстанционния съд Определение № 607 от 22.02.2023г. в частта за разноските, като за водене на производството в полза на банката са присъдени разноски в размер на 71509,78 лева, а за воденето на ч.в.гр.д № 663/2021г. по описа на ОС-Плевен разноски в размер на 11 727,47 лева. Жалбоподателят поддържа, че срокът по чл. 248 от ГПК е едномесечен, а преди да се постанови процесното определение № 607 от 22.02.2023г., с което производството по делото се прекратява ,а депозираната от ищеца искова молба му се връща, първоинстанционният съд се е произнесъл с Определение № 3997 от 13.12.2022г., с което е прекратил иска за сума в размер на 443 789 евро при условията на чл. 637 ,ал.2 от ТЗ, поради което по отношение на разноските за тази част от иска, срокът за допълване на определението тече и в срока на обжалване на същото и към момента на подаване на молбата от ищеца, той е изтекъл. Поддържа, че е изтекъл и срока по отношение на остатъка от вземането в размер на 617 244,95 евро, доколкото молбата за допълване на решението е подадена след срока за обжалване на същото, а разпоредбата на чл. 248 от ГПК била императивна и следвало стриктно да се спазва. Наред с горното в жалбата се поддържа и че е недопустимо да се разноски по ч.гр.дело № 663/2021г по описа на ОС-Плевен в това производство. Предвид горното се претендира отмяна на обжалваното определение.

Ответникът по частната жалба – „Юробанк България“ АД е подал писмен отговор от 22.06.2023г., с който оспорва жалбата. Твърди, че не могат да се споделят доводите на жалбоподателя, че срокът за допълване относно разноските бил изтекъл, по отношение на 1 първото определение, защото било спрямо част от иска, а в такава хипотеза съдът не можел да се произнесе относно разноските, тъй като същите се определят спрямо изхода на делото, а по отношение на втората част, сочи, че прекратителното определение е получено на 13.03.2023г. и молбата за допълване е подадена в едноседмичен срок, а именно на 20.03.2023г.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Производството по първоинстанционното дело е образувано по подадена искова молба с вх. №24259/29.10.2021 г. от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, срещу „М.ТОМИК“ ООД, с ЕИК 201092156, като са предявени искове с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК, във връзка с чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата в размер от 875 656,98 евро – представляваща предсрочно изискуем остатък по предоставен кредит, въз основа на сключен договор за предоставяне на кредитна линия № 100-2091 от 28.06.2017 г. изменен и допълнен с пет броя Допълнителни споразумения от 04.10.2018 г., 20.12.2019 г., 24.06.2020 г., 25.06.2020 г. и от 02.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 25.05.2021 г. до окончателното изплащане на главното вземане; 2./ иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 430, ал. 2 ТЗ за сумата в размер от 28 570,79 евро – представляваща начислена договорна лихва за ползване на кредитния ресурс отпуснат по договор за предоставяне на кредитна линия № 100-2091 от 28.06.2017 г. изменен и допълнен с пет броя Допълнителни споразумения от 04.10.2018 г., 20.12.2019 г., 24.06.2020 г., 25.06.2020 г. и от 02.10.2020 г. за периода от 23.11.2020 г. до 10.05.2021 г.; 3./ иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер от 3 890,84 евро – представляваща начислена неустойка за забава в плащането на главното вземане /875 656,98 евро/ за периода от 21.03.2021 г. до 25.05.2021 г.; 4./ иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.

79, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер от 1 305,98 евро – начислени такси за периода от 28.12.2020 г. до 10.05.2021 г.; 5./ иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер от 188,40 евро – представляващи разноски за заплащане на нотариални такси за периода от 20.04.2021 г. до 25.05.2021 г. Видно от приложения към делото заверен препис от ч.гр.д. № 3355/2021 г. наРС- Плевен, срещу „М.-ТОМИК“ ООД и други лица е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 ГПК. С исковата молба са претендирани разноски, включително за адвокатско възнаграждение, като на стр. 64 и следващите са представени платежни нареждания, от които е видно, че за исковото производство е заплатено адвокатско възнаграждение на АД В. и партньори в общ размер на 31182,42 лв. на 25.10.2021г., а на 17.08.2021г. по фактура – 5091/16.08.2021г. е заплатено възнаграждение за процесуално представителство по частна жалба в размер на 11727,47 лв. Видно от данните по делото е било образувано по частна жалба на ответника срещу разпореждането за незабавно изпълнение ч.гр.д.№663/2021г. на Плевенски окръжен съд, като е постъпил отговор на частната жалба от „Юробанк България“ АД от 19.08.2021г., подаден от адв. С., като в същия липсва искане за присъждане на разноски. С определение №1277/20.09.2021г. ПлОС е 2 потвърдил разпореждането за незабавно изпълнение по заповедта, като актът му е окончателен и не съдържа диспозитив за присъждане на разноски.

С определение от 04.03.2022 г. СГС е постановил спиране на производството по т.дело № 2106/2021 г., като е приел да е налице основанието на чл. 637, ал. 1 ТЗ. След това е установено, че 04.11.2022 г. съдът по несъстоятелността на ответника – „М.-ТОМИК“ ООД се е произнесъл по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ с определение, в което е извършил промяна в съставения от синдика списък на предявените и приети вземания, в частта му касаещи тези предявени от кредитора – ищец „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД следващи се по договор за кредит № 100-2091 от 28.06.2017 г. възлизащи в общ размер на сумата от 1 061 033, 61 евро с левова равностойност от 2 075 201, 37 лв., от които главница – 875 656,98 евро, договорна лихва от 28 570, 79 евро, мораторна лихва от 3 890,84 евро, законна лихва от 28.05.2021 г. до 17.03.2022 г. в размер от 71 025,51 евро, както и разноски в размер на 80 487,18 евро, присъдени такси в размер на 1 305,98 евро и нотариални такси в размер на 96,33 евро, като ги е намалил до сумата от 640 824,86 евро с левова равностойност от 1 253 344,29 лв., която е формирана от главница в размер на 617 244,95 евро с левова равностойност от 1 207 226,20 лв., лихва от 28.05.2021 г. до 17.03.2022 г. в размер на 14 051, 01 евро с левова равностойност от 27 481,38 лв. и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 17 831,21 лв. и 805,70 лв. разноски по принудително изпълнение, съответно е изключил от списъка на предявените и приети вземания такива за сумата в размер на 420 208,75 евро, която е формирана от предявена главница в по-голям размер от 258 412, 03 евро, договорна лихва в размер на 28 570, 79 евро, мораторна лихва в размер на 3 890,84 лв., предявена в поголям размер законна лихва от 28.05.2021 г. до 17.03.2022 г. от 56 974,50 евро и предявени в по-голям размер разноски от 71 370, 27 евро, присъдени такси в размер на 894,03 евро и нотариални такси в размер на 96,33 евро. Предвид горното с определение № 3997/13.12.2022г. съдът е прекратил производството по делото в тази му част. Това определение е съобщено на Банката на 04.01.2023г. видно от приложеното на стр. 142 от делото съобщение.

На 25.01.2023 г. ответното дружество - „М.-ТОМИК“ ООД, чрез процесуалния си представител по делото – адвокат С. е посочила, че исковото производство е недопустимо и трябва да бъде прекратено, защото издадената в полза на ищеца - „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД по ч.гр.д. № 3355/2021 г. заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, в частта й срещу длъжника - „М.-ТОМИК“ ООД е влязла в сила, поради това, че подаденото против нея възражение по чл. 414 ГПК впоследствие е било оттеглено с изрично заявление от 23.11.2021 г. С писмено становище от 13.02.2023 г. ищецът - „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез пълномощника си – адвокат И. потвърждава обстоятелството, че със заявление от 23.11.2021 г. длъжникът - „М.-ТОМИК“ ООД е извършил оттегляне на упражненото преди това от него възражение по чл. 414 ГПК срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за вземанията, които са предмет на предявените за разглеждане в настоящото производство искове по чл. 422 ГПК. С оглед горното с определение №607/22.02.2023г. СГС е приел, че исковото производство е недопустимо, върнал е исковата 3 молба и е прекратил производството по делото. Определението е съобщено на „М.-ТОМИК“ ООД на 01.03.2023г., но на ищцовата страна – видно от съобщението на 13.03.2023г. С молба с вх.№26256/20.03.2023г. ищецът е поискал допълване на акта с присъждане на направените по делото разноски, включително и по вчгрд №663/2021г. на ОС – Плевен.

Препис от молбата е връчен на ответната страна на 03.04.2023г. и тя не е изразила становище в срок.

С обжалваното определение № 1470/03.05.2023г., СГС като е констатирал, че още с исковата си молба ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е отправил искане до съда за присъждане на разноските по настоящото дело, а така също и тези направени в пределите на производството по ч.в.гр.д. № 663/2021 г. на ОС- Плевен, ГО, 4 в състав, както и че по делото са налице доказателства за реалното извършване на разноски за заплатени адвокатски възнаграждения, държавни такси и депозит за вещо лице, е приел, че на ищеца се следват направените разноски, поради което е допълнил по молба по чл. 248 ГПК с вх. № 26256 от 20.03.2023 г. ,подадена от ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, определение от 22.02.2023 г. постановено по търг. дело № 2106/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-2 с-в, като е осъдил ответника „М.-ТОМИК“ ООД, с ЕИК 201092156, да заплати в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер от 71 509,78 лв. – съдебно-деловодни разноски направени за водене на производството пред Софийски градски съд, както и сумата в размер от 11 727,47 лв. – съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение относно процесуално представителство по ч.в.гр.д. № 663/2021 г. по описа на ОС- Плевен, ГО, 4 в състав. Определението е съобщено на жалбоподателя на 22.05.2023г., а частната жалба е подадена на 29.05.2023г.

Софийският апелативен съд намира, че постъпилата въззивна частна жалба е допустима, като подадена против определение на въззивна инстанция в законния срок, от активно легитимирано лице, имащо правен интерес от въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество. В ГПК е предвидена възможност в сроковете по чл.

248,ал.1 страната да поиска от съда, постановил акта си, да го допълни или измени в частта му за разноските, като той е произнася с определение по чл. 248,ал.3 ГПК, което подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението. В сега действащия ГПК, в сила от 1.03.2008г., не е възпроизведена разпоредбата на чл.70 ГПК/отм/, предвиждаща самостоятелно обжалване на решението/съдебния акт в частта за разноските, ако не се обжалва самото решение, в случая определението за прекратяване на производството поради отказ от иска. Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК се предоставя възможност на страната да поиска изменение или допълване на съдебния акт в частта за разноските от съда, който го е постановил. След произнасяне на съда по искането за изменение на решението в частта за разноските, определението на основание чл. 248, ал. 3 ГПК подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.1, т.2 ГПК.