Решение № 39 от 05.04.2024, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Луковит, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря М.Х. Д. като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА Гражданско дело № 20214320100785 по описа за 2021 година Предявен е установителен иск по реда на чл.422 ГПК, вр. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК

Постъпила е искова молба от „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон Б. (наричано понататък Кредитора), с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника С. И. Б. от с. Р., че дължи сумите, за които в пола на ищеца била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№503/21 по описа на РС Луковит за сумите 234,30 лв. (главница), 24,84 лв.

(възнаградителна лихва от 15.07.2020 до ********* г.) и 21,89 лв. (мораторна лихва от 15.08.2020 до 16.07.2020 г.), заедно със законната лихва върху главницата и 75,00 лв. разноски. Основава претенцията си на Договор за кредит за покупка на стоки или услуги от ****** г. Твърди, че ответницата спряла плащания по кредита на 15.07.2020 г., към която дата били платени 5 месечни вноски.

Ответницата не е намерена на известните адреси в страната, залепено е уведомление, но не се е явила да получи книжата, поради което в нейна полза е допусната правна помощ и за процесуален представител е назначена адв. С.

1

Х. от ЛАК, която подава отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на иска. На първо място твърди, че няма доказателства за това Кредиторът да е платил реално стоката; отделно въвежда редица нарушения на правата на потребителя по чл. 19, т. 21, чл. 27 и чл. 28 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), липсата на преддоговорна информация по чл. 5 ЗПК, неяснота на съдържанието на ГПР, неяснота на погасителния план по чл. 10, ал. 1. Възразява срещу уговорка за обвързаност на кредита със застраховка, което е в нарушение на чл. 11, т. 19 ЗПК.

В съдебно заседание Кредиторът не се представлява, депозира писмено становище, с което поддържа исковата си молба и оспорва възраженията на адв. Х.. Относно „такса ангажимент“ уточнява, че не претендира такова вземане. Относно застрахователната премия се позовава на уговорка в Договора, в раздел „Финансови стоки и услуги“, в която е описана застраховка „Защита на плащанията“, заедно с информация по кой договор е сключена. Сочи и доказателство за застраховката – Сертификатът CREX ******, както и общите условия, които установяват, че застраховката е сключена на ****** г. и гарантира плащанията по кредита при настъпване на някой от покритите рискове. Позовава се на подробно описание на застрахованата стока Марка Ф. и модел. Относно възраженията за нарушение на чл. 12, т. 9 ЗПК счита, че нормата е неотносима, тъй като е приложима към договори под формата на овърдрафт. Относно твърденията за нарушения на чл. 27 и чл. 28 ЗПК противопоставя доказателства от счетоводните записвания, установяващи превод към търговския партньор, както и представената Фактура от ****** г.

Ответникът се представлява от адв. С. Х., която поддържа възраженията си, направени с отговора на исковата молба. В предоставения срок депозира писмени бележки, в които доразвива тезата си, че ищецът е доказал само преведаната сума към търговския партньор, но не може да установи точни размер на главницата, размера на вноските и движението по кредита, което препятсва възможността да се установи как е определена и претенцията за лихва. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства по делото поотделно и тяхната съвкупност и взе предвид изложените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

2

От представеният Договор за потребителски кредит CREX ******, е видно, че същият е сключен на ****** г. между Кредитора и С. И. Б. с ЕГН ********** със следните параметри: обща цена на финансираните скоти 349,00 лв., размер на кредита 380,00 лв., месечна вноска 37,02 лв., общо 12 вноски, обща стойност на плащанията 444,24 лв., при Годишен процент на разходите (ГПР) 35,81 % и лихвен процент 31 %. Описана е финансираната стока – П., с посочена марка ***** и точен модел, с цена 349,00 лв., както и втора услуга „Сигурност на плащанията“ с премия 31,41 лв. В табличен вид на първа страница е представен погасителния план – 12 падежни вноски, съответно от 15,01.2020 г., до ********* г., всяка в размер на по 37,02 лв. с посочване на остатък по кредита. Към падежната дата 15.06.2020 г. оставащата главница е била в размер на 234,30 лв.

Видно от извлечението от счетоводната програма на Кредитора на ****** г е нареден превод в размер на 349,00 лв. в полза на „З. ММС“ С. по фактура №************ с кредитен код CREX ****** (съвпадащ с номера на договора) и посочен адрес на магазин, от който е получена стоката в гр. С., където е сключен договорът.

От погасителния план (л. 16), изготвен на 17.12.2021 г., е видно, че са постъпили плащания на пет поредни вноски от по 37,02 лв., последната от които е платена на 08.06.2020 г., както и общата непогасена главница след този период до края на договора – ********* г., възлизащ на заявените суми – 234,30 лв. главниза, 24,84 лв. възнаградителна лихва.

От приложеното ч.гр.д.№503/21 г. е видно, че е издадена Заповед за изпълнение №***** за претендираните суми.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК иск за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение има своето материално правно основание в вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основанието, на което ищецът претендира, че има вземане срещу ответницата, е потребителски кредит. Това изисква съдът при засиленото служебно начало да провери на първо място дали договорът, на който Кредиторът основава иска си, отговаря на изискванията за форма и 3 съдържание.

Съгласно чл. 20, ал. 1 Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Затова и съдът служебно обсъди служебно всички отделни основания, които биха могли да доведат до извод за недействителност, но не установи такива, а възраженията на адв. Х. оцени като неоснователни.

Изпълнено е изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК - Договорът е писмен, съдържанието му е ясно и разбираемо, във достатъчно голям и четим формат на текста.

Изпълнени са императвните изисквания и на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, за които особения представител прави възражения. Съгласно нормата лихвеният процент по кредита трябва да е ясно дефиниран. В случая е посочен фиксиран лихвен процент от 31 %, който не буди никакво съмнение като размер, нито, като компонент на ГПР, надхвърля пределно допустимия размер, поставен от чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В случая, договорът за кредит е сключен при фиксиран лихвен процент и съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на всяка погасителна вноска.

Има изрична клауза на последната страница (л. 15), че ответникът е получил преддоговорна информация по ЗПК.

Кредиторът доказва размера на неплатената сума, без да възникват затруднения с изчисляването на дълга, продиктувани от неяснота какви са компонентите на вноските. Това е така, защото договорът е с настъпил краен падеж, при което Кредиторът е в правото си да търси изпълнение на всички елементи, включително и възнаградителната лихва, до края на срока.

Затруднение би възникнало, ако Кредиторът търси предсрочно изпълнение, но в случая изпълнение е потърсено след крайния срок на договора – ********* г., към който момент са останали неплатени на съответните падежи 7 вноски.

По тези съображения съдът намира, че искът е основателен, тъй като Кредиторът доказа, че има право на везманията, за които в негова полза е издадена заповед за изпълнение.

4

По разноските

Ищецът има право да получи всички разноски, които е заявил в списъка по чл. 80 ГПК в общ размер на 525,00 лв., от които 300 лв. за особен представител, държавните такси в исковото и заповедното производство общо 100 лв., юрисксонсултското възнаграждение в общ размер на 150 лв.

С оглед изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че в полза на ищеца „БНП П.П.Ф.“ С.А. – Ф., действащо чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон Б. с ЕИК *******с адрес гр. С., жк „М. *“, Б. п. С., сгр. **, представлявано от Д.Д., чрез юрисконсулт Н. А. М., съществува парично вземане, по което длъжник е ответника С. И. Б. с ЕГН ********** от с. Р., общ. Л., ул. „К.“ №*, представлявана от особен представител адв. С. Х., за сумите: 234,30 лв.

(двеста тридесет и четири лв. и 30 ст.), представляващи главница по Договор за потребителски кредит CREX ******, е видно, че същият е сключен на ****** г., 24,84 лв. (двадесет и четири лв. и 84 ст.), представляващи възнаградителна лихва от 15.07.2020 до ********* г. и 21,89 лв. (двадесет и един лв. и 89 ст.), представляващи мораторна лихва от 15.08.2020 до 16.07.2020 г., заедно със законна лихва върху главницата от 28.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за които по ч.гр.д.№503/21 г. на Районен съд Луковит е издадена Заповед за изпълнение №*****

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника С. И. Б. с ЕГН ********** от с. Р., общ. Л., ул. „К.“ №* ДА ЗАПЛАТИ на „БНП П.П.Ф.“ 5

С.А. – Ф., действащо чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон Б. с ЕИК ******, самата о т 525,00 лв. (петстотин двадесет и пет лева) представляваща разноски в заповедното и исковото производство.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на особения представител адв. С. Х. възнаграждението в размер на 300,00 лв. (триста лв.) от внесения депозит РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ловеч в 2седмичен срок от връчването му на страните (на ответника – чрез особения представител)

Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________ 6