Решение № 3727 от 03.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3727 гр. София, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

НатА.я П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20251100510318 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Х. Г. Х. и И. Г. М., ответници в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител адв. Б. Л. срещу решение 12 762/30.06.2025 г., постановено по гр. д. № 33060/2024 г. по описа на СРС, 151-и състав, с което е признато за установено, че дължат на „ПИБ“ АД, в условията на солидарност и на основание чл. 422 от ГПК вр. чл.

79 ал.1 от ЗЗД вр. чл. 430 ал.1 и ал.2 и чл. 86 от ЗЗД следните суми: 9 709, 56 евро, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /22.10.2021 г./ до окончателното плащане, представляваща главница по договор за банков кредит № 000LD-R-032691/22.03.2017 г., сумата от 2 714, 76 евро, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода 22.10.2018 г. – 17.10.2021 г., сумата от 11 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за периода 18.10.2021 г. – 21.10.2021 г., сумата от 61, 36 евро – разноски за връчване на покана за предсрочна 1 изискуемост с левова равностойност 120 лв., за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК на 23.12.2021 г. по ч.гр.д.

928/21 г. по описа на РС – Сливница като са осъдени да заплатят сумата от 526, 58 лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 867, 39 лева – разноски в исковото производство.

Заявени във въззивната жалба са твърдения, че решението е неправилно. Твърди се в жалбата, че съгласно чл. 1 от договора от 22.03.2017 г., същият е предоставен за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредит от 08.04.2014 г. към същата банка. Изложени са съображения, че по правната си природа този договор съставлява обективна новация като било нА.це желание на страните за погасяване на стария дълг с поемането на ново задължение с нов предмет и ново основание. Заявени са съображения, че договорът от 08.04.2014 г. е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като бил с неправилно отразен ГПР. Обоснован е извод, че нищожността на договора от 08.04.2014 г. съответно влече нищожност на договора от 22.03.2017 г., поради липса на основание на по-късно сключения договор. Твърди се, че дори договорът за кредит да е допълнително споразумение за същото се прилагат разпоредбите на чл. 365 от ЗЗД за спогодбата, поради което неправилното изчисление на задължението би влякло и нищожност на спогодбата.

Твърди се неправилност на съдебното решение, тъй като съдът не бил анА.зирал всички доказателства по делото като част от правните му изводи били неправилни.

Заявени са съображения, че договорът от 08.04.2014 г. е нищожен с оглед на обстоятелството, че премиите за застраховка спокойствие, дължими по него, не били включени в ГПР респ. ако същите бъдат включени това би довело до промяна в ГПР като отклонението е 0,73%, което не било отчетено от състава на СРС. Твърди се, че с оглед на обстоятелството, че договорът от 22.03.2017 г. е обективна новация, договорът от 08.04.2014 г. е преустановил действието си, тъй като е бил изцяло погасен. В тази връзка са заявени твърдения, че разсъжденията на съда, че договорът не бил преустановил действието си, а е продължил да съществува не се подкрепяли от изводите на ССчЕ.

Заявени са съображения, обосноваващи нуждата от преразглеждане и 2 на заявеното възражение за прихващане със сумата от 5 000 евро, представляващи сбор от недължимо платени суми за лихви, такси, разноски и неустойки, платени по договора от 08.04.2014 г. за периода 08.04.2014 – 22.03.2017 г.

Изложени са съображения, че ако договорът за кредит от 22.03.2017 г. се третира като допълнително споразумение, той е нищожен и на това основание, тъй като задълженията по него са определени въз основа на неравноправни клаузи. Посочен е изводът на вещото лице по допуснатата ССчЕ пред СРС, че реалната главница по договора от 22.03.2017 г. е в размер на 4 287, 28 евро, а не 11 600 евро, което било класическа форма на анатоицизъм. Заявени са съображения, че следва да бъде взето предвид и заявеното възражение за изтекла погасителна давност.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение, в неговата обжалвана част, като бъде постановено друго, с което предявените искове, в тяхната обжалвана част, бъдат отхвърлени. Претендират се и сторените по делото съдебни разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е подаден и отговор на въззивната жалба от ищеца „Първа Инвестиционна Банка“ АД, чрез юрк. М. Г., в който са изложени подробни съображения относно правилността на постановеното първоинстанционно решение в обжалваната му част и искане за неговото потвърждаване. Претендират се разноски.

Производството е инициирано и с частна жалба от ответниците в първоинстанционното производство Х. Г. Х. и И. Г. М., чрез процесуален представител адв. Л. срещу определение 33255/08.08.2025 г., с което е оставено без уважение искането за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските. В същата са развити съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и искане за неговата отмяна.

В срока по чл. 248 ал.2 от ГПК е постъпил писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство „ПИБ“ АД, в което са мотивирани съображения относно правилността на съдебния акт и искане за неговото потвърждаване.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за нА.чието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната 3 страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по вА.дността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останА.те въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е вА.дно и е допустимо.

Видно от ангажираните по делото доказателства, исковото производство пред СРС е по реда на чл. 415 ал.1 от ГПК след проведено заповедно производство по чл. 417 от ГПК. Исковете са заявени в указания в нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК преклузивен срок. Предметът на исковата претенция, заявен в исковото производство е идентичен с предмета, посочен в заявлението по чл. 417 от ГПК. Депозираното възражение от страна на длъжника в заповедното производство е в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, предвид което заявените искове са процесуално допустими.

Страните не са формирА. спор, че са в договорно правоотношение по повод сключен договор за кредит, а и това се установява от събраните по делото писмени доказателства.

Видно от договор за банков кредит № 000LD-R-009755/22.03.2012 г., ищецът „ПИБ“ АД е предоставил на кредитополучателите Х. Д. и В. Д. банков кредит в размер на 10 300 евро по посочена в договора разплащателна сметка за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредитна карта с № 51РКО-Б-3644/06.06.2007 г., 2 броя кредитни карти Дайнърс клуб и задълженията по сметка ********* на Х. Д. и по договор за кредитна карта с № 51РКО-Б-5368/18.07.2007 г. и кредитна карта Дайнърс клуб на В. Д..

Крайният срок за погасяване на кредит е 23.03.2020 г. като съгласно чл. 4 от договора лихвата по същия е в размер на БЛП на банката за евро, увеличен с надбавка от 8, 51 пункта. Видно от договора към датата на сключването му БЛП на банката за евро е в размер на 7, 99 %, а ГПР е 18, 90 %. Ответникът И.

М. е посочена в договора като поръчител. Приложен е и погасителен план, съгласно който се дължат 96 погасителни вноски в размер на по 195, 41 евро, последната от които е с падеж 23.03.2020 г.

4

По делото е приет като и договор за банков кредит № 000LD-R017933/08.04.2014 г., съгласно който ищецът „ПИБ“ АД е предостави л на ответниците Х. Д. и И. М. банков кредит в размер на 12 050 евро по посочена в договора разплащателна сметка за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредит № 000LD-R-009755/22.03.2012 г. Крайният срок за погасяване на кредита е 30.03.2022 г. Съгласно чл. 4 от същия, годишната лихва е в размер на БЛП на банката за евро, увеличен с надбавка от 8, 51 пункта, като е посочено, че към датата на сключване на договора за кредит БЛП на банката за евро е в размер на 7, 99 %, а ГПР е 19, 25 %. Съгласно чл.

11 кредитополучателите са се задължили да погасят задълженията и да закрият кредит с № 000LD-R-009755/22.03.2012 г. на Х. Д.. Приложен е и погасителен план, съгласно който се дължат 96 погасителни вноски в размер на по 227, 50 евро, последната от които е с падеж 30.03.2022 г.

По делото е приет договор за банков кредит № 000LD-R032691/22.03.2017 г., съгласно който ищецът „ПИБ“ АД е предоставил на ответниците Х. Д. и И. М. банков кредит в размер на 11 600 евро по посочена в договора разплащателна сметка за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредит № 000LD-R-017933/08.04.2014 г. Крайният срок за погасяване на кредита е 27.02.2025 г. Съгласно чл. 4.1. за периода от отпускане на кредита до 27.02.2020 г. кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на 12 %, а за периода след тази дата до края на договора – годишна лихва в размер на действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на спестяванията на банката за евро, увеличен с надбавка от 11, 19 %, като към датата на сключване на договора за кредит този лихвен процент се равнява на 0, 81 %, а методиката на банката за определяне на този референтен лихвен процент е неразделна част – приложение към договора. В чл. 5 от договора е посочено, че към датата на сключване на договора годишният процент на разходите се равнява на 12, 91 %.

Приложен е и погасителен план, съгласно който се дължат 96 погасителни вноски в размер на по 188, 11 евро, последната от които е с падеж 27.02.2025 г.

Първото от заявените възражения във въззивната жалба касае твърдението, че договорът, сключен на 08.04.2014 г. е нищожен, обосновано с нормата на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, което обуславяло недействителност на 5 договора съгласно чл. 22 ЗПК. В тази връзка следва да се има предвид, че сочената императивна разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита. Съгласно чл. 19, ал. 1 от този закон ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета „общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

Тази разпоредба е транспонирана в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като не се включват нотариалните такси.