Решение № 32 от 06.04.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Дулово, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно наказателно дело № 20253410200193 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № *** г., издадено от Д.Д.Д. – директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, с което на „***“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 лв. за нарушение на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ).

Жалбата е подадена от дружеството чрез законния му представител Н.Г.И., чрез адв. Р. Н. от Адвокатска колегия – Варна.

Административнонаказващият юрисконсулт И. А.. орган се представлява в съдебното заседание от

Участваща страна Районна прокуратура – Силистра не изпраща представител.

Наказателното постановление е връчено на 24.09.2025 г., а жалбата срещу него е депозирана пред наказващия орган на 07.10.2025 г., т.е. в 14-дневния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Компетентен да разгледа жалбата е Районен съд – Дулово, тъй като според наказателното постановление нарушението е извършено в шивашки цех в ****, общ. Дулово.

По делото съдът приобщи като писмени доказателства административнонаказателната преписка и жалбата, включително: наказателното постановление; АУАН № *** г.; протокол за извършена проверка; декларация по чл. 402, ал. 1 КТ; писмени обяснения на управителя; трудов договор № *** г.; протокол/данни за електронни трудови записи (НАП); както и приетата по делото стокова разписка от *** г.

Съдът събра и гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя, свидетелите по акта и свидетел, воден от жалбоподателя. При анализа на свидетелските показания съдът отчете следното:

Актосъставителят Р. И. Ж. заяви, че на *** г. около *** ч. е извършена проверка в шивашки цех в ****, при която лично е възприела, че лицето Е.Б.М. шие калъфки/столовки, попълнена е декларация, а трудов договор е представен по-късно (№ *** г.). Свидетелката посочи и че при 1 подписването на акта не е имало възражения, а АУАН е съставен и връчен в ДИТ – Силистра на 09.09.2025 г. в присъствието на управителя и двамата свидетели по акта.

Свидетелят М. Д. Г. заяви, че на *** г. са извършени проверки в два обекта на дружеството; тя и колегата Ц. са били в ***л, а актосъставителят Ж. – в **** с хора от други институции.

Свидетелката не е очевидец на констатацията „на терен“ в ****, но потвърди, че АУАН е изготвен/разпечатан и връчен в ДИТ – Силистра в присъствието на нарушителя.

Свидетелят Д. Р. Ц. потвърди разпределението по два обекта (***л и ****), като заяви, че на проверката в **** не е присъствал и не може да каже какво е констатирано там, но е бил свидетел по съставянето/връчването на АУАН на 09.09.2025 г. в ДИТ – Силистра.

Свидетелят Г.А.И. заяви, че поР. върната продукция с дефекти и кратък срок за корекция на *** г. са били извикани лица да работят, като се е наложило да се реагира „по спешност“.

Свидетелят посочи и че работата е била свързана с корекции по върнати изделия, с натиск от срокове и риска от неустойки.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя като логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по преписката. Показанията на свидетелите Г. и Ц. се ценят като относими най-вече към реда на проверката „в екип“ и към съставянето/връчването на АУАН. Показанията на свидетеля Г.И. се кредитират относно причината за организацията на работа на *** г. (върната продукция и кратък срок), като съдът приема, че по същество те не отричат, а потвърждават факта на полагане на труд на тази дата.

От съвкупната оценка на доказателствата съдът приема за установено следното:

На *** г. в *** часа е извършена проверка за спазване на трудовото законодателство в шивашки цех в ****, общ. Дулово, ***, стопанисван от „***“ ЕООД. В хода на проверката е установено, че лицето Е.Б.М. (ЕГН **********) извършва трудова дейност – шиене на машина на калъфки/столовки. Изискана и попълнена е декларация по чл. 402, ал. 1 КТ, от която (по данните, възпроизведени в НП и АУАН) се установяват елементи на трудово правоотношение (работно време и уговорено възнаграждение на брой). На 03.09.2025 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра е представен трудов договор № *** г., по силата на който Е.Б.М. изпълнява длъжността „шивач“ в същия обект, при осемчасов работен ден и уговорено месечно възнаграждение ** лв. От обясненията на управителя и от показанията на свидетеля Г.И. се установява, че на *** г. е била организирана работа поР. върната продукция/дефекти и кратки срокове за корекция. Представена е и приета стокова разписка от *** г., която жалбоподателят сочи като доказателство за динамиката на доставката/изпращането.

Съгласно чл. 61, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва между работника/служителя и работодателя преди постъпването на работа. От доказателствата по делото (в частност прекият сетивен възприемателен източник – актосъставителят, както и писмените доказателства по преписката) се установява, че на *** г. в *** ч. лицето Е.Б.М. е полагало труд в обекта на работодателя (шиене на машина). В този момент не е бил представен (и по данните по делото не е съществувал) трудов договор, сключен преди постъпването на работа, като трудов договор е представен едва впоследствие – № *** г. Доводът на жалбоподателя, че работата е била „ад хок“, „за един ден“, продиктувана от стопанска неотложност и опасност от санкции/неустойки от контрагент, не дерогира императивната правна норма на чл. 61, ал. 1 КТ. Наличието на кратък срок за изпълнение може да обясни мотивите и фактическата организация на дейността, но не създава изключение от режима за възникване на трудово правоотношение. Отделно, съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

В случая, както според възпроизведените в НП/АУАН обективни данни, така и според свидетелските показания, е налице предоставяне на работна сила в рамките на производствен обект на дружеството – типична трудова дейност („шиене“), по указание/в организацията на работодателя. на

Възражението, развито в писмените бележки, че свидетелите М. Д. Г. и Д. Р. Ц. не са били място в **** при установяване на нарушението, не води до опорочаване на 2 административнонаказателното производство по настоящото дело, по следните съображения:

Първо, самото установяване „на терен“ на процесното нарушение е извършено от актосъставителя – очевидец на факта на полагане на труд в ****.

Второ, ЗАНН предвижда хипотеза, при която при липса на свидетели, присъствали при извършването/установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, актът се съставя в присъствието на двама други свидетели (свидетели по съставянето).

В съдебната практика се приема, че свидетелите в АУАН имат по-скоро декларативна функция относно факта на съставяне и предявяване на акта и не е необходимо да са очевидци на самото нарушение; тяхната липса/качеството им се преценява във връзка с накърняване на правото на защита и съществеността на процесуалното нарушение.

В конкретния случай от показанията на М. Д. Г. и Д. Р. Ц. се установява, че те са присъствали при съставянето/връчването на АУАН в ДИТ – Силистра на 09.09.2025 г. в присъствието на управителя. Следователно, дори да не са очевидци на установяването „на терен“ в Яребица, това само по себе си не опровергава фактическите констатации на актосъставителяочевидец.

Възражението за „бланкетност“ на местоизвършването и твърдението, че част от нарушенията по други преписки били в друг обект (***л), е ирелевантно към изхода по настоящото АНД, доколкото процесното наказателно постановление индивидуализира ясно мястото, датата и часа на нарушението: *** г., *** ч., шивашки цех в ****, ***.

Относно доказателствената роля на декларацията по чл. 402 КТ: съдебната практика приема, че такава декларация по правния си характер е частен свидетелстващ документ, който не притежава обвързваща материална доказателствена сила сам по себе си и следва да се преценява в съвкупност с останалите доказателства. В настоящия случай декларацията не е единственото доказателство: тя се подкрепя от прякото възприятие на контролния орган (актосъставителя) и от последващото оформяне на трудово правоотношение (представен трудов договор № *** г.).

По довода за „маловажен случай“: чл. 28 ЗАНН урежда предупреждение при маловажен случай, като законът изрично предвижда, че този институт не се прилага, когато в закон е предвидено друго. В материята на трудовото законодателство чл. 415в, ал. 2 КТ императивно постановява, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1 КТ (както и на чл. 62 и чл. 63 КТ).

Действително, с Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС е прието, че преценката за маловажност по чл. 28 ЗАНН е по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Тази постановка се прилага при хипотези, в които маловажността не е нормативно изключена. В настоящата правна уредба маловажността за нарушенията по чл. 61, ал. 1 КТ е изключена по силата на специалния закон (КТ). Този подход е последователно застъпен и в съдебната практика, включително в решения на административните съдилища, които приемат, че поР. изричната норма на чл. 415в, ал. 2 КТ за нарушенията по чл. 61, ал. 1 КТ е неприложим институтът на чл. 28 ЗАНН.

Следователно възражението на жалбоподателя за приложение на чл. 28 ЗАНН е неоснователно.

Относно санкцията: В санкционната норма чл. 414, ал. 3 КТ е предвидено, че работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1 КТ, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. за всяко отделно нарушение. Наложената санкция от 1 600 лв. е близка до законовия минимум. В наказателното постановление административнонаказващият орган е отчел като утежняващо обстоятелство, че дружеството е било санкционирано и за предходно нарушение от същия вид (НП № *** г., влязло в сила на 19.10.2023 г.). При тези данни съдът намира, че наложената имуществена санкция не е явно несъразмерна и е съобразена с целите на административното наказание, като същевременно е определена в близост до законовия минимум.

По изложените съображения съдът приема, че от обективна и субективна страна е осъществен съставът на нарушението по чл. 61, ал. 1 КТ, поР. което наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

В подкрепа на горните изводи съдът съобрази следните трайно застъпени постановки в практиката по аналогични казуси: Съгласно практика на административните съдилища, разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 КТ представлява специална императивна норма, която изключва 3

„маловажността“ на нарушенията по чл. 61, ал. 1 КТ и прави неприложим институтът на чл. 28 ЗАНН. При преценка на доказателствата за наличие на трудово правоотношение/предоставяне на работна сила, декларациите по чл. 402 КТ се ценят като частни свидетелстващи документи, които нямат обвързваща материална доказателствена сила и следва да бъдат подкрепени (или опровергани) от други доказателства по делото. Относно процесуалния ред по актосъставяне, съдебната практика приема, че свидетелите по акта не са непременно очевидци на самото нарушение, когато са налице предпоставките за „свидетели по съставянето“ (чл. 40, ал. 3 ЗАНН), като се преценява дали евентуалните формални неточности са съществени и дали са накърнили правото на защита.

Жалбоподателят е поискал присъждане на разноски в писмените бележки, като е заявил, че ще представи списък. По делото не се установява представен списък и доказателства за реално извършени разноски в законоустановения ред. Съгласно чл. 63д ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК, но при липса на доказване/надлежно заявяване в производството, разноски не следва да се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл. 63, 1 от ЗАНН, съдът