Решение № 119 от 17.04.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Варна, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20243001000099 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.

Инициирано е по въззивна жалба на Д. Д. Р. от с. В., общ.Д., обл.Силистра, чрез адв.Н.Д. от АК-Силистра, срещу решение №1/03.01.2024г., постановено по гр.дело №282/2023г. на ОС-Силистра, в частта, в която е отхвърлен иска на ищеца за разликата над 120 000 лева до претендирани с жалбата 150 000 лева /обж.интерес от 30 000 лева/, от общо претендираните по иска 200 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.08.2023г. до окончателното изплащане на задължението както и в частта на присъдените разноски.

Твърди се, че постановеният акт е неправилен и необоснован поради нарушение на материалния закон. Претендира се отмяната му и вместо това уважаване на исковете в предявения размер изцяло. Претендира се заплащане и на адв.възнаграждение на пълномощника адв.Д. по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.

Въззивникът счита, че първоинстанционният съд не е определил справедлив размер на обезщетението за понесените от ищеца неимуществени вреди, търпени в резултат от смъртта на неговата майка Ю. А. Ш. при ПТП на 09.08.2022г.; не се е съобразил с обществено-икономическата обстановка в страната и повишените нива на застрахователно покритие към датата на ПТП. Сочи като довод установената по делото силна емоционална привързаност на майка и син както и обстоятелството, че двамата са живели заедно в продължение на 27 години като едва непосредствено преди инцидента Д. напуснал родната си къща и заживял отделно.Твърди се, че по делото не е установено съпричиняване от страна на пострадалата. Твърди се, че съдът не е анализирал в дълбочина установените по делото факти, които сочат, че ищецът/въззивник е претърпял изключително болезнено 1 загубата на своя най-близък човек. Като довод за това се изтъква и обстоятелството, че ищецът, въпреки усилената подготовка, не направил традиционната в неговата общност сватба именно поради смъртта на своята майка. Изтъква се и обстоятелството, че съдът не е отчел действително обществено-икономическата конюнктура към датата на увреждането.

Срещу въззивната жалба не са постъпили в срока по чл.263 ГПК становища на насрещната страна ЗД БУЛ ИНС АД и ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, конституиран като трето лице –помагач на страната на застрахователя.

Предмет на производството е и насрещна въззивна жалба, подадена от ЗД БУЛ ИНС АД, чрез адв.М.Г., в която се оспорва постановеното от СОС решение за разликата над 100 000 лева до уважения размер от 120 000 лева, от общо претендирани 200 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума.

Твърди се, че решението на първата инстанция в обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с чл.52 ЗЗД. Твърди се, че по делото не е установена трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и починалия родител, негова майка. Твърди се, че претендираното обезщетение е твърде завишено и не отговаря на принципа, заложен в чл.52 ЗЗД – съдът не е извършил задълбочен анализ и оценка на всички обстоятелства, които имат значение за прилагане материалноправната норма на чл.52 ЗЗД. Изтъква се обстоятелството, че ищецът е живял продължително време преди инцидента в чужбина, че се е сгодил и че няма данни как конкретно се е отразила смъртта на майка му върху начина му на живот и социалните му контакти. Застрахователят счита, че обезщетение в размер на 100 000 лева би възмездило изцяло понесените от ищеца неимуществени вреди.

Отделно от това, въззивникът поддържа, че ПТП е настъпило при независимо съизвършителство от две лица – както водачът на застрахованото МПС, така и неустановен водач на бял л.а. /поради което е бил конституиран и Гаранционен фонд като трето лице помагач на ответника/ Твърди се, че тези обстоятелства са били установени по делото посредством експертизата за механизма на процесното ПТП. Претендира се съдът да констатира в мотивите си това съизвършителство, което искане е обусловено от солидарната отговорност на застрахователите и от обвързващата ги сила на мотивите на съдебния акт по арг. от чл.223, ал.2 ГПК.

Не е постъпило становище на Гаранционен фонд.

В срока по чл.263 ГПК е постъпило становище по жалбата от насрещната страна Д.

Р., чрез пълномощника му адв.Н. Д., за неоснователност на същата. Твърди се, че в обжалваната част решението на съда е правилно и законосъобразно.

Оспорват се въведените възражения за липсата на дълбока емоционална връзка между ищеца и неговата майка, починала при ПТП. Твърди се, че въззивникът прави спекулативен анализ на откъснати от контекста им свидетелски показания, за да защити тезата си. Счита, че съизвършителството не е предмет на настоящото производство, а на производство по предявен регресен иск на застрахователя срещу Гаранционен фонд.

Претендира отхвърляне на насрещната жалба.

В съдебно заседание въззивникът, представляван от адв.Н.Д., поддържа жалбата си ведно с искане за присъждане на адв.хонорар съгласно чл.38 от ЗАдв.

Въззивникът ЗД“Бул Инс“АД, редовно призован, не се явява, но депозира молба чрез пълномощника си адв.М.Г., с която поддържа въззивната жалба и неоснователността на насрещната жалба. Претендира адв.възнаграждение, за което депозира списък по чл.80 ГПК.

Третото лице Гаранционен фонд, редовно призовано, представлявано от адв.М. П., депозира писмено становище, с което поддържа, че не е налице основание за конституирането на фонда. Счита твърденията на застрахователя за съизвършителство за недоказани и неоснователни. Счита, че вина за настъпилото ПТП има единствено водачът на 2 л.а.Фолксваген Голф, застрахован при ответното дружество. Изразява становище за прекомерен размер на присъденото обезщетение поради неустановяване на трайна и дълбока емоционална връзка на ищеца с пострадалата.

За да се произнесе по жалбите настоящият състав констатира, че производството е било образувано по искова молба на Д. Д. Р. срещу ЗД Бул Инс АД, с искане за осъждане на ответника да му заплати сумата от 200 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради смъртта на неговата майка Ю. А. Ш., починала на 09.08.2022г. вследствие на ПТП, виновно причинено от водача на л.а.Фолксваген Голф с ДК№Н 25 93 ВХ, управляван от Ш. Б. Ш.. Твърди се наличие на влязла в сила на 28.07.2023г. присъда на ОС –Силистра по НОХД №224/2023г., с която водачът е признат за виновен за процесното събитие на 09.08.2022г. Твърди се, че към датата на ПТП автомобилът е имал валидна застраховка на ГО при ответното дружество по полица №BG/02/122001738660. Поради това ищецът твърди, че предявил претенция пред застрахователя на 15.05.23г., по която била образувана щета №2310014718 на 09.08.22г. Твърди се, че след стабилизиране на присъдата, същата е била изпратена на застрахователя, но същият не определил обезщетение на увреденото лице в законовите срокове. Твърди, че упражнява прекия иск срещу застрахователя на гражданската отговорност на виновния за ПТП водач при наличие на предвидените в КЗ предпоставки. Твърди, че е налице основание за присъждане обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищеца, тъй като последният преживял неописуемо страдание и болка от смъртта на своята майка. Твърди, че от раждането си до смъртта на Ю., двамата живеели в едно домакинство и били свързани от дълбоко емоционална връзка. Пострадалата била в активна, трудоспособна възраст и кончината й предизвикала невероятен шок за ищеца. Твърди в тази връзка, че загубил не само своята майка, но изключително близък и сърдечен човек, който го зареждал емоционално и му бил морална подкрепа. Твърди, че непосредствено след смъртта на майка си ищецът загубил съня си, връзките си с роднини и приятели, затворил се в себе си, скърбял за загубата си.

Претендира освен обезщетението по чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, но и лихвите върху главницата, считано от предявяване на иска на 21.08.23г. до окончателното изплащане на задължението.

В срока за отговор ответното дружество не оспорва фактите, обхванати от обективните предели на силата на пресъдено нещо на присъдата съгласно чл.300 ГПК относно деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Твърди се, че същото е извършено при условията на съизвършителство съгласно чл.53 ЗЗД. Твърди, че застрахователното събитие е настъпило освен по вина на водача на застрахования автомобил, така и поради участието в него на неидентифициран бял л.а., излязъл внезапно от път без предимство и задействал причинно-следствения механизъм на ПТП. Поради това, ответникът претендирал конституиране и на Гаранционен фонд като трето лице помагач.

Твърди се, че предявената претенция е неморална и провокирана единствено от користни цели, тъй като не би била предявена срещу застрахования водач Ш. Ш. съпруг на починалата и баща на ищеца. Отделно от това, застрахователят оспорва размера на вредите.

Твърди, че ищецът не е претърпял страдания и болка, съразмерно на претенцията си.

Въвежда и възражение за съпричиняването им от пострадалата, която пътувала в автомобила без предпазен колан. Оспорва се началната дата на претенцията за лихви, тъй като се твърди, че застрахователят не е бил в забава съгласно чл.106, ал.3 КЗ. Няма постановен отказ от застрахователя,а последният е изискал единствено допълнителни доказателства.

Конституираният като помагач на застрахователя Гаранционен фонд излага становище за неоснователност на иска както и за конституирането му по делото съгласно чл.557, ал.1, т.2 КЗ. Твърди, че не са налице основания за конституираните му като помагач, тъй като е налице установен по задължителен начин деликт както и валидна застраховка към датата на ПТП на виновния водач. Счита, че виновен за произшествието е именно водачът на л.а.Фолксваген голф, който макар, предприел спасителна маневра, е нарушил 3 основни правила за движение по пътищата и е предизвикал процесното ПТП. Оспорва наличието на съизвършителство от друг автомобил. Евентуално, оспорва търпените от ищеца неимуществени вреди ведно с размера на претендираното обезщетение, за което твърди, че е силно завишено. Тъй като приносът на пострадалите за настъпване на увреждането е повече от 50%, третото лице твърди самоувреждане, което изключва отговорността на ГФ. Твърди и съпричиняване на вредите от пострадалата, която била без предпазен колан в автомобила. Оспорва се и иска за законните лихви като обусловен от неоснователността на главния иск.

Въз основа на събраните доказателства, твърденията и доводите на страните, в пределите на настоящото производство, въззивният съд достига до следните фактически и правни изводи по спора:

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Постъпилите две въззивни жалби съдът намира за редовни и производството по същите за допустимо. Същите са подадени от легитимирани страни, чрез пълномощниците им по делото, в преклузивните срокове и при интерес от обжалването в съответните части от съдебния акт.

Решението не се обжалва и е влязло в законна сила до уважения размер от 100 000 лева както и за отхвърлената претенция над 150 000 до 200 000 лева. Предмет на обжалване за застрахователя е сумата от 20 0000 лева /обжалваем интерес/, а за ищеца разликата от 30 000 лева над присъдените 120 000 лева до 150 000 лева.

Страните не твърдят допуснати от първата инстанция процесуални нарушения и не правят нови доказателствени искания. Не са налице основания указване ангажирането на допълнителни доказателства като отсъстват и основания за служебно събиране на такива.