Решение № 261758 от 11.12.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 11.12.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на девети юни през 2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА мл.с.

СИМОНА УГЛЯРОВА при секретаря А.Петрова, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 7507 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение от 13.12.201 г. СРС, 46 с-в, по гр.д.№ 46257/15 г. е осъдил З. „Е.“ АД да заплати на З. „А.Б.“ АД на основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 389,59 лв.-главница, представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ /щета № 0300/13/217/504889/ за ПТП от 12.12.2013 г. в гр.София ведно с мораторна лихва в размер на 50,10 лв. за периода от 29.04.2014 г. до 03.08.2015 г., както и законната лихва от завеждане на исковата молба на 04.08.2015 г. до окончателното изплащане на главницата, като е отхвърлил иска за главница за разликата до пълния предявен размер от 674,64 лв. и иска за мораторна лихва за разликата до пълния предявен размер от 92,38 лв. и за дата 28.04.2018 г.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца- З. „А.Б.“ АД в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД.Въззивникът излага твърдения, че в посочената част решението е неправилно, тъй като от събраните по делото доказателства е установено настъпването на застрахователното събитие, наличието на валидни застрахователни правоотношения по застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“, причинно-следствената връзка между вредите и механизма на причиняването им и изплащането на застрахователното обезщетение.Твърди, че първоинстанционният съд необосновано е приел, че е установено противоправно поведение на водача на л.а. марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег.№ ******и е приел съпричиняване на вредите в размер на 40%.Излага оплаквания, че съдът не е съобразил механизма на ПТП, установен от събраните по делото писмени и гласни доказателства и е формирал извод за наличие на съпричиняване, без да изследва първопричината за настъпване на процесното ПТП и поддържа, че водачът на товарен автомобил „Волво“ с рег.№ ******е нарушил разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.2 ЗДвП, а водачът на л. а. „Форд“ е бил в паркирано състояние.Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявените искове.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът по въззивната жалба- З. „Е.“ АД оспорва същата.Твърди, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, а въззивната жалба е бланкетна.Твърди, че първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице противоправно поведение от страна и на двамата водачи на МПС и е определил стойността на вредите в размер на 624,32 лв.Твърди, че след постановяване на решението е заплатил присъдения размер.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.213, ал.1