Акт от 11.05.2010, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 31/2010
- Подписан
- 11.05.2010
Цитирани разпоредби
- чл. 276 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.390, ал.2, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.390, ал.3, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 224 · Кодекс на труда
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер
630
19.07.2012 г. година
Град
Кърджали
Окръжен Съд - Кърджали
На
07.19
Година
2012
В закрито заседание в следния състав:
Председател:
Тонка Гогова Балтова
Мария Кирилова Дановска
Кирил Митков Димов
Съд. заседатели: като разгледа докладвано от
Мария Кирилова Дановска
Въззивно частно гражданско дело номер
20125100500251 по описа за
2012 година
С определение № 2284/04.06.2012г., постановено по гр. д. № 971/2012г., Кърджалийският районен съд е отменил обезпечението на бъдещ иск с правно основание чл. 128 т. 2 от КТ, допуснато в полза на Г. Р. М. с определение № 1775/19.04.2012г. по ч. гр. д. № 971/2012г. по описа на КРС против „ДНД текстил” ООД- Кърджали чрез налагане на запор на банковите сметки на дружеството в конкретно посочени банки до размера на вземането от 975 лв., както и чрез налагане на запор на вземанията на „ДНД текстил” ООД от други търговски дружества до размера на вземането от 975 лв.
Недоволна от така постановеното определение е останала жалбодателката Г. Р. М. от гр. Кърджали, която чрез пълномощника си адв.Д. Димитров от АК- Кърджали, го атакува с молба да бъде отменено като неправилно. Излага съображения.
В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК писмен отговор не е постъпил.
Въззивният съд като извърши проверка на определението по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:
Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следните:
С определение № 1775/19.04.2012г., постановено по ч. гр. д. № 971/2012г., Кърджалийският районен съд е допуснал обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ, с цена 975 лв., в полза на Г. Р. М. против „ДНД текстил” ООД- Кърджали чрез налагане на запор върху банковите сметки на „ДНД текстил” ООД- Кърджали в определени банки, както и чрез налагане на запор на вземанията на „ДНД текстил” ООД от други търговски дружества до размера на вземането от 975 лв., при внасяне на гаранция по сметка на РС- Кърджали в размер на 70 лв. С определението съдът дал на молителката едномесечен срок да предяви иск по чл. 128 т. 2 от КТ пред Районен съд- Кърджали. Определението било връчено на пълномощника на молителката на 27.04.2012 г. Първоинстанционният съд приел, че при извършена справка в деловодството на Кърджалийския районен съд било установено, че иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ с ищец Г. Р. М. срещу „ДНД текстил” ООД- Кърджали, не били предявен в дадения срок, който изтекъл на 27.05.2012 г.
С атакуваното определение № 2284/04.06.2012г., постановеното по същото дело, съдът служебно отменил допуснатото обезпечение в полза на Г. Р. М. като приел, че поради незавеждане на иска в дадения от съда срок, били налице предпоставките на чл.390, ал.2, изр.2 от ГПК. Съдът е изложил и съображение, че образуваното гражданско дело с правно основание чл.422 от ГПК, представлявало друг иск за съществуването на вземането, предявено със заявление по заповедно производство, което било ирелевантно към допуснатото обезпечение на бъдещите искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 224 от КТ.
Така постановеното определение е правилно, поради следното:
Не се спори, че с определение на Кърджалийския районен съд, е било допуснато обезпечение на бъдещ иск в полза на Г. Р. М. с правно основание чл.128, т.2 от КТ, с цена в размер на 975 лв., което било връчено на пълномощника на молителката на 27.04.2012 г. С резолюция от 30.05.2012г. /на стр. 6 върху разписката за връчване на съобщението с препис от определението/ съдията- докладчик възложил да се извърши справка в деловодството на съда дали има образувано дело с правно основание чл.128, т.2 от КТ. По делото е приложена бележка с подпис на от 31.05.2012 г. /стр. 7/, в която е записан номер на частно гражданско дело и номер на гражданско дело по реда на чл. 422 от ГПК, без да има други отбелязвания.
При тези данни тази инстанция приема, че са налице предпоставките на чл.390, ал.3, изр. 2 от ГПК за служебна отмяна на допуснатото от съда обезпечение. След като в случая е допуснато обезпечение на бъдещ иск и е определен едномесечен срок за предявяването му, а молителката не е сторила това в определения срок, като в нейна тежест е било да представи доказателства за предявяването, съдът служебно отменя обезпечението, както правилно е процедирал първоинстанционния съд.
За пълнота следва да се посочи, че по делото липсват доказателства за заведено от молителката против „ДНД текстил” ООД- Кърджали производство по чл.422 от ГПК, на коя дата, с какъв предмет и размер на вземането. Приложената към първоинстанционното производство бележка на л. 7, с изписани номера на дела, не представлява такова. Но след като първоинстанционният съд е приел, че молителката е предявила иск по чл.422 от ГПК, и тъй като положението на същата като жалбодател не може да се влошава, тази инстанция дори да приеме, че е предявен установителен иск по чл.422 против същия ответник и за същото вземане, до размера на който е допуснато обезпечение, счита, че няма съответствие между исковете, за които е било допуснато обезпечението - осъдителни по своя характер, и установителния иск по чл.422 от ГПК като продължение на заповедно производство. В тази връзка следва да се има предвид, че обезпечение се допуска за конкретно определен иск по вид, размер и страни, като съдът преценява налице ли е допустимост и вероятна основателност на иска; налице ли е обезпечителна нужда- без исканото обезпечение за ищеца да е невъзможно или да се затрудни осъществяване правата по бъдещото решение, което евентуално ще бъде в негова полза; адекватност на исканата обезпечителна мярка, в т. ч. съответна ли е на вида на търсената с иска защита на правата на ищеца, както и необходимостта от представяне на гаранция, респ. размерът й. Тази преценка винаги е конкретна- на база твърденията в молбата и представените към нея доказателства.
С оглед изложеното и след като жалбодателката не е предявила в дадения й от съда срок иска, за който е било допуснато обезпечението, жалбата й се явява неоснователна. Поради това, следва да се потвърди атакуваното определение.
Водим от изложеното, въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2284/04.06.2012г., постановено по гр. д. № 971/2012 г. по описа на Кърджалийският районен съд.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1/ 2/