Решение № 2341 от 27.06.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2341 гр. Варна, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антония Светлинова при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело № 20213110116964 по описа за 2021 година

Производството е по съдебна делба във фазата по допускането й.

Образувано е по предявен от И. К. З., ЕГН **********, с адрес:

*********, срещу Д. М. Г. , ЕГН **********, с адрес: ***********, и В. Е.

С., ЕГН **********, с адрес: ***********, конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за делба на следните недвижими имоти:

- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *********.1338 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо имота, от 11.01.2022 г., с адрес на поземления имот:

*******, с площ от 1194 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: няма, при съседи: *********.594, *********.1337, *********.1339, *********.586, *********.589;

- СГРАДА с идентификатор № *********.1338.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, разположена в ПИ с идентификатор *********.1338, с адрес: *******, със застроена площ от 38 кв.м., брой етажи:

2, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: вилна сграда - еднофамилна, номер по предходен план: няма, както и - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *********.1339 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо имота, от 18.01.2022 г., с адрес на поземления имот:

*******, с площ от 1194 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: няма, при съседи: *********.1338, *********.1337, 1

*********.1336, *********.586.

В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата Д. Г. (с предишно собствено име Й.) са бивши съпрузи, като бракът помежду им е сключен на 25.03.1992 г. и прекратен с решение за развод от 14.07.1995 г. по гр.д. № 1191/1994 г. на ВРС. Сочи, че по силата на нотариален акт за покупкопродажба от 19.08.1993 г., сключен по време на брака му с ответницата, двамата са придобили в режим на СИО, от продавачите Т.Г.Д. и И.Н.Д., лозе с площ 1200 кв.м, находящо се в ******, ведно с построена в него масивна сезонна постройка, състояща се от изба с площ 38 кв.м и етаж с площ 37 кв.м.

Твърди, че на 11.08.2020 г. ответницата Д. Г. се е снабдила с констативен нотариален акт, по силата на който е призната за собственик по давностно владение на ½ ид.ч. от 1200 кв.м ид.ч. от ПИ с идентификатор *********.595 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в ********, целият с площ 2531 кв.м, ведно с ½ ид.ч. от еднофамилна вилна сграда с идентификатор № *********.595.1 със застроена площ 38 кв.м. Излага, че при съставянето на акта е представена скица на имота от 14.10.2019 г., в която за негов собственик е вписан вторият ответник В. Е. С. с посочено основание – нотариален акт за покупко-продажба от 29.03.1991 г., по силата на който В.Н.Г. и И.Й.В. продават на В. Е. С. 1200 кв.м хавра-лозе-овощна градина, находяща се в землището на с.К., м-ст „К.“ при посочени съседи. Поддържа, че поземлен имот с идентификатор *********.595 с обща площ по скица 2531 кв.м и по документи за собственост 2400 кв.м е съсобствен на страните, съставен от придобитите от тях чрез покупко-продажба имоти, а именно: лозе с площ 1200 кв.м в ******, придобит от него и ответницата Д. Г. с продажбения договор от 19.08.1993 г., и хавра-лозе-овощна градина с площ 1200 кв.м в с.К., м-ст „К.“, придобит от втория ответник В. С. с продажбения договор от 29.03.1991 г. Оспорва съставения в полза на ответницата констативен нотариален акт с твърдения, че описаните в него ½ ид.ч. от поземлен имот и ½ ид.ч. от сграда са придобити чрез договора за покупко-продажба от 19.08.1993 г., а не по давност. Твърди, че след изменение на КК и КР от 2022 г. съсобственият на страните поземлен имот с идентификатор *********.595 е разделен на делбените два имота – ПИ с идентификатор *********.1338 и площ 1194 кв.м, в който попада и делбената сграда с актуален идентификатор *********.1338.1, и ПИ с идентификатор *********.1339. Затова и счита, че квотите на страните в съсобствеността на делбените имоти са следните: за него и бившата му съпруга – по ½ ид.ч. от ПИ *********.1338, ½ ид.ч. от построената в имота сграда *********.1338.1 и по 0,237 ид.ч. от ПИ *********.1339, а за ответника В. С. – 0,526 ид.ч. от ПИ *********.1339.

По изложените съображения по същество моли да бъде допусната делба на посочените имоти и при посочените квоти на съделителите.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Д. Г. депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявения иск за делба. Не оспорва, че с ищеца са бивши съпрузи, както и че по време на брака – на 19.08.1993 г. е закупила описаното в исковата молба лозе с площ 1200 кв.м в *********, ведно с построената в него масивна постройка, състояща се от изба с площ 38 кв.м и стая с площ 37 кв.м. Поддържа, че така придобитите имоти са лична нейна собственост, тъй като продажната им цена в размер на 50 530 лв. е заплатена от нея с лични средства – част от нейна 2 печалба от Български спортен тотализатор в общ размер на 740 151 лв., спечелена с фиш № 362 от 1993 г., 13-ти тираж на тото 2. Затова и прави възражение за пълна трансформация на лично имущество. Счита, че закупените от нея имоти са идентични с делбения имот с идентификатор *********.1338 по действаща КК и построената в него сграда с идентификатор *********.1338.1 и тя е едноличен техен собственик. В условията на евентуалност – в случай че съдът приеме, че имотът и сградата са придобити в режим на СИО, прави възражение за придобИ.е на притежаваната от ищеца ½ ид.ч. по давност, изтекла в нейна полза в периода от прекратяването на СИО чрез развод на 04.07.1998 г. до 03.05.2022 г., когато е получила препис от исковата молба. Поддържа, че в посочения период е владяла необезпокоявано целия имот, като се позовава и на съставения в нейна пола констативен нотариален акт. Поддържа, че липса съсобственост и по отношение на делбения имот с идентификатор *********.1339, който счита, че е притежаван само от втория ответник В. С.. В тази връзка твърди, че както закупеният от нея имот през 1993 г., така и закупеният от ответника С. имот през 1991 г. са били самостоятелни както към момента на придобИ.ето им, така и впоследствие. Сочи, че имотите са съседни, но никога не са обединявани в един общ имот. В тази връзка се позовава на индивидуализацията на имотите в нотариалните актове за покупко-продажба и в частност описаните в тях граници (съседи).

По изложените съображения намира, че липсва съсобственост между страните и моли производството по делото да бъде прекратено като недопустимо. Претендира и разноски по делото, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. С. депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за недопустимост, евентуално неоснователност на иска. Поддържа, че закупеният от него на 29.03.1991 г. имот - хавра с площ 1200 кв.м, е съседен на закупения от ответницата Д. Г. през 1993 г. имот, също с площ 1200 кв.м. Твърди, че имотите са били самостоятелни, но предишните техни собственици са били роднини (неговият праводател Величка Найденова Георгиева е сестра на праводателя на ответницата И.Н.Д.) и затова между двамата имота фактически не е имало изградена на място ограда. Твърди, че поради тази причина при изготвяне на КП за м-ст „*****“ от 1999 г. двата съседни имота са били заснети като един общ поземлен имот с № *********.595 и площ 2532 кв.м, съответно в скицата имотът е отразен като съсобствен между него и ответницата Г.. Твърди, че го посъветвали тази грешка да бъде отстранена чрез делба, за да бъдат отразени имотите реално – така, както са били закупени и владени. Сочи, че такава доброволна делба между него и ответницата Г. е извършена на 21.10.2021 г., като същата има само формално значение, с цел имотите да бъдат нанесени правилно в кадастъра. Поддържа, че и след делбата той е останал единствен собственик на делбения имот с идентификатор *********.1339, което е закупил през 1991 г. и владял от тогава. Намира, че другият делбен имот с идентификатор *********.1338 също не е съсобствен, а е еднолична собственост на ответницата Д. Г., която единствена го е владяла в периода след закупуването му през 1993 г. Изтъква, че през 2020 г. той също е взел участие като свидетел в производството по обстоятелствена проверка, в което ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на 3 претендираната от ищеца ½ ид.ч. от делбения имот *********.1338.

С тези аргументи моли за прекратяване на производство по делото поради липса на съсобственост между страните по отношение на делбените имоти и претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба. Не оспорва, че ответницата Г. е получила твърдяната печалба от Българския спортен тотализатор, но оспорва, че печалбата е вложена в покупката на делбените имоти, респ. намира за неоснователно направеното възражение за пълна трансформация на лично имущество. Поддържа, че с част от печалбата ответницата е погасила дълговете си от хазартни игри, които е била натрупала, а останалата част е разходила за собствени нужди, вкл. екскурзии, дрехи и др. Отделно поддържа, че средствата за закупуване на печелившия тото фиш са били негови. Оспорва и евентуалното възражение на ответницата за придобИ.е на собствената му ½ ид.ч. от закупения имот по давност.

Поддържа, че след 1998 г. той е владял имота, като епизодично го е посещавал и наблюдавал неговата цялост и щетите по него. Твърди, че през годините сградата е била разграбена и достъпът до имота е бил затруднен след премахване на съществуващата пътека от североизток чрез обособяването й към съседни имоти. Прави и възражение по чл. 75, ал. 2 ЗН за нищожност на извършената между ответниците доброволна делба с аргумент, че той, като съделител, не е участвал в нея.

Ответницата Д.Г., лично и чрез процесуалния й представител адв. И. К., поддържа депозирания отговор. Допълва, че парите от печалбата са й преведени по банков път й изтеглени от нея в деня или около деня на покупко-продажбата, като с част от спечелената сума е покрила продажната цена на имота.

Ответникът В.С., чрез процесуалния му представител адв. Д. К., поддържа депозирания отговор.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, а се установява и от приобщеното удостоверение за семейно положение с рег. № АУ046770ВН/18.05.2022 г., издадено от Община Варна, и справки в НБД „Население“ (л. 144-145), че ищецът И. З. и ответницата Д. Г. са сключили граждански брак на 25.03.1992 г. и бракът им е прекратен с влязло в законна сила решение по гр.д. № 216/04.07.1998 г. на Районен съд – Варна.

Видно от приложеното удостоверение изх. № АУ046766ВН/18.05.2022 г., издадено от Община Варна (л. 88), Д. М. Г. и Й. М. Г. са имена на едно и също лице.

От приобщеното удостоверение № КР21/06.04.1993 г., издадено от Централна дирекция на Български спортен тотализатор (л. 91), се изяснява, че Й. М. Г.-З.а е спечелила сумата от 740 151 лв. в 13 тираж на тото 2, 1993 г., с фиш № 362 троен, продаден в 103-2-68. В удостоверението е отразено още, че печалбата е лична.

От писмо изх. № 331/23.02.2023 г. (л. 206) се установява, че в архивите на ДП „Български спортен тотализатор“ няма съхранена информация относно начина на изплащане на печалбата, тъй като документи от типа „платежни 4 нареждания“ са с определен срок за съхранение 10 г.