Решение № 4763 от 26.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4763 гр. Пловдив, 26.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20235330107389 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от А. Й. П. с ЕГН: **********, с адрес в гр. С., ул. „Ж. М.“ № *, чрез пълномощника му- адв. С. Н. против „Сити Кеш“ ООД с ЕИК:

202531869, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7 за прогласяване нищожността на клаузата от Договор за паричен заем № ****/*** г.

/обективирана в чл. 8 от договора/, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 65 лева, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор № ****/**** г. за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който на ищеца била отпусната в заем сумата от 200 лева, при фиксиран лихвен процент от 40,08% и ГПР в размер на 48,50%.

Съгласно чл. 6 от Договора същият следвало да бъде обезпечен посредством банкова гаранция или поръчител, отговарящ на предвидените в чл. 9, ал. 2 от ОУ изисквания.

Съгласно чл. 8 от договора, при неизпълнение от страна на кредитополучателя в тридневен срок на това задължение, същият дължал неустойка в размер на 65 лева, която следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала месечната вноска за неустойка.

Ищецът твърди, че изцяло усвоил заемния ресурс, но не дължал плащане за неустойка, по следните съображения:

За да заобиколи материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, 1 ответникът поставял изискване към кредитополучателя, на което той не можел да отговори, като предвиждал санкция, посредством която си осигурявал допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, по който начин преодолявали изискването за таван на лихвените нива и другите разходи по кредита.

Счита, че неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция. В добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес е да получи обезпечение преди сключване на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на заемополучателя. Според ищеца няма правна и житейска логика един кредитор да престира без наличие на обезпечение, т.е да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишава от гаранции срещу неизпълнението. Нормално е според ищеца, както разходите на търговеца, така и печалбата му да са включени в посочените в договора фиксиран лихвен процент, чиито стойности в конкретния казус не отговаряли на действителните параметри на договора. Чрез уговореното в чл. 8 от договора се въвеждал още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. От една страна, неустойката била включена като падежно вземане- обезщетение на кредитора, а от другасъщата била предвидена в размер, който не съответствал на вредите от неизпълнението, тъй като била съизмерима с предоставената сума по кредита. По този начин според ищеца се заобикаляло ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК при определяне на ГПР – неустойката представлявала близо 50% от заетата сума. Въз основа на гореизложените съображения ищецът моли за уважаване на предявения иск и присъждане на направените разноски, както и за определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който признава за основателен предявения иск и на основание чл. 237 от ГПК моли за постановяване на решение при признание на иска. Счита, че нищожността на отделни клаузи на договора не влече нищожност на целия договор. Моли на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК да не се възлага в негова тежест заплащането на разноски, тъй като с поведението си ответника не е подал повод за завеждане на иска, тъй като не е претендирал заплащането на неустойка, нито пък ищецът е заплащал суми въз основа на клаузата, чиято нищожност твърди. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Преди провеждане на първото по делото съдебно заседание – н 18.10.2023г. от пълномощника на ищеца- адв.С. Н. е постъпила молба за постановяване на решение при признание на иска, тъй като са налице предпоставките за това.

Ето защо и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК съдът следва да постанови решение, основавайки се на признанието.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които се констатираха от съда в размер на 50 лева – внесена държавна такса.

Ищецът освен това е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищеца е посочено, че той се представлява безплатно от адв. С. Н. поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността 2 съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска тук следва да бъде изчислено съгласно нормите от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действали към момента на сключване на договора, предвиждащи минимален размер на адвокатското възнаграждение от 400 лева.

Неоснователно е искането на ответното дружество за възлагане на разноските в тежест на ищеца, доколкото за уважаването му законът предвижда кумулативното наличие на две предпоставки- да не е дал повод за завеждане на иска и за признаването му. В случая действително е налице признание от ответника, но не може да се приеме, че не е дал повод за завеждане на иска. За такъв повод следва да се приеме дори факта на включване на тази неравноправна клауза в договора

Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на страните „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от **** Н. П. П. и А. Й. П. с ЕГН: **********, с адрес в гр. С., ул. „Ж. М.“ № *, че клаузата от Договор за паричен заем № ***/*** г. /обективирана в чл. 8 от договора/, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 65 лева е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от **** Н. П. П. да заплати на А. Й.

П. с ЕГН: **********, с адрес в гр. С., ул. „Ж. М.“ № * сумата от 50 лева /петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от **** Н. П. П. да заплати на адвокат С. К. Н. с ЕГН: **********, с адрес на кантората в гр. П., ул. „Й. Г.“ № ** адвокатско възнаграждение за осъщественото на ищцата безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 400 лева (четиристотин лева), определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3