Решение № 1106 от 20.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1106 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110124132 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано е по искова молба от “Топлофикация София” ЕАД срещу С. Ц. Ц. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 43130/2024 г. по описа на СРС, 33 състав.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу С. Ц. Ц. за: цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 818,91 BGN (осемстотин и осемнадесет лева и 91 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 16.07.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 28.06.2024 г. в размер на 133,92 BGN (сто тридесет и три лева и 92 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 23,17 BGN (двадесет и три лева и 16 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 16.07.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2021 г. до 28.06.2024 г. в размер на 5,46 BGN (пет лева и 46 стотинки), държавна такса в размер на 19,63 BGN (деветнадесет лева и 63 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,00 BGN (двадесет и пет лева).

След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 153 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. на ответника топлинна енергия, като той не заплатил дължимата цена, формирана на база 1 прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, ж.к. „. Твърди, че припадащите се на ответницата суми от дълга възлизат на претендираните от нея суми. Твърди, че ответницата е изпаднала в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така, както е установено в заповедното производство. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответницата, чрез назначения й по делото особен представител, оспорва предявените искове – както по основание, така и по размер.

Оспорва факта ответницата да е клиент на топлинна енергия за посочения адрес, както и да са налице съществуващи облигационни отношения с ищеца. Сочи, че от приложения по делото нотариален акт не се установявало правото на собственост на имота да се притежава от ответницата. Сочи, че не е потребител на топлинна енергия за процесния имот, като ищецът не представял годни доказателства за правото на собственост върху имота. На следващо място счита, че не е налице коректна индивидуализация на процесния имот. Оспорва предявените искове и по размер, като сочи освен това, че не се установявало доставено количество топлинна енергия в сочения обем. Поради неоснователност на иска за главница, намира, че е недължима и претендираната сума за лихва за забава. Оспорва и дължимостта на сумата за дялово разпределение, като сочи, че не се установява идентичността на адреса, описан в сключения договор с дружеството за дялово разпределение, и процесния имот. Намира за недължима и лихва за забава върху вземането за топлинна енергия – както поради недължимост на главницата, така и поради липса на изпратена покана, с която длъжникът да е поставен в забава за плащане. Възразява освен това, че част от претендираните вземания са погасени по давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Третото лице – помагач на страната на ищеца становище, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с действащата нормативна уредба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.

Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата 2 и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

От приетия по делото нотариален акт за замяна на недвижим имот том XXXI, нот. дело № 5544/1982 г. по описа на нотариус Илчева към СРС, се установява, че на 29.12.1982 г. лицата Гена Г.а Ц. и нейната дъщеря Илияна Ц. Иванова са извършили замяна на недвижими имоти, като Гена Г.а Ц. е придобила собствеността на процесния имот, а именно: апартамент № 25, находящ се в гр. София, ж.к. „Хаджи Д.“, бл. 80, вх.

Б, ет. 3.

От приетото по делото удостоверение за наследници, издадено от Столична община, район „Подуяне“ на 02.12.2025 г. се установява, че след смъртта на лицето Гена Г.а Ц., настъпила на 15.12.2009 г., последната е оставила двама законни наследници, а именно нейните дъщери Илияна Ц. Иванова и ответницата С. Ц. Ц., които на осн. чл. 5, ал. 1 ЗН са наследили починалата при равни части.

Ето защо следва да се приеме, че по време на процесния имот ответницата е собственик на ½ част от процесния имот. Като такава има качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от Закона за енергетиката и следователно се намира в облигационно отношение с доставчика на тази услуга в сграда в режим на етажна собственост.

За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна топлинна енергия през процесния период, е имал един отоплителен уред – щранг-лира в банята, както и един водомер за топла вода. На отоплителното тяло е бил поставен ИРРО. За процесния период не е бил подсигурен достъп за отчет на уредите, поради което ТЕ за отопление е начислявана на база екстраполация по максималния специфичен разход на сградата съгл. т. 6.5 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1. Отразено е, че поради неосигурен достъп топлата вода е изчислявана по разход от предишни периоди. Сочи се, че топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, е изчислявана по предвидената в нормативната уредба формула на база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и 3 денградусите за периода, като е разпределена на база пълен отопляем обем на имота – 112 куб. м. Посочено е, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия за разпределение напълно съответства на отчетената от общия топломер. В заключението вещото лице е отразило, че топломерът, монтиран в АС на процесния блок е преминавал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период, като съответства на одобрения тип.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че ½ част от непогасеното задължение за главница за топлинна енергия в процесния период е в размер на сумата от 818,91 лева и 23,16 лева за цена на доставена услуга дялово разпределение. Посочено е, че към момента на изготвяне на заключението, не са налице данни за извършени плащания. Посочено е, че ½ част от размера на лихва за забава в процесния период, отчетен след настъпване изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата общо 133,00 лв. върху непогасената топлинна енергия и 5,46 лв. върху непогасената сума за дялово разпределение. По допълнително поставената задача към вещото лице – да посочи непогасените задължения по отношение на сумите, чиято изискуемост е настъпила след 16.07.2021 г., вещото лице е посочило, че всички общи фактури са с падеж след посочената дата, като изискуемостта на всяка от тях е настъпила след 16.07.2021 г., поради което непогасените суми съответстват на отразените в основаната част на заключението.

Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени.

С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.

Неоснователно е направеното от ответника възражение за изтекъл период на погасителна давност за вземанията. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 16.07.2024 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 16.07.2021 г., са погасени по давност. В настоящия случай началният момент на процесния период е от 01.05.2021 г., като съобразно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ОУ, изискуемостта е настъпила на 15.07.2021 г., поради което не са налице задължения, погасени поради изтекъл давностен срок. По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят.