Решение № 3543 от 01.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3543 гр. София, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно наказателно дело № 20251110207650 по описа за 2025 година

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по депозирана жалба от „***" ЕАД, с **********, срещу наказателно постановление (НП) № 7202000475/17.03.2025г., издадено от ***, на длъжност заместник-кмет на Столична община, с което на жалбоподателя, на основание чл.123, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 4, вр. ал. 1 ЗМДТ.

В депозираната жалба се твърди, че НП е издадено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят посочва, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН) е издаден в нарушение на нормите на чл. 40 и чл. 42, т. 7 от ЗАНН, тъй като в АУАН не са посочени ЕГН на свидетелите по акта, точен адрес и същите са служители на наказващия орган, поради което липсва обективност и безпристрастност. По отношение на АУАН се твърди, че не са спазени и изискванията на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, тъй като в него не са посочени датата и мястото на твърдяното нарушение, изразяващо се в бездействие. Жалбоподателят намира това нарушение за съществено и счита, че то не може да бъде санирано. В условията на евентуалност, в случай, че съдът не приеме тези аргументи, жалбоподателят моли случаят да бъде приет за маловажен, тъй като липсват данни за повторност и не са засегнати съществено целите на ЗМДТ.

В съдебно заседание, жалбоподателят „***" ЕАД, редовно призован, не изпраща представител.

Въззиваемата страна – Заместник-кмет на Столична община, редовно призован, се 1 представлява от юрк. ***, която моли съда да потвърди НП, тъй като е осъществен състав на нарушение, като заявява, че поддържа подробните аргументи, изложени в писмения отговор на жалбата. Представителят на въззиваемата страна отправя до съда претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид приобщените и събраните по делото доказателства, като оцени същите, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

На 30.05.2022 г., с Нотариален акт № 77, том VIII, рег. № 16958, дело № 1119 от 2022 за учредяване на право на строеж и сервитути по чл. 62 от Закон за енергетиката на нотариус ***, вписана в Регистъра на Нотариалната камара под № 622, в полза на дружеството „***" ЕАД било учредено право на строеж за построяване на шахтоф трансформаторен пост с предвидена по инвестиционен проект застроена площ от 33.47 кв. м. Въз основа на учреденото право на строеж, посоченият обект в нотариалния акт бил изграден и на 09.08.2023 г., началникът на РДНСК-София издал Разрешение за ползване № ДК-07-С214/09.08.2023 г.

На 25.09.2024 г., в изпълнение на задълженията, предвидени в чл. 14 ЗМДТ, чрез лицензиран пощенски оператор “***” до Столична община, район Витоша-Овча купел, била изпратена декларация по чл. 14, ал. 1, ал. 4, ал. 5, ал. 6 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти. На 30.10.2024 г., същата била заведена под деловоден вх. № 7202074903.

На същата дата, свид. М. В. извършила проверка на посочената декларация, в хода на която установила, че разрешението за ползване на обекта е издадено на 09.08.2023 г., както и че в двумесечния срок по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ, за времето от 09.08.2023г. до 09.10.2023г., не е постъпила информация за размера на отчетната стойност, която има значение за определяне на данъка, а такава е постъпила едва на 25.09.2024 г., когато е била изпратена по пощата данъчна декларация. Предвид това, свид. В. приела, че е налице закъснение от 11 месеца и 15 дни.

Въз основа на констатираното в хода на проверката, свид. В. съставила АУАН № 202000469/14.01.2025г., в който приела, че е нарушена разпоредбата на 14, ал. 4, вр. ал. 1 ЗМДТ, а като дата на извършване на нарушението била посочена датата 10.10.2023 г.

В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпили възражения срещу АУАН.

Въз основа на съставения АУАН, заместник-кмета на Столична община издал обжалваното НП № 7202000475/17.03.2025г., с което на жалбоподателя, на основание чл.123, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 4, вр. ал. 1 ЗМДТ.

По доказателствата:

Съдът прие установена фактическата обстановка въз основа на събраните и приобщените в съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, а именно: гласни – показанията на свид. М. В., както и писмени – заповеди за компетентност, трудов договор, длъжностна характеристика, писмени възражения по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, декларация по чл. 14 ЗМДТ, нотариален акт, разрешение за ползване, известия за доставяне и копия на пощенски пликове и другите писмени доказателства приобщени на основание чл.

283 НПК.

Съдът намира, че следва да кредитира показанията на свид. В., които са логично и последователно изложени, непротиворечиви както вътрешно, така и с останалите доказателства по делото и подкрепени изцяло от събраните по делото доказателствени материали. От тези показания се установява, че свид. В., в качеството си на служебно лице – старши инспектор е извършила проверка на декларацията, като възпроизвежда подробно всичко, което е констатирала в хода на проверката и въз основа на което е приела, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило вменените с разпоредбата на чл. 14, ал. 4 ЗМДТ 2 правни задължения в срока, регламентиран в чл. 14, ал. 1 ЗМДТ.

Доколкото писмените доказателства се явяват обективен източник на информация и потвърждават изцяло установените в АУАН и вписаните в обстоятелствената част на НП обстоятелства, съдът намира, че следва да кредитира същите без да ги подлага на самостоятелен и подробен доказателствен анализ.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е неоснователна.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите към съответните дати на издаване на АУАН и на НП длъжности и правомощията, делегирани им с приложените по делото Заповеди от Кмет на столична община, трудов договор и длъжностна характеристика. По отношение на съдържанието на АУАН и НП, съобразно нормативно установени изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съдът констатира, че действително не е вписано място на извършване на нарушението, каквото възражение е направено с жалбата. В жалбата се твърди, че допуснатото процесуално нарушение е съществено. Тук следва да се има предвид, че едно процесуално нарушение е съществено, когато е довело до ограничаване на правото на защита на субекта, чиято административнонаказателна отговорност е била ангажирана. В процесната хипотеза отговорността на дружеството е била ангажирана за това, че същото не е подало в двумесечния срок по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ информацията за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка, която е длъжно да подаде съгласно чл. 14, ал. 4 ЗМДТ. Подаването на тази информация става до отделите на общинските структури, в чиито ресор попада дейността по определяне на местните данъци и такси. В процесния случай това е ОП „Витоша и Овча купел“ на Дирекция „Общински приходи“ към направление „Финанси и здравеопазване“ при Столична община. Предвид това, че неизпълнението на задължението се е изразило в бездействие, съдът намира, че единственото възможно място на извършване на нарушението се явява именно тази структура и то е изводимо от фактите, посочени в АУАН и НП, доколкото информацията се подава в тези отдели. Още повече, че санкционираното дружество редовно предоставя информация от такъв характер, предвид предмета на дейност, който има. Поради тези аргументи, съдът намира, че в конкретния случай процесуалното нарушение няма характера на процесуално нарушение, тъй като тази изводима от фактите информация, е била известна на дружеството и нейната липса не е ограничила правата на санкционирания субект по никакъв начин. В останалата си част, АУАН и НП отговарят на нормативно установеното съдържание съобразно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Във връзка с другото възражение, че свидетелите по акта не са с посочени ЕГН, съдът намира, че този пропуск не е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не ограничава правото на лицето да научи констатациите за извършеното, обстоятелствата и доказателствата.

По материалната законосъобразност:

Нормата на чл. 14, ал. 4 ЗМДТ въвежда задължение за новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване в срока по ал. 1 предприятията подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. От редакцията на разпоредбата следва извод, че предоставянето на тази информация следва да бъде в сроковете по ал. 1 – в двумесечен срок.

3

Съгласно чл. 177, ал. 2 от ЗУТ, строежите от първа, втора и трета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, при условия и по ред, определени в наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Разрешенията за ползване се публикуват в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а.

Езиковото тълкуване на тази разпоредба води до извод, че от момента на издаването на разрешение за ползване е налице завършен строеж и следователно датата на издаване на разрешение за ползване е началният момент на двумесечния срок за предоставяне на информацията за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка.

От доказателствата по делото се установява категорично, че е издадено разрешение за ползване на 09.08.2023 г.

Ето защо, категорично се доказа извършеното нарушение, за което дружеството е наказано.

Правилно, наказващият орган е определил размера на наказанието по чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ от 500 лева, който е минимален, съобразявайки разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.

Съдът не може да се съгласи, че е приложим чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не може да се приеме за маловажен съгласно легалната дефиниция по § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН "Маловажен случай" е този, при който... неизпълнение на задължение от... или юридическо лице към... или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Реализираното закъснение също не е малко – 11 месеца и 15 дни.

При така изложените съображения, НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото, на осн. чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал НП, а това е Столична община, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, тъй като наказващият орган се представлява по делото от юрк. ***, в размер по чл. 37, ал. 1 от Закон за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед на това, че делото не представлява фактическа и правна сложност, съдът намира, че следва да определи юрисконсултското възнаграждение в минимален размер от 80 лева, което жалбоподателят, следва да бъде осъден да заплати.