Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21 от 08.01.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 6005/2025
Вид
Решение № 21
Подписан
08.01.2026
В сила
04.02.2026
Състав
Поля Петрова Сакутова

Цитирани разпоредби

  • чл.42 ал.1 т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.11 ал.2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Пловдив, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20255330206005 по описа за 2025 година прие следното :

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от А. С. Д. от *** против Наказателно постановление НП № 565/25.08.2025 г., издадено от Заместник кмет „Обществен ред и сигурност“ в община Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.11, ал.1 от Наредба за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив на основание чл. 48 от същата наредба е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено като се излагат съображения за това. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. М.К. от АК Пловдив, който поддържа жалбата .

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юриск. В.

П., която счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

При извършена проверка на 11.06.2025 г. с начален час 14.00 ч. в 1 гр.Пловдив на обект, дървена преграда, находящ се на ***, на място общинска собственост, от южната част на сградата, било установено, че е поставена дървена преграда с размери 6 м х 0,12м на обща площ 0,72 кв.м., за която не е представена одобрена схема от гл.архитект на район „Източен“, след положително Решение на РЕСУТ. При направена служебна справка в районната администрация било установено, че няма издадена одобрена схема.

Във връзка с констатациите от проверката бил съставен АУАН № 006991 от 11.06.2025 г. за нарушение на чл.11, ал.1 от Наредба за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив, а въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което била възприета идентична фактическа обстановка.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител Д. Й. Б., нотариален акт за собственост на недвижим имот, находящ се в *** – копие, договор за наем на недвижим имот от 16.05.2025 г., акт за частна общинска собственост № 2998 от 30.09.2014 г.- копие, скица на поземлен имот с идентификатор ***.

Разпитана пред съда в качеството на свидетел, съставилата акта Д. Б. потвърди направените от нея констатации и обстоятелствата, при които е направена проверката.

Установява се от нейните показания, че на посочената в АУАН и НП дата и място – 11.06.2025 г. с начален час 14:00 ч. била извършена проверка от служители на Община Пловдив на обект, находящ се в ***. В хода на проверката било установено наличието на преграда. Според проверяващите същата била поставена на място, общинска собственост – от южната страна на сградата, построена върху терена. Преградата била с размери 6 м х 0,12 м на обща площ 0,72 кв.м. При направена справка в районната администрация било установено, че ползвателят на имота няма издадена одобрена схема.

Поставянето на преграда на описаното място не се оспорва от жалбоподателя. Спорният въпрос, който се поставя, е следвало ли е да има разрешение за поставянето на такава преграда. Жалбоподателят се явява наемател на недвижим имот, а именно сграда, което се установява от копие на договор за наем от 16.05.2025 г., приложен като писмено доказателство по делото. Сградата, която е наета от жалбоподателя, е построена върху терен, частна общинска собственост , във връзка с който е издаден актът за частна общинска собственост № 2998 от 30.09.2014 г., а в близост до сградата е установена и преградата в деня на проверката.

Според проверяващите имотът, на който била поставена преградата, е частна общинска собственост, което се установявало от акт за частна общинска собственост № 2998 от 30.09.2014 г. Такова е становището и на въззиваемата страна от името на нейния процесуалне представител и с оглед писмо от Община Пловдив изх. № 25 ПОИ 524 /1 от 16.06.2025 г. с приложена скица .

Според жалбоподателя обаче същият като наемател на сградата на основание договор за наем от 16.05.2025 г. бил встъпил в правата на 2 наемодателя, а именно на собственика на сградата, който имал учредено право на ползване на прилежащ терен, както и сервитутно право за достъп до сградата и трайните подобрения, обслужващи сградата.

Според акта за частна общинска собственост № 2998 от 30.09.2014 г. поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри с площ 2594 кв.м. с трайно предназначение на територията : урбанизирана и с начин на трайно ползване : за търговски обект, за който е отреден УПИ I -24 кв.2 – нов по плана на кв. *** , е частна общинска собственост.

Съгласно приложения по делото нотариален акт за делба на недвижим имот построената върху гореописания недвижим имот масивна едноетажна нежилищна сграда за обществено хранене , изградена в УПИ I -24 от кв.2 по кадастралния план на кв. *** , със застроена площ на сградата 1328.35 кв.м. ведно с мазе със застроена площ от 493.50 кв.м. и разгъната застроена площ от 1821.85 кв.м. е в дял на Ес Би Ен Виолета Беширова ЕООД , а жалбоподателят е наемател на посочения недвижим имот съгласно сключен договор за наем .

В договора за делба е посочено, че дружеството е носител на право на собственост върху сградата ведно с правото на строеж, правото на ползване на прилежащия терен и сервитутно право.

Само че с оглед наличните по делото писмени документи - акт за частна общинска собственост № 2998 от 30.09.2014 г. , писмо от Община Пловдив изх. № 25 ПОИ 524 /1 от 16.06.2025 г. с приложена скица , общината оспорва правото на ползване на прилежащия терен и сервитутното право да принадлежат на собственика на сградата, от чиито права черпи права и наемателят, който е жалбоподател по делото. Няма доказателства собственикът на терена частна общинска собственост да е отстъпил на собственика на сградата правото на ползване на определена част от терена, върху който се намира сградата. Именно в този смисъл е писмото от Община Пловдив, приложеното копие на акт за частна общинска собственост, според който имотът се води актуван като частна общинска собственост без данни за учредено право на ползване, както и скица за поземления имот, върху който се намира процесната сграда, в която скица се съдържат данни само свързани с Община Пловдив.

От страна на жалбоподателя по делото е представено удостоверение, според което е налице и спор между двете страни - собственика на сградата, наемодателя на жалбоподателя и собственика на терена- общината, върху който терен е построена сградата, относно правото на ползване и сервитутното право, като е предявен отрицателен установителен иск срещу Община Пловдив непосредствено след проверката, във връзка с която е съставен процесният АУАН и издаденото наказателно постановление .

Предвид изложеното следва да се приеме, че няма доказателство, че наемодателят към датата на проверката има учредено право на ползване от собственика на терена - общината, за да може от това право да черпи и права наемателят на сградата, а именно жалбоподателят. По тази причина и претенциите на общината в лицето на административнонаказващия орган са, че наемателят следва да има издадена одобрена схема за поставяне на 3 преградата върху терена, който е частна общинска собственост по силата на горецитираната наредба.

Независимо от горните изводи обаче са налице пропуски в съдържанието на акта за установяване на адм.нарушение и наказателното постановление, които са съществени и не могат да бъдат преодолени по пътя на съдебния контрол по обжалване на наказателното постановление. В съдържанието на двата акта липсва информация дали поставената преграда е предназначена за увеселителна, търговска, спортна или друга обслужваща дейност. Дори липсват данни за предназначението на сградата, до която е поставена преградата, за да могат да се направят по тълкувателен път такива изводи, че нейното предназначение, това на преградата, е за увеселителна, търговска, спортна или друга обслужваща дейност. С други думи в съдържанието на двата акта липсват факти, които са съществени за съставомерността на нарушението по чл.11 от Наредбата. В предметния обхват на цитираната норма попадат такива обекти, чието предназначение има търговска, увеселителна, спортна или друга обслужваща дейност. Съгласно чл.1 от Наредбата преместваем обект, по смисъла на тази наредба, е обект, предназначен за увеселителна, търговска, спортна или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Самото посочване в двата акта, че върху терена - общинска собственост, е поставена преграда, не отговаря на изискванията, които са вложени в съдържанието на разпоредбата, посочена за нарушена. Действително преградата е преместваем обект, тъй като същата не е трайно прикрепена към имота, но само когато нейното предназначение е за търговска, увеселителна или друга обслужваща дейност, тогава и същата попада под разрешителния режим, предвиден в наредбата.

Самото посочване в съдържанието на двата акта на наличието на преграда в близост до сграда и двете – преградата и сградата на територията на имот, частна общинска собственост, не е достатъчно по своя обем за описание на нарушението по чл.11 от Наредбата. Към административнонаказателна отговорност за нарушение на посочената в АУАН и НП норма могат да бъдат подведени лицата, които нямат одобрена схема от главния архитект на общината за такива преместваеми обекти като - маси за открито сервиране, хладилни витрини, чадъри, тенти и други, чието предназначение е някое от посочените в чл.1 от Наредбата - увеселителна, търговска, спортна или друга обслужваща дейност. Нито само посочването на преграда, нито отразяването, че същата е в близост до сграда върху терен общинска собственост може да доведе до извод, че предназначението на тази преграда е било някое от визираните в наредбата.

По тези причини и при липса на въведени факти за това какво е предназначението на преградата, какво е предназначението на сградата, не 4 може да се обуслови наличие на осъществен състав на нарушение по чл.11 от Наредбата. Съгласно посочената за нарушена разпоредба – чл.11 от Наредбата масите за открито сервиране, хладилни витрини и други се поставят въз основа на одобрена схема от гл. архитект на съответния район след положително решение на РЕСУТ. Само посочването, че преградата се намира в близост до сграда върху имот частна общинска собственост без да се посочи какво е нейното предназначение – това на преградата, не може да преодолее така констатирания пропуск.

За да се търси административнонаказателна отговорност от лицето, поставило преместваем обект върху имот общинска собственост за липса на издадена схема, трябва както да е установено, така и да е посочено, че същият обект, в случая преградата, има някое от горните предназначения, какъвто факт в съдържанието на двата акта липсва. Няма никакви данни какво предназначение има тази преграда, а то може да е различно според цитираната разпоредба.