Решение № 44 от 03.02.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. См., 03.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – См., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20235400500002 по описа за 2023 година

С Решение № 257/31.10.2022г., постановено по гр.д.№ 696/2022г. по описа на См.ския районен съд е осъдена Областна дирекция на МВР-гр.См., с Булстат:129009920, със седалище и адрес на управление гр.См., бул.”Б.” №67 да заплати на Ж. Н. Н., ЕГН ********** с адрес гр.См., ул.“К. П. в.“ бл.4, ет.1, ап.1 сумата от 2431,95 лв., представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 20.12.2019г.–25.07.2022г., получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143, сумата от 292,52 лв., представляваща мораторна лихва за забава, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието през който е положен труда до датата на предявяване на иска - 25.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 25.07.2022г. до окончателното й изплащане, както и са възложени в тежест на дирекцията направените от ищеца разноски по водене на делото в размер на 450,00лв. за адвокатско възнаграждение, както и да заплати на См.ския районен ДТ върху уважените искове в размер на 147,28лв., както и разноски за вещо лице в размер на 120,00лв.

Решението е обжалвано в срок

1 с въззивна жалба с вх.№

6125/16.11.2022г. от Областна дирекция на МВР-См., представлявана от ст.комисар К. П., с оплаквания за неправилност, поради нарушаване на материалния закон.

Изразено е несъгласие с мотивите на районен съд, че е налице празнота в уредбата в ЗМВР и подзаконовите актове за неговото прилагане по отношение приравняването на нощният труд към дневния и заплащането му като извънреден, поради което е приложима нормата на чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Развива оплакване, че съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24- часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22:00 и 6:00 ч. По аргумент на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Извънреден е трудът, полаган от служителя по разпореждане или без такова, но със знанието и без противопоставянето на работодателя, който труд попада извън установеното за служителя работно време по график. Нормата на чл. 187, ал. 7 (сега ал. 8) от ЗМВР ограничава извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. 1 Съгласно чл. 187а, ал. 4 от ЗМВР, редът за полагане, компенсиране и отчитане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 8 се регламентира с наредбата по чл. 187 ал. 10 от ЗМВР.Твърди още, че в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, действително е било предвидено при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове труд, положен между 22:00 и 6:00 часа за отчетния период, да се умножават по 0.143, а полученото число да се сборува с общия брой отработени часове за отчетния период. Тази наредба обаче е неотносима за процесния период, тъй като е отменена с Наредба № 8121з592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР, отменена с решение № 8585/11.07.2016 г. по адм. д. № 5450/2016 г. на ВАС и 2

Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в Министерството на вътрешните работи. В чл. 3, ал. 3 и на двете е указано, че служителите в МВР може да полагат труд през нощта между 22:00 и 6:00 часа, без работните часове да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период. Разпоредбата на чл. 31, ал.

2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. не е възпроизведена в следващите две наредби, а напротив - законодателят се е отказал от въпросното преизчисляване. Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. положеният труд извън редовното работно време се компенсира при условията и в размерите, 2 определени в специалния ЗМВР. Следователно е направен извод, че положеният нощен труд, ако е в рамките на установеното работно време от 8 часа не се явява извънреден и затова следва да се заплаща като нощен по определената в заповедта на министъра на вътрешните работи тарифна ставка. Работното време на държавните служители в МВР се отчита и заплаща по специален ред и е недопустимо по аналогия на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ преобразуването на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове с коефициент 1.143. Преобразуването е приложимо за трудовите правоотношения, при които нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа (чл. 136, ал. 3 от КТ), а нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа (чл. 140 ал. 1 от КТ). Според жалбоподателя съотношението е 8 ч./7 ч., т. е. 1.14285 или приблизително 1.143 колкото е въведеният в НСОРЗ коефициент. Според жалбоподателя той е предназначен да изравни продължителността на нощния с дневния труд, като определи възнаграждението на работника или служителя тъй, че когато работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Или превръщането на нощните часове в дневни по НСОРЗ е въведено с цел увеличаване заплащането на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 от КТ. Правилото на чл. 9. ал. 2 от НСОРЗ е неприложимо за служителите на МВР. За тях специалният закон предвижда нормална продължителност на работното им време от 8 часа дневно и допуска нормалната продължителност и на нощното време да е до 8 часа.

НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден да регулира отношенията по КТ; това е изрично предвидено в чл. 2, ал. 2, като в чл. 2, ал. 3 приложението 3 на наредбата е изключено за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация. След като НСОРЗ е неприложима дори спрямо категория лица, заети по трудово правоотношение, за които е предвидена специална нормативна уредба по чл. 107а от КТ, то и се поддържа, че на още по-голямо основание НСОРЗ е неприложима спрямо лица по служебно правоотношение, чиято трудова дейност се регламентира от специалния ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 10 от ЗМВР делегира на министъра на вътрешните работи приемането на наредба за реда за организацията, разпределянето, отчитането на работното време на държавните служители в МВР. Такава наредба е приета и е действала през процесния период.

Направен е извод, че се касае за нормативно решение да не се прилага правилото за умножаване на часовете нощен труд с коефициент, а не за празнота в правото, нуждаеща се от преодоляване и попълване чрез прилагане на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. За разлика от трудовите правоотношения, които са между равнопоставени правни субекти, служебните правоотношения се регулират от принципите на властническия метод. Поддържа се също така, че при различие в субектите и метода на правно регулиране, нормите на трудовото законодателство не могат да бъдат субсидиарно или по аналогия прилагани по въпроси в административно правната уредба досежно служебните правоотношения на държавните служители - полицейски органи.

Направено е и оплакване, че специалният ЗМВР и съпътстващата го подзаконова уредба уреждат изчисляването и заплащането на видовете труд, т.е. налице е изрично законодателно разрешение, нормативният акт не е непълен, уредбата на Кодекса на труда по подобни случаи не отговаря на целите му и не може да се прилага по реда на чл. 46, ал. 2 от ЗНА. Твърди се също така, че субсидиарно приложение нормите на Кодекса на труда би било допустимо само, ако е предвидено в прилагания ЗМВР. Специалният закон не съдържа генерално правило, което да препраща за всички неуредени хипотези към общия Кодекс на труда, уреждащ правоотношенията по трудов договор, респ. към подзаконови нормативни актове, детайлизиращи приложението на норми от КТ. В определени, неуредени в специалния закон, хипотези е налице изрично препращане напр. чл. 190, ал. 1, 3 и 4 от ЗМВР, чл. 142, ал. 5 от ЗМВР, вкл. чл. 188 ал. 2 от ЗМВР препраща към специалната закрила по Кодекса на труда за полагащите нощен труд. Но последното препращане, противно на приетото от съда, касае само специалната закрила, не и 4 правилото за превръщане на нощния труд в дневен с коефициент. Всъщност, за служителите в МВР този коефициент (съотношение) е „1“ и нужда от такава трансформация няма, а това обяснява и липсата в ЗМВР и в посочената наредба на министъра на вътрешните работи на разпоредба, сходна на тази по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Твърди се още, че липсата на подобна норма в посочения подзаконов акт не е празнота, а решение на изпълнителния орган, съобразено със спецификата на полагания от служителите на МВР труд, цялостната уредба, на който се съдържа в ЗМВР, с което се обосновава незаконосъобразност на правните изводи на съда, че е налице празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби, която да налага субсидиарното приложение на КТ, а още по-малко на подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на КТ, и по-конкретно нормата на чл.

9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007г. (НСОРЗ) за преобразуването на часовете нощен труд с коефициент 1,143. Твърди още, че с Решение от 24.02.2022 г. по дело № 262/2020г. съдът на Европейския съюз се е произнесъл по преюдициално запитване относно действието на чл. 8 и чл. 12 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4.11.2003г. за някои аспекти на организацията на работното време. Прието е, че посочените разпоредби следва да бъдат тълкувани в насока, че не е необходимо националната правна уредба, която е относима към нормалната продължителност на нощния труд, да урежда по-кратък нощен труд на работниците от публичния сектор полицаи и пожарникари от предвидената в закона нормална продължителност на работа през деня. Възприета е позиция, че при всички случаи в полза на тези работници трябва да съществуват други мерки за организация под формата на продължителност на работното време, за плащане обезщетение или сходни придобивки, които позволяват компенсиране на особената тежест на полагания нощен труд. Касателно действието на чл. 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съдът възприема, че се допуска определената в закон на държавата-членка нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работници в частния сектор да не се прилага за работници в публичния сектор, в т.ч. за полицаи и пожарникари. Основно и съществено е разликата в третирането да е обоснована от обективен и разумен критерий, който е свързан с допустима от закона цел на посоченото законодателство и да е съразмерна на тази цел.

5

Правомощие единствено на националните съдилища е да преценят и проверят релевантните категории работници, съобразно националното законодателство и да преценят налице ли е сходство в положението им. Подход на законодателя е да извежда особени уредби за определени сфери на дейност на държавата и за работещите в тях, които се различават помежду си от една страна, а от друга - от тези по трудово правоотношение. Обект на такова специфично уреждане е налице при служителите в сферата на отбраната, вътрешната сигурност, правосъдната дейност и др. С разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на служителите по ЗМВР е специфично уреден и диференциран от самия закон, с оглед осъществяваните държавни дейности и изпълнявани различни функции, на които са корелативни определени предимства и ограничения: на работещи по трудово правоотношение, по служебно правоотношение по общия закон за държавната служба особените държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност, чийто статут е уреден само със ЗМВР. В националното законодателство е урегулирана различна продължителност на нощния труд за различните категории работници, което се определя от характера на извършваната от тях дейност и особености на трудовите функции на полагащите нощен труд лекари, санитари, медицински сестри, шофьори, строители, военнослужещи или цивилни служители в МО. Направено е и оплакване независимо дали работниците полагат нощен труд в частния или в публичния сектор, обективен е подходът на законодателя относно разграничението по отношение на продължителността на нощния труд, обусловено единствено от характерните функции, които осъществява всяка различна категория служители. Същевременно във всеки един отрасъл са предвидени различни мерки за компенсиране на нощния труд, под форма на продължителност и организация на работното време и почивките, по-високо заплащане, повисоки обезщетения, пенсионно и здравно осигуряване, застраховане за сметка на бюджета или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира тежестта на нощния труд - право на ранно пенсиониране, поблагоприятен режим за заплащането му, допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични дейности и работа при специфични условия на труд, безплатна храна и ободряващи напитки. Предвид така изложените съображения, в конкретния случай няма основание да се извършват преизчисления с коефициент 1,143 заради полагане на нощен труд от ищеца, 6 респ. да се достига до резултат на положен извънреден труд. Твърди се още, че след като съдът е уважил иска за заплащане на претендираната сума за възнаграждение за положен извънреден труд от разлика между отработените часове нощен труд и превръщането им в дневен труд за претендирания период, е постановил един неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. По аргумент и на Решение № 264033 от 17.06.2021 г. на СГС по в.гр.д. № 338/2021г.; Решение № 415/13.07.2022г. по в.гр.д. № 939/2020 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград; Решение № 123/26.04.2022г., по в.гр.д.