Решение № 5643 от 06.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5643 гр. София, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20231110205846 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ПИМК“ ООД срещу електронен фиш № 8504459067, с който на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева на основание чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП за нарушение на 102, ал. 2 ЗДвП.

В жалбата се посочва, че електронния фиш е незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Поддържа се, че електронният фиш не съдържа дата на издаване и че срокът по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е изтекъл. Счита се, че незаконосъобразно за вмененото нарушение е издаден електронен фиш, а не наказателно постановление, като се изтъква, че съобразно нормата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП електронен фиш може да се издаде само за нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП. Жалбоподателят счита, че по този начин съществено са ограничени правата му, включително да възрази по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 ЗАНН и да представи доказателства. Поддържа се, че нарушението не е надлежно описано, тъй като не е посочена конкретната пътна такса, която следва да бъде заплатена, както и че неясно е описано самото изпълнително деяние. Оспорва се извършването 1 на нарушението по същество. Оспорва се компетентността на актосъставителя и на АНО, както и годността на техническото средство, както и че именно чрез него е заснето ППС. Поддържа се, че мястото на нарушението е посочено неясно. Твърди се, че е изтекла давността за преследване на нарушението. Алтернативно се поддържа, че нарушението е маловажно и следва да се приложи чл. 28 ЗАНН. Моли се за отмяна на атакувания електронен фиш и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. Постъпило е становище с доказателствени искания, като са изложени и съображения по същество.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167, ал. 3 ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП и статични изображения във вид на снимков материал на ППС № РВ 4682 СВ е издаден електронен фиш № 8504459067 за това, че на 22.02.2021г. в 13.51 часа ППС влекач Мерцедес Актрос с рег. № с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория Евро 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима маса на състава 44000, в Столична община се движи по път А-6 км 50+427, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.

1, т. 2 ЗП, тъй като за ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

В електронния фиш е отразено, че нарушението е установено с устройство № 10182, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, намиращо се на път А-6 км 50+427.

Видно от справка за собственост на МПС с рег. № РВ 4682 СВ същото е собственост на „ПИМК“ ООД със законен представител А И Й.

Настоящият състав прие за установена изложената фактическа 2 обстановка въз основа на приложните по делото писмени доказателства. и веществени доказателствени средства - доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167, ал. 3 ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП, справка за собственост на МПС с рег. № № РВ 4682 СВ; статични изображения във вид на снимков материал на ППС № РВ 4682 СВ. Приобщените писмени доказателства и веществени доказателствени средства – снимки, еднопосочно изграждат възприетата фактическа обстановка и не се налага обстоен доказателствен анализ.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Споделя се възражението в жалбата, че незаконосъобразно за вмененото нарушение е издаден електронен фиш вместо да бъде съставен АУАН и въз основа на него наказателно постановление. В процесния случай не е спазена процедурата, предвидена в закона, за ангажиране административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, тъй като за така вмененото на жалбоподателя нарушение няма процесуална възможност да се издава електронен фиш и АПИ, Национално ТОЛ управление да се отклонява от общия ред за ангажиране на административнонаказателната отговорност на субектите, предвиден в ЗДвП, респективно в ЗАНН.

В процесната хипотеза следва да се отчете, че единственото отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП е предвидено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП , но не и при нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП , когато нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

Ангажирането на административнонаказателната отговорност за нарушение 3 по чл. 179, ал. 3б ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на чл.

189ж ЗДвП е недопустимо. Нормите на чл. 179, ал. 3 и чл. 179, ал. 3б ЗДвП ясно се разграничават по между си, дефинирайки различни хипотези. Първата предвижда да се санкционира водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП . Втората предвижда ангажиране на отговорност на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП , включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 ЗП. Очевидни са обективно съществуващите различия между двете норми досежно субектите на отговорност, правно дължимото поведение и регламентираните в съответните разпоредби санкции. Недопустимо е в този тип производства прилагането на диференцираната процедура по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП досежно конкретно извършеното нарушение по аналогия. Същото е в разрез с формалната процедура по ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицата, правната сигурност и предвидимост. От тук следва извод, че за вмененото на жалбоподателя нарушение не е предвидена законодателна възможност за издаване на електронен фиш, поради което отговорността му е следвало да бъде ангажирана по общия ред – със съставяне на АУАН и НП по реда на чл. 189е, ал. 1 и следващите ЗДвП .

Съдебният състав не счита, че нормата на чл. 189ж, ал. 7 ЗДвП позволява да се издава електронен фиш за нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП , тъй като съществува специална норма - чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП , която сочи, че електронен фиш може да се издава само за нарушения по чл. 179, ал. 3 ЗДвП .

Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 ЗДвП е насочена към това чрез препращане към чл. 189, ал. 10 ЗДвП да посочи кога влиза в сила електронният фиш.

Издавайки атакувания електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, вместо да състави

АУАН и последващо

НП, административнонаказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, с което са накърнени правата на сочения нарушител да упражни ефективно правото си на защита, като възрази по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл.

44, ал. 1 ЗАНН, представи доказателства в подкрепа на своите твърдения, оспори фактическите констатации на контролните органи. Издаването на електронен фиш за санкциониране на нарушението по чл. 179, ал. 3б ЗДвП 4 вместо съставяне на АУАН и последващо издаване на НП представлява съществено нарушение на процесуалните правила, опорочило изначално административнонаказателното производство и съставляващо основание за отмяна на атакувания електронен фиш.

Следва да се отчете, че в процесния случай е допуснато още едно съществено нарушение на процесуалните правила, пряко рефлектиращо върху правото на защита на субекта на отговорността. Възражението в жалбата в тази насока също е основателно. В съставения електронен фиш липсва описание на факти, очертаващи елементи от обективната страна на твърдяното нарушение - не е посочено какъв е размерът на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП , както и по какъв начин същата е била изчислена.

По този начин е осуетена възможността на субекта на отговорността да установи срещу какви факти следва да реализира защитата си. Същият, съобразно описаното в електронния фиш, е субект на задължението за това, че като собственик на посоченото МПС е допуснал движение на посоченото ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за която не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП , тъй като за ППС няма валидна маршрутна карта или тол декларация за преминаването.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП , посочва, че за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда такса за изминато разстояние (тол-такса) за ППС по чл. 10б, ал. 3 ЗП /ППС с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона/, даваща право на едно ППС да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол-сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол-сегменти такси, като таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Доколкото в електронния фиш се прави позоваване на чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП и се твърди, че не е заплатена изцяло именно тази такса, то във фиша е следвало точно и ясно да се посочи за конкретния път и съобразно данните на ППС в какъв размер е следвало да бъде платена тол-такса. Освен това в електронния фиш няма посочени данни и за това какво е било конкретно изминатото разстояние, тол-сегменти, в които процесното ППС е 5 навлязло, както и какъв е сборът на изчислените за съответните тол-сегменти такси. Съгласно чл. 10б, ал. 4 ЗП размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му. Съгласно ал. 5 на чл. 10б ЗП, когато не е възможно да се установи действително изминатото разстояние поради причини, които не се дължат на техническа неизправност на поддържаната от Агенция "Пътна инфраструктура" Електронна система за събиране на тол такси, се приема, че съответното пътно превозно средство е изминало разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа, в който случай собственикът или ползвателят заплаща максимална такса, определена в тарифата по чл. 10, ал. 6. Следователно дължимата такса за преминаването е определяема и то по начина, посочен в цитираната разпоредба и нейният размер е следвало да бъде отразен в електронния фиш, включително с посочване начина на формирането й. Вярно е, че в електронния фиш е вписано, че отделно от имуществената санкция жалбоподателят държи и такса по чл. 10б, ал. 5 ЗП в размер на 750 лева, но не може да се приеме, че това представлява ясно и точно посочване на размера на дължимата тол такса, която се твърди да не е била заплатена, тъй като не е посочено как точно е формирана тази стойност, колко километра е прието, че е изминало ППС, между кои две точки от платената пътна мрежа е отсечката, която е прието, че е изминало.