Определение № 26413 от 07.10.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26413 гр. София, 07.10.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело № 20211110158716 по описа за 2021 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „У./ срещу А. К. М..

Ответникът А. К. М..не е подал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Исковата молба е редовна и предявените искове са допустими, поради което делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Ищецът с исковата молба е представил относими и необходими писмени доказателства, чието приемане е допустимо.

Следва да се приложи за послужване ч.гр.д. № 35861/2021 г. по описа на СРС, 145 състав.

Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените по делото писмени доказателства.

ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 35861/2021 г. по описа на СРС, 145 състав.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 10.11.2022 г., 12:00 часа , за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение.

СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба, като им разяснява, че по този начин ще уредят по-бързо спора между тях, а при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса подлежи на връщане на ищеца съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 9 ГПК.

СЪДЪТ УКАЗВА на страните, че:

1

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:

Предявен са кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 215,87 лв., представляваща незаплатени електронни услуги по договори, заведени под единен клиентски номер ., сключени между ответника и „Б. за периода от 08.05.2018 г. до 07.08.2018 г., за които суми е 2 издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 35861/2021 г. по описа на СРС, 145 състав.

Твърди се, че между „Б.” ЕАД, ЕИК: . и А. К. М., ЕГН ********** е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер . от дата 02.06.2016 г., с който е добавен за ползване мобилен номер ., с подновени условия чрез допълнително споразумение от дата 05.09.2017 г. за срок от 24 месеца. Сочи се, че на 17.07.2017. г. абонатът е подписал договор, с който е добавил за ползване мобилен номер ., по избран тарифен план ., с месечна абонаментна такса в размер на 5,80 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.

На 05.09.2017 г. потребителят подписал лизингов договор за устройство „G.”, посредством 24 лизингови вноски в размер на 1,90 лв. с ДДС всяка от тях.

Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги са издадени фактури №./08.06.2018 г., № ./08.07.2018 г. и ./08.08.2018 г. за период от 08.05.2018 г. до 07.08.2018 г. на стойност 215.87 лв., а именно: - по договор от дата 02.06.2016 г. с подновени условия чрез Допълнително споразумение от дата 05.09.2017 г. за ползване на мобилна услуга за номер . е начислена сума за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 08.05.2018 г. до 07.08.2018 г. в размер на 116,44 лева с ДДС; - а по договор от дата 17.07.2017 г. за ползване на мобилна услуга за номер . са начислени сума за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 08.05.2018 г. до 07.08.2018 г. в размер на 99,43 лева с ДДС.

Ищецът твърди, че на 01.10.2019 г. е сключен договор за цесия между него и ”С.Г. Т., ЕИК ., което дружество, от своя страна, е било цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Б.” ЕАД. Сочи се, че съгласно чл. 6, ал. 2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г., считано от подписването му, „У./ имало качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания. Ето защо, моли за уважаване на предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Разпределение на доказателствената тежест:

По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже валидно сключен договор за цесия, уведомяване на длъжника за цесията, съществуването на твърдяното прехвърлено вземане, произтичащо от правоотношение по договори за доставка на електронни съобщителни услуги и предоставяне на услугата на ответника в твърдяното количество, както и цената на доставените услуги, включително на предварително уговорените абонаментни такси. В тежест на ответника е да докаже, че е платил.

Съдът УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за мобилни услуги, като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до първото открито заседание да изразят становище относно наличието на неравноправни клаузи в договора.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4