Определение № 3016 от 20.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3016 гр. Пловдив, 20.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20235300503186 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

"България" №49, бл.53Е, вх.В, чрез процесуален представител юрисконсулт К., срещу разпореждане от 17.10.2023г., обективирано в Заповед № 7087 от 17.10.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 14142/2023г. по описа на ПРС, V гр.с-в, в частта, в която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжниците К. П. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., бул.Н.В. ***, общ. Пловдив, обл. Пловдив и Е. В. Д. с ЕГН: ********** и адрес: с. Т., ул.Д. 13, общ. А., обл. Пловдив, за разликата между установената главница в размер от 60,42 лв. и претендираната такава в размер от 1 817,51 лв., тоест за сумата от 1 757, 09 лева, както и договорно възнаграждение в размер от 2 572,54 лв. за периода от 19.07.2012 г. до 19.09.2014 г. и законна лихва в размер от 2174,23 лв. за периода от 19.09.2014 г. до 28.09.2023 г., както и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер.

В жалбата са релевирани подробни оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се настоява за отмяната му и връщане на делото на PC-Пловдив с указания за издаване на исканата заповед.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не се връчва на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, 1 което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Районен съд-Пловдив е бил сезиран от „Профи кредит България" ЕООД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. П. С. и Е. В.

Д., с предмет вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит № 1010254550 от 05.05.2011 г., както следва: неплатена главница от 1 817,51 лв., договорно възнаграждение в размер от 2 572,54 лв. за периода от 19.07.2012 г. до 19.09.2014 г. и законна лихва в размер от 2174,23 лв. за периода от 19.09.2014 г. до 28.09.2023 г., както и за присъждане на разноските за по делото.

С обжалваното разпореждане районният съд е приел, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, който е недействителен съгл. чл. 22 ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал.1, т.10, т.11 ЗПК. На основание чл. 23 ЗПК и предвид извършените уточнения от заявителя за заплащане по договора на сумата в размер на 1939, 58 лева, районният съд е издал заповедта за изпълнение за сумата от 60,42 лева - главница /чиста остатъчна стойност на кредит/, ведно със законната лихва върху това вземане от датата на подаване на заявлението до окончателното погасяване, както и е присъдил разноски по съразмерност.

Разпореждането в обжалваната част е правилно.

Съобразно законовите изменения, /обн.ДВбр.100/2019г.-20.12.2019г./, се въвежда нова т. 3 на ал. 2 на чл. 411 от ГПК, предвиждаща задължение на заповедния съд служебно да следи за наличие или обосновано предположение за наличие на неравноправна клауза, наред с това дали искането е в противоречие с добрите нрави, съгл. т. 2 на ал. 2 на чл. 411 от ГПК.

При обжалване на отказ за издаване на заповед въз основа на заявление по чл.

410 ГПК и /или чл. 417 от ГПК, въззивният съд и сам следи служебно налице ли са предпоставките за издаване на заповед по заявлението във вр. с императивните норми на чл. 411 ал. ал. 2 и 3 от ГПК и в тази насока не е обвързан от доводите на районния съд за отказа, съответно от поддържаните в частната жалба оплаквания за неговата неправилност.

Според представения по делото договор за потребителски кредит заявителят е отпуснал на К. П. С. кредит в размер на 2000 лева, със срок на кредита 36 месеца и размер на вноската от 164 лева, при договорени ГПР 135.63 % и ГЛП 91.00 %, с обща дължима сума от 3 936 лева. Е. В. Д. е солидарно задължено лице по кредита.

Настоящият съдебен състав намира, че договорения ГПР от 135.63 % е прекомерно висок, не отговаря на принципа на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения е и уговорен във вреда на потребителя като икономически по-слаб участник в оборота. Изложеното налага извод за договаряне на клаузата, регламентираща ГПР, в противоречие на добрите нрави, 2 обосноваваща нейната нищожност на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД. Противоречаща на добрите нрави е и клаузата за възнаградителна лихва от 91,00 %. Според практиката на ВКС, максималният размер на възнаградителната лихва следва да е ограничен до двукратния размер на законната лихва при обезпечените кредити и до трикратния размер на законната лихва при необезпечените кредити като уговорената над този размер лихва противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД. Съгласно Определение № 50 094/15.02.2023 г. на ВКС, четвърто г.о. по негово гр.д. № 3123/2022 г. преценката за нищожността се дължи и се прави с оглед всички условия и обстоятелства по конкретния договор. В настоящия случай размерът на възнаградителната лихва от 91 %, надхвърля двойно трикратния размер на законната лихва, предвид което и поетото солидарно задължение за връщане на кредита, се обосновава извод за нищожността на клаузата.

С оглед на изложеното, доколкото се касае за договаряне на клаузи в нарушение на добрите нрави и във вреда на потребителя, с оглед нормата на чл.143, ал.1 от ЗЗП същите следва да се третират като неравноправни.

Ето защо приложеното на разпоредбата на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК е законосъобразно. В случай, че заявителят намира, че изводите на съда са неправилни, то за него остава възможността да си докаже правата по потребителския договор по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В настоящото производство това не се изисква от закона.

По така изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното разпореждане да се потвърди като правилно.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І във връзка с чл.278, ал.4 ГПК, въззивния съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 17.10.2023г., обективирано в Заповед № 7087 от 17.10.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 14142/2023г. по описа на ПРС, V гр.с-в, в частта, в която е отхвърлено заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК 175074752,за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжниците К. П. С. с ЕГН:

********** и адрес: гр. П., бул.Н.В. ***, общ. Пловдив, обл. Пловдив и Е. В. Д. с ЕГН:

********** и адрес: с. Т., ул.Д. 13, общ. А., обл. Пловдив, за разликата между установената главница в размер от 60,42 лв. и претендираната такава в размер от 1 817,51 лв., тоест за сумата от 1 757, 09 лева, както и договорно възнаграждение в размер от 2 572,54 лв. за периода от 19.07.2012 г. до 19.09.2014 г. и законна лихва в 3 размер от 2174,23 лв. за периода от 19.09.2014 г. до 28.09.2023 г., както и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4