Решение № 643 от 12.06.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 643 гр. Варна, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20243100501106 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 1 т. 3 от ГПК и е образувано по жалба с Вх. № 10 417 от 19.03.2024 година от Р. Ф. Р., чрез адв.К. против отказ на ЧСИ Ернандес да прекрати на производството по изп.дело № 43/2019 година.

В жалбата се навеждат доводи, че този отказ е незаконосъобразен, като се твърди, че е налице бездействие от страна на Взискателя в двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, и за по дълъг период от време. В тази връзка се посочва, че отказът следва да бъде отменен и съдът да постанови, че е изтекъл двугодишния срок за изпълнение, предвиден в чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Отделно от горното се излага, че е изтекла и погасителната давност от 5 години, съобразно текста на чл.120 от ЗЗД. Искането е съдът да отмени отказа, като незаконосъобразен.

Съгласно мотивите на ЧСИ Ернандес искането се явява неоснователно.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна -Длъжник по изпълнително дело, в установения срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК и е срещу подлежащ на обжалване на акт по чл. 435 ал. 1 т. 3 от ГПК – Отказ от прекратяване на ИД, поради което и е процесуално допустима.

Съдът, след като разгледа жалбата на длъжника и прецени представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнителното дело е образувано по молба на Взискателя Банка „Ти Би Ай“, постъпила на 07.03.2019 година в Кантората на ЧСИ Ернандес. С 1 молбата за образуване са представени ИЛ против Длъжника, с които той е бил осъден да заплати Банката Взискател сумата от 1031.72 лева – главница;

148.32 лева – договорна лихва; 31.01 лева – обезщетение за забава ; и сумата от 300 лева – възнаграждение за ю.к.

Видно е от материалите по делото, че по него са били предявявани многократно молби за прекратяване по които е бил постановен отказ от страна на ЧСИ.

Видно е също така, че по молба от 13.03.2024 година на Длъжника, чрез адв. К. отново е бил постановен отказ, обективиран в Постановление от 18.03.2024 година.

ВОС намира, че отказът на ЧСИ за прекратяване на ИД е законосъобразен по следните съображения:

Съгласно чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

За да е осъществен фактическият състав на тази разпоредба е нужно в продължение на две години взискателят да не е поискал каквито и да е изпълнителни действия. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Началото на срока по чл. 433 ал. 1. т. 8 от ГПК се поставя от последното изпълнително действие, предприето от съдебния изпълнител, както и с всяко искане на взискателя за извършване на действие, което съставлява елемент от ФС на предвиден в закона способ.

Съгласно т. 10 на ТР №2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. №2/13г. на ОСГТК изпълнително е това действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл.

18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В настоящия случай, се установява, че след повторното образуване на изп.дело с молба от 02.03.2023 година Взискателя е поискал налагането на запор.

Според възприетото становище, не са изпълнителни действия и не прекъсват срока образуването на изпълнително дело, изпращането и 2 връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Срокът по чл.433 ал.1 т.8 ГПК е преклузивен и започва да тече от последното същинско изпълнително действие по изпълнителното дело, по смисъла на чл.116 б. “В“ ЗЗД. При изпълнителния процес срокът се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко следващо изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Изпълнителният процес се образува по молба на взискателя и се движи по инициатива на последния, а не служебно. Затова при всички способи на изпълнение е необходимо, взискателят да изяви активно своята воля и да предприеме необходимите изпълнителни действия за събиране на вземането– предмет на принудителното изпълнение. В случай, че взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия за събиране на вземането си в продължение на две години, законодателят приема, че се е дезинтересирал от изпълнението и същото подлежи на прекратяване (перемиране) по изричната норма на чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Прекратителното основание е проявление на основния принцип, че в изпълнителното производство не се прилага служебното начало, т. е. движението на изпълнителното производство става по искане на взискателя, включително и като се иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

Съобразно правилата на изпълнителното производство, визирани в новия ГПК, съдия изпълнителят не дължи по делото действия, които не са били поискани от взискателя или от длъжника. В разпоредбите на ГПК, уреждащи изпълнителното производство, е предвидено изрично, че същото се движи единствено от взискателя, като съдебният изпълнител няма задължение нито служебно да извършва действия по образуваното вече изпълнително производство, нито да уведомява взискателя за тях, нито да инициира по собствено усмотрение и по своя инициатива действия по хода на делото. Взискателят е този който следва да следи и да се интересува от това което се случва по делото и да прави искане за извършване на определени действия във връзка с принудителното изпълнение срещу длъжника, да 3 посочва начина на изпълнението и да дава насоки на принудителното изпълнение, като прави изрични искания за това. Без инициативата и активността на взискателя, движението по изпълнителното дело е невъзможна.

В мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК е прието още, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Дори и при неиздаване на нарочно постановление от страна на частния съдебен изпълнител, изпълнителното производство вече е прекратено по отношение на длъжника, след като е изтекъл предвиденият в закона двугодишен преклузивен срок, като правните последици не се свързват с постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване на производството, с което същият само го прогласява.

Изтичането на този срок води до прекратяване по силата на законовата норма на започналото изпълнително производство /ex lege/, без за това да е необходим изричен акт на съдебния изпълнител.

От мотивите към т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г., по т.д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е видно, че двугодишния преклузивен срок по чл.433 ал.1 т.8 ГПК, се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ.

Даденото разрешение в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС ясно дефинира фактите, имащи отношение към прекъсването на давността, а именно поискването, предприемането и извършването на изпълнително действие. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно- с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. В молбата за образуване на изп. производство взискателят е възложил на ЧСИ правомощията да извърши справки ида наложи запори 4

/вж.л.180/.Поради ясно формулираната правна същност на изпълнителните действия на ЧСИ, което водят до прекъсване на давността за перемпция, предвидена в чл.433 ал.1 т.8 ГПК, безспорно е че за прекъсване на давността, достатъчно е не само извършването, но и насрочването на определено изпълнително действие от страна на съдебния изпълнител, за да бъде прекъснат срока на давността и да започне да теч нов срок. Давността е била прекъсната и е започнала да тече нова двугодишна давност и с извършеното от ЧСИ Ернандес изпълнително действие - налагане на запор върху имущество на длъжника от 02.03.2023 година.

Принудителното изпълнение по изпълнително дело № 433/2019 година, по описа на ЧСИ Ернандес, следва да продължи.

Манифестираните с молбата възражения досежно изтичането на погасителната давност, по смисъла на чл.120 от ЗЗД на самото вземане, не могат да се разглеждат в този процес. ЧСИ не разполага с компетентността да съобрази и да се произнесе по материално право. В случай на необходимост и при желание за това Длъжника може да се позове на нормата на чл.439 от ГПК – с нарочен процес, но не и като правопогасяващо възражение в изпълнителното дело.

С оглед изложеното дотук, ВОС,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба с вх. № 10 417 от 19.03.2024 година от Р. Ф. Р., ЕГН **********, чрез адв. К. против отказ на ЧСИ Ернандес да прекрати на производството по изп.дело № 433/2019 година.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5