Решение № 230 от 29.11.2022, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно гражданско дело 292/2022
- Вид
- Решение № 230
- Подписан
- 29.11.2022
- В сила
- 29.11.2022
- Състав
- Полина Пенкова, Славена Койчева, Кремена Големанова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 2, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 233, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 236, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 230 гр. Габрово, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Полина Пенкова
Членове:
Кремена Големанова
Славена Койчева при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно гражданско дело № 20224200500292 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение №125 от 17.03.2022 г. по гр. д. № 629/2021 г. Районен съд – Габрово е осъдил Н. М. И. да заплати на А. Л. С. на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД сумата от 2 921,53 лева, представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот на ищеца – апартамент с адрес гр. Габрово, ул. „О.“ №***, представляващ обект с кад. идент. *** съгласно КККР на гр. Габрово, за периода от 19.11.2015г. до 15.06.2020г., след извършено прихващане със задължение на ищеца за връщане на депозит по договора за наем от 13.06.2019г., ведно със законната лихва, считано от 06.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 5 179,26 лева. По силата на цитираното решение Н. И. е осъдена да заплати на А. С. сторените по делото съдебни разноски в размер на 313,28 лева, след извършена компенсация между дължимите суми за съдебни разноски от всяка от страните по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът А. С., въззивник и въззиваем пред настоящата инстанция, обжалва първоинстанционното решение в частта, в която съдът е отхвърлил иска за периода 01.09.2020г. – 19.11.2020г. и за периода 15.06.2020г. – 17.07.2020г. и е извършил прихващане със заплатения депозит, като излага оплаквания за неговата неправилност. Посочва, че с постановено решение в предходно образувано исково производство по гр. д. №2370/2019г. по описа на Районен съд – Габрово, сезираният съд е приел, че договорът е прекратен считано от 01.09.2019г., откъдето извежда довод, че първоначалният момент, от който се дължи обезщетение за лишаване от правото на ползване, е именно 01.09.2019г. Договорът следвало да се счита прекратен към момента на допуснато неизпълнение на задължението за заплащане на наемната цена от страна на наемателя, като покана за изпълнение не била необходима.
1
Получената нотариална покана на 19.11.2019г. имала за предмет връщането на имота в държане на наемодателя поради установеното бездействие от страна на наемателя.
Оспорва като неправилен извода на първоинстанционния съд, че ищецът е бил неизправен, доколкото представените разписки след използвана куриерска услуга не представлявали доказателство за съдържанието на изпратената пратка и поведението на получателя. Оспорва дължимостта на депозита доколкото ответницата била неизправен длъжник по договора за наем. Въз основа на така изложените съображения моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част и предявената искова претенция да бъде уважена в пълен размер. Претендира за сторените съдебни разноски пред настоящата инстанция.
Ответницата Н. И., въззивник и въззиваем пред настоящата инстанция, е депозирала отговор на подадената въззивна жалба по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, в който се излагат подробни доводи за неоснователност на подадената въззивна жалба от А. С.. Моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната част.
Ответницата Н. И., въззивник и въззиваем пред настоящата инстанция, е депозирала въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с която оспорва определения размер на присъденото обезщетение, съответно и присъдените съдебни разноски след извършената компенсация. Посочва се, че при определяне на дължимия размер на обезщетението съдът не е отчел факта на заплащани от наемателката месечни наемни цени от 150 лева, който факт бил доказан посредством представени платежни документи и не бил оспорен от ищеца в хода на производството. В периода 19.11.2019г. – 15.06.2020г. ответницата заплатила на ищеца сума в общ размер от 900 лв. по банков път, разпределени на шест вноски, при посочено основание за плащане „по договор за наем“. Със заплащането на първите две суми били погасени задълженията за наемна цена за м. септември и м. октомври 2019г., а останалите вноски в общ размер от 600 лева представлявали обезщетение за ползването на имота. В депозирания отговор на искова молба ответницата направила искане за съобразяване на посочените плащания при определяне на крайния размер на дължимото обезщетение.
Въпреки това първоинстанционният съд не отчел това обстоятелство, като не извършил прихващане с дължимото обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД. Въззивникът изтъква, че след извършване на прихващане със заплатената сума предявената искова претенция следвало да бъде уважена до сумата от 2 321,53 лв., като това щяло да рефлектира и върху размера на присъдените съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска. Въз основа на така изложените оплаквания се отправя искане за отмяна на решението в частта, в която е уважен иска над сумата над 2 321,53 лв. до сумата от 2 921,53 лева, както и в частта, в която ответницата е осъдена да заплати сторените съдебни разноски над сумата от 79,81 лева до сумата от 313,28 лева. Претендира разноски за настоящата съдебна инстанция.
По делото не е постъпил отговор на въззивна жалба по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК от А. С..
В открито съдебно заседание въззивникът и въззиваем А. С. чрез упълномощения процесуален представител моли въззивната жалба да бъде уважена, като обжалваното решение бъде отменено в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно. Моли за отхвърляне на насрещната 2 въззивна жалба. Претендира за сторените съдебни разноски пред въззивната инстанция.
В открито съдебно заседание въззивникът и въззиваем Н. И. чрез упълномощения процесуален представител моли въззивната жалба да бъде уважена, като обжалваното решение бъде отменено в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно. Моли за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна. Претендира за сторените съдебни разноски пред въззивната инстанция. Релевира възражение за прекомерност по реда на чл.
78, ал. 5 ГПК.
Депозираната въззивни жалби са допустими. Същите са подадени в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от процесуално легитимирани лица и при наличието на правен интерес от обжалването.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания. Съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваните му части, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материални норми.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.
236, ал. 2 ЗЗД, за осъждане на Н. М. И. да заплати на А. Л. С. сумата от 5 450 лв., представляваща обезщетение за ползване на собствения му недвижим имот - апартамент, с адрес гр. Габрово, ул. „О.“ №***, дължимо за периода 01.09.2019г. – 17.07.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. Ищецът излага твърдения, че между страните е бил сключен договор за наем от 13.06.2019г., като по силата на решение, постановено по гр. д. №2370/2019г. по описа на Районен съд – Габрово, договорът бил прекратен, считано от 01.09.2019г. и ответницата била осъдена да предаде държането върху имота на ищеца. Ответницата предала имота едва на 17.07.2020г., поради което за ищеца възникнало правото да получи обезщетение за ползване на наемния имот считано от 01.09.2019г. до 17.07.2020г., в размер от по 500 лв. на месец, равняващ се на средния пазарен наем. С хода на проведено открито съдебно заседание от 17.02.2022г. е допуснато изменение на иска, като размерът е намален до сумата от 5 179,26 лева.
В депозирания отговор на исковата молба ответницата оспорва исковата претенция като неоснователна. Оспорва заявения от ищеца начален момент, от който се дължи претендираното обезщетение, като посочва, че това е датата на връчване на нотариална покана за напускане на наетия имот – 19.11.2019г., което е възприето и във влязлото в сила Решение 131/20.03.2020г. по гр. д. №2370/2019г. по описа на Районен съд – Габрово. В случай, че съдът не приеме посочената дата като дата на прекратяване действието на договора за наем, ответницата се позовава на клаузата на 3.4 от договора, като посочва, че договорът следва да се счита прекратен с изтичане на 20 дни от настъпване на падежа на дължимата наемна цена, който момент е настъпил след 01.09.2019г. Ответницата оспорва заявената от ищеца крайна дата на исковия период, като излага твърдения, че е напуснала имота преди 17.07.2020г., за което били изготвени и представени писмени доказателства.
На следващо място оспорва дължимостта на претендираното обезщетение, като излага становище, че размерът на обезщетението не следвало да бъде по3 нисък от уговорената наемна цена, а при твърдения за по-висока стойност следвало да бъде съобразен със средния пазарен наем. Във връзка с това посочва, че през исковия период, в който ответницата ползвала имота, заплащала на месечна база сумата от 150 лева. Излага становище, че размерът на средния пазарен наем за съответния имот не надвишавал сумата от 150 лв., доколкото към момента на влизане в имота били налични множество недостатъци, подробно описани в отговора. Поради тази причина страните по договора постигнали съгласие наемателят да заплаща по-нисък месечен наем от 150 лв., докато наемодателят отстрани установените недостатъци, но ищецът не изпълнил поетото задължение. Ответницата посочва, че ищецът не оказал съдействие при предаване на имота, като препятствал опитите на ответницата да му предаде лично ключовете. Релевира възражение за прихващане на претендираното обезщетение с вземането на ответницата за сумата от 450 лв., представляваща заплатен депозит при сключване на договора, който съгласно чл. 2.5 подлежал на възстановяване след прекратяване на договора и при наличие на погасени задължения от наемателя.
Окръжен съд - Габрово, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт:
По силата на сключен договор за наем от 13.06.2019г. между ищеца, в качеството на наемодател, и ответницата в качеството на наемател, възникнало наемно правоотношение за срок от една година, считано от 15.06.2019г., при уговорена месечна наемна цена от 150 лв. с падеж от петнадесето до двадесето число на съответния месец. Съгласно чл. 3.4 договорът се прекратявал автоматично преди изтичане на срока по чл. 3.2 в случай, че наемателят забави плащането на дължима наемна вноска повече от двадесет дни от датата на падежа, като наемодателят запазвал всички придобити от него права до момента. Съгласно чл. 2.5 в деня на подписване на договорът наемателят заплатил на наемодателя депозит в размер на 450 лева, който подлежал на възстановяване след прекратяване действието на договора, предаване на имота от наемателя и при изплатени задължения за консумирани електрическа енергия, вода, дължими наечни цени.
От съдържанието на нотариална покана, изготвена от нотариус П.К., рег. №299 при НК, район на действие РС-Габрово, се установява, че А. С. отправил към Н. И. покана да се яви в нотариалната кантора на 22.11.2019г., за да предаде владението върху наемния имота чрез предаване на ключовете и да представи разписки и квитанции за заплатени консумативи за ползването на имота. Поканата е връчена на адресата на 19.11.2019г.
От съдържанието на отговор на нотариална покана, изготвен от нотариус П.К., рег. №299 при НК, район на действие РС-Габрово, се установява, че Н. И. уведомила А. С., че следва да предприеме в най-кратък срок действия по отстраняване на неизправностите в наемното жилище и привеждане на имота в пригодно за ползване състояние до изтичане на срока на договора.
С решение №131/20.03.2020г. по гр. д. №2370/2019г. по описа на Районен съд – Габрово Н. И. е осъдена да опразни и предаде на А. С. държането на наетия въз основа на договор за наем от 13.06.2019г. недвижим имот – апартамент на ет. 4 в жилищен блок, находящ се в гр. Габрово, ул. „О.“ 4