Решение № 158 от 02.03.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Шумен, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТИНА КР. Н. при участието на секретаря Мариана Любч. Митева като разгледа докладваното от ПЕТИНА КР. Н. Гражданско дело № 20253630101001 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 143 от СК и чл. 149 от СК, разгледани по реда на Глава двадесет и пета от ГПК, съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 2 от СК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от адв. Снежана Тошева от ШАК, процесуален представител на Д. Д. И. с ЕГН ********** от гр. Шумен, действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетното си дете М. Н. Н. с ЕГН **********, срещу Н. А. Н. с ЕГН ********** от гр. Шумен. В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на детето М. Н. Н., което след раздялата на родителите през 2021 г. било отглеждано от майката. В първите месеци след раздялата бащата заплащал издръжка за детето, но после преустановил това. В момента бащата взема детето 2-3 пъти месечно за по 2 дни, но продължавал да не заплаща издръжка. Детето било в 3 клас (към датата на подаване на исковата молба), посещавало занятия за извънкласни занимания, чиито такси възлизали на 70лв. месечно. Хранело се в училище, за което се заплащало 50-60 лв. месечно. Отделно майката му предоставяла джобни пари, купувала дрехи, обувки, учебни помагала и други.

Доходите на майката възлизали на минималната работна заплата, заплащала и вноска по потребителски кредит. Тези доходи били недостатъчни за издръжката на детето. По тази причина моли съда да осъди ответникът да й заплаща издръжка в размер на 178,95 евро (левова равностойност 350 лв.) месечно, считано от завеждане на исковата молба, както и издръжка в размер на 178,95 евро (левова равностойност 350 лв.) месечно, считано от 16.04.2024 г. до завеждане на исковата молба – 16.04.2025 г. В съдебно заседание е допуснато изменение на иска като сумата е изменена на 180 евро, считано от 17.04.2025 г., както и за периода от 16.04.2024 г. до 16.04.2025 г. за сумата от 180 евро.

В съдебно заседание майката като представител на детето се явява лично и с адв.

Снежана Тошева. Процесуалният представител поддържа исковата молба. Счита, че предявеният размер на издръжката е основателен с оглед възрастта, пола на детето, икономическата обстановка в страната.

В законовия едномесечен срок е постъпил отговор от особения представител на ответника, с който искът е оспорен само по същество. Твърди се, че предвид липсата на 1 данни за упражнявана трудова дейност от бащата, издръжката следва да се определи в нейния минимален размер от 160 евро.

В съдебно заседание бащата чрез назначения от съда особен представител поддържа депозирания отговор, като заявява, че е готов да заплаща издръжка в размер на 160 евро.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От доказателствата по делото се установява, че детето М. Н. Н. с ЕГН ********** е с родители Д. Д. И. с ЕГН ********** и Н. А. Н. с ЕГН **********. Към настоящият момент М. е на 10 години. Ученичка е в 4 клас на II ОУ „Д-р Петър Берон“ – гр.Шумен.

Родителите на детето не живеят заедно. Същите не са имали граждански брак, но са живели на съпружески начала. Разделили се няколко години след раждането на детето, когато М. била на 6 години. От тогава детето се отглежда от майката.

От писмените доказателства по делото се установи, че детето посещава Ученическа спортна школа „Хан Крум“ – гр.Шумен и СК „ЗАН-ШИН“ гр. Шумен, където заплаща такса в размер на 70 лв. месечно. Също така за изхранване на детето в училище, ежеседмично майката заплаща различни суми.

Майката живее в общинско жилище, за което заплаща наем в размер на 83 лв. месечно. Има потребителски кредит за който също плаща вноска в размер на 134,42 лв. на месец. Същевременно доходите й месечно възлизат на малко повече от минималната работна заплата за страната.

Не се събраха доказателства за получаваните от бащата доходи независимо от опитите на съда и ищцата. Установи се, че той е управител на търговско дружество, което към момента не осъществява дейност – магазинът е затворен.

Няма данни някои от двамата родители да има задължения за издръжка към други лица.

По делото е изготвен социален доклад, в който се изразява становище, че размера на издръжката трябва да бъде съобразен както с възрастовите и индивидуални потребности на детето, така и с финансовите възможности на двамата родители.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

За да уважи иск за издръжка по чл. 143 и чл. 149 от СК, съдът следва да установи следните обстоятелства:

• че ищецът е дете на ответника;

• че не е навършил осемнадесет години;

• че се нуждае от средства в определен размер;

• че другият родител поема част от тази издръжка и в какъв размер;

• че ответникът е в състояние да заплаща издръжката, която се претендира.

От доказателствата по делото се установи, а и между страните не се спори, че М. Н.

Н. е ненавършило пълнолетие дете на ответника.

От доказателствата по делото, конкретно установените обстоятелства (става дума за момиче на 10 години, вече ученичка в 4 клас, посещаващо спортни школи) и с оглед реалната икономическа обстановка в страната съдът намира, че детето се нуждае от средства около 400 евро месечно, за да се посрещнат ежедневните му нужди по изхранване, консумативи (ток, вода, отопление), облекло, образователни потребности и други.

Посочената по-горе издръжка следва да се поеме от двамата родители.

Разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от СК регламентират правилото, че родителите 2 дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, в размер съобразно с техните възможности и материално състояние. В конкретния случай майката полага труд, като получава доход малко над минималния за страната. Тя е тази, която полага непосредствени грижи за детето. Част от издръжката, която майката дава, съвпада с общи за домакинството разходи – за отопление, ток, вода и др. подобни. Бащата е в трудоспособна възраст. Действително, за бащата не се ангажираха доказателства за получавано трудово възнаграждение, но не се ангажираха и доказателства за намалена работоспособност.

Знаейки, че има дете, към което има задължение за издръжка, той следва да бъде активен и да намери доходи, с които да осигури тази издръжка. Фактът, че той не реализира доходи не следва да оправдава нисък размер на даваната издръжка, освен ако това не се дължи на обективни обстоятелства, каквито в настоящия случай не се констатираха. От доказателствата по делото не се установява бащата да има задължения за издръжка към други лица. Съдът приема, че е в рамките на възможностите му да реализира доходи в размер поне около средното трудово възнаграждение за страната. Предвид това съдът счита, че бащата следва да поеме част от издръжката на детето, която макар и не по-голяма от тази на майката, не трябва да съвпада с абсолютния минимум. Предвид това съдът счита, че предявеният иск в размер на 180 евро месечна издръжка е напълно основателен и следва да бъде уважен. Остатъкът от 210 евро ще бъде поет от майката. Така определената издръжка се дължи от датата на завеждане на исковата молба на 17.04.2025 г. Съдът следва да определи и падеж – дата, до която издръжката за съответния месец следва да бъде заплатена.

Най-подходяща дата е 5-о число на месеца.

Ищецът претендира и издръжка, считано от 16.04.2024 г. до завеждане на исковата молба по 180 евро на месец, т.е. общо сумата в размер на 2160 евро. С оглед горните изводи на съда и този иск се явява основателен.

Предвид това, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати държавни такси за производството, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, които следва да бъдат платени по сметка на ШРС – в размер на 259,20 евро, досежно иска за издръжката на детето за бъдеще и в размер на 86,40 евро досежно иска за издръжката за минало време. Общият размер на дължимата държавна такса възлиза на 345,60 евро.

Съгласно чл. 47, ал. 6 от ГПК е определил възнаграждение на особения представител в размер на 250 евро, платими от бюджета на съда. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на съда 250 евро разноски, сторени за възнаграждение на особен представител.

Ищцата е направила искане за заплащане на сторените в производството разноски.

Предвид това, че съдът намери предявения иск за изцяло основателен, ответникът следва да поеме отговорност за всички направени от ищеца разноски – 255,64 евро (левова равностойност 500 лв.) за платено адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът следва служебно да постанови и предварително изпълнение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Н. А. Н. с ЕГН ********** от гр. Шумен ДА ЗАПЛАЩА на малолетната си дъщеря М. Н. Н. с ЕГН **********, действаща чрез майка си Д. Д. И. с ЕГН ********** от гр. Шумен, месечна издръжка в размер на 180 евро (сто и осемдесет евро), по банкова сметка BG09CECB979010E7014900 в „Централна кооперативна банка“ АД, считано от 17.04.2025 г., с падеж 5-то число на месеца, за който издръжката се дължи, ведно със 3 законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска, до настъпването на причини за изменение и прекратяване на така определената издръжка.

ОСЪЖДА Н. А. Н. с ЕГН ********** от гр. Шумен ДА ЗАПЛАТИ на малолетната си дъщеря М. Н. Н. с ЕГН **********, действаща чрез майка си Д. Д. И. с ЕГН ********** от гр. Шумен, месечна издръжка в размер на 180 евро (сто и осемдесет), за периода от 16.04.2024 г. до 16.04.2025 г., която да бъде заплатена по банкова сметка BG09CECB979010E7014900 в „Централна кооперативна банка“ АД.

ОСЪЖДА Н. А. Н. с ЕГН ********** от гр. Шумен ДА ЗАПЛАТИ на М. Н. Н. с ЕГН **********, действаща чрез майка си Д. Д. И. с ЕГН ********** от гр. Шумен, сумата в размер на 255,64 евро (двеста петдесет и пет евро и шестдесет и четири евроцента), представляваща сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Н. А. Н. с ЕГН ********** от гр. Шумен ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Шумен сумата в размер на 345,60 евро (триста четиридесет и пет евро и шестдесет евроцента), представляваща дължима такса в производството.

ОСЪЖДА Н. А. Н. с ЕГН ********** от гр. Шумен ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Шумен сумата в размер на 250 евро (двеста и петдесет евро), представляваща възнаграждение за особен представител.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да тече от 02.03.2026 г., съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

4