Решение № 141 от 05.08.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Пловдив, 05.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20225000500387 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.

Образувано е по жалба на ТПК „М.“ против Решение № 134/ 07.02.2022 г. по в. гр. д. № 12/ 2022 г. на ОС – П., с което е потвърдено Разпределение от 25.11.2021 г. на ЧСИ Л.М. по изп. д. №**************.

В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение, като се поддържа, че постъпилата по изпълнителното дело сума е следвало да се разпредели за погасяване на остатъка от договора за цесия по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД, а не по съразмерност между взискателите след удовлетворяване на кредиторите по чл. 136, т. 5 и т. 6 ЗЗД. Предвид изложеното жалбоподателят иска да се отмени обжалваното решение и потвърденото с него разпределение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Адвокатско дружество „Д. и партньори“, с който оспорва жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното от фактическа страна и правна страна:

Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК вр. чл.

1

463, ал. 2 ГПК от легитимирана страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

Изп. д. №************** на ЧСИ №*** – Л.М. е образувано по молба на ТПК „М.“ въз основа на изпълнителен лист от 04.04.2019 по ч. гр. д. № 152/ 2019 г. на Районен съд – Д. за събиране на следните суми от „М.Г.“ ООД: главница от 1 864 938. 58 лв., представляваща вземане по Договор за цесия от 09.11.2018 г., с който „Б.Д.“ ЕАД прехвърля на ТПК „М.“ паричните си вземания от „М.Г.“ ООД по три договора за кредит, сумата от 11 636. 24 лв., представляваща договорни лихви, наказателни лихви и лихви за забава, ведно със законната лихва върху главницата от 02.04.2019г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в общ размер от 61 531. 50 лв.

Вземанията за главница и лихви по всеки един от трите договора за кредит, предмет на договора за цесия, са посочени поотделно в заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 152/ 2019 г. на Районен съд – Д.: по Договор за кредит № ******** от 18.01.2016 г. главница от 162 427. 88 лв. и договорна и лихва за забава общо 700. 36 лв.; по Договор за кредит – овърдрафт № ******** от 18.01.2016 г. - главница от 200 000 лв. с договорна и наказателна лихви от общо 1061. 73 лв.; по Договор за кредит № ******* от 14.11.2016 г. главница от 1 502 510. 700 лв. с договорна и наказателни лихви от общо 9874.

15 лв.

По силата на чл. 1, ал. 2 от Договора за цесия от 09.11.2018 г. вземанията са прехвърлени заедно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, подробно описани в Приложение №2, представляващо неразделна част от договора. Според Приложение № 2 вземанията и по трите договора са обезпечени с ипотека върху ПИ с идентификатор №*********** в гр. П., ведно с находящата се в него сграда и бъдещите сгради, които ще бъдат построени въз основа на издадено строително разрешение, а вземанията по третия договор от 14.11. 2016г. са обезпечени с особен залог, вписан в ЦРОЗ под №**************, с предмет – ДМА, закупен със средствата на кредит и представляващ Стелажно оборудване „R=s“, и с особен залог, вписан в ЦРОЗ под №************* и допълнително вписване под №************* с предмет – ДМА, закупен със средствата на кредит и представляващ Мебелно обзавеждане, заведено в инвентарната книга на „М.Г.“ ООД с инвентарен №***. Като заложено имущество за обезпечаване на вземането по 2 третия договор в подаденото на 26.06.2017 г. заявление за вписване на договор за залог фигурират и електрокар Hyster с инвентарен № *** и електрокар Hyster с инвентарен № ***.

В изпълнителното производство са присъединени като взискатели по чл. 456 от ГПК: Адвокатско дружество „Д. и п. за вземания за главница от 21 800 лв. ведно с лихви и разноски; „Л.Д.“ ЕООД за главница от 116 116. 69 лв. ведно с лихви и разноски; „М.“АД за главница от 131 115. 27 лв.; Г. Г. Г. за главница от 9731. 35 лв. ведно с лихви и разноски, за вземане за неизплатени трудови възнаграждения от 29 825 лв., за главница от 5838. 81 лв. с лихви и разноски; Т. ЯНК. К. за главница от общо 4000 лв. ведно с лихви и разноски;

АС. АТ. ИЛ. за вземане за трудови възнаграждения от 3014. 93лв. и разноски по изпълнението. На основание чл. 458 от ГПК е присъединена като взискател Държавата чрез ТД на НАП-П. за публични вземания от 11 182. 55 лв.

С Протокол от 10.09.2019 г. за купувач на изнесения на публична продан недвижим имот, върху който е учредена ипотека по отношение на вземанията и по трите договора за кредит, е обявен първоначалният взискател ТПК „М.“ за предложена цена от 2 131 000 лв. За тази сума е изготвено на 18.10.2019 г. разпределение по чл. 495 ГПК., с която са погасени: по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД - вземанията за разноски по изпълнението на взискателя от 61 809. 53лв. и таксите и разноските към ЧСИ в размер на 19505. 47 лв. с ДДС; по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД - вземанията на община П. за данък за недвижимия имот с лихви от общо 6930. 63 лв.; по чл.136, ал. 1, т. 3 ЗЗД обезпечените с ипотека вземания на взискателя по изпълнителния лист от 04.04.2019 г. по гр. д. № 152/ 2019 г. на РС - Д. до размер на остатъка от 1 687 587. 70 лв. от разпределяемата сума. Разпределението е потвърдено с Решение № 46/ 27.03.2020 г. по в. гр. д. № 135/ 2020 г. на АС – П..

Принудителното изпълнение е насочено и върху движимите вещи, върху които е учреден особен залог - стелажно оборудване „R=s“, електрокар Hyster и мебелно обзавеждане, като с протокол от 15.10.2019 г. за купувач на същите е обявен „М.“АД общо за 354 600 лв. На 28.09.2020 г. е изготвено разпределение на внесената сума 354 600 лв., от която предмет на разпределение е данъчната основа от 295 500 лв., а ДДС в размер на 59 100 лв. е преведен по сметка на НАП. С посочената сума са погасени по чл. 136, 3 ал. 1, т. 1 ЗЗД вземанията на ТПК „М.“ за разноски по изпълнението от 300 лв. и дължимите на ЧСИ такси и разноски от общо 12 658. 40лв. с ДДС.

Остатъкът от 282 541. 60 лв. е разпределен на основание чл.136, ал. 1, т. 3 ЗЗД за частично погасяване на остатъка от вземанията по изпълнителния лист от 04.04.2019 г. по гр. д. № 152/ 2019 г. на РС - Д. в полза на ТПК „М.“, като с нея са погасени част в размер на 248 555. 92 лв. от непогасения остатък от главницата от 353 608. 28 лв. и законната лихва в размер на 33 985. 68 лв., като е посочено, че дължима остава главница от 105 052. 36 лв.

Разпределението е обжалвано по реда на чл. 463 ГПК, като с Решение № 78/ 22.11.2021 г. по в. гр. д. № 582/ 2021 г. на АС – П. е отменено и делото е върнато на съдебния изпълнител за извършване на ново разпределение съобразно дадените от съда указания. Според приетото в решението разпределяемата сума от 282 541. 60 лв. неправилно е отнесена за погасяване вземанията на ТПК „М.“ по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД, тъй като обезпеченото с особения залог върху тях вземане по договора за кредит от 14.11.2016 г. е погасено изцяло при предходното разпределение. По отношение на разпределяемия остатък е следвало да се приложат привилегиите по чл. 136, ал. 1, т. 5 ЗЗД и при наличие на остатък след цялостно погасяване на вземанията за трудови възнаграждения да се приложи привилегията на чл.

136, ал. 1, т. 6 ЗЗД, съответно принципа за съразмерност за останалите непогасени непривилегировани вземания.

В изпълнение на дадените указания на 25.11.2021 г. съдебният изпълнител след определяне на актуалния размер на сумата, подлежаща на разпределение - 406 200. 83 лв., е извършил ново разпределение, както следва:

По чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД – за ТПК „М.“ общо 5 541. 53 лв. и 2 728 лв. с ДДС – дължими обикновени такси/разноски към съдебния изпълнител;

По чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД – за община Д. общо 598. 02 лв.;

По чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД – не се разпределят суми;

По чл. 136, ал. 1, т. 4 ЗЗД - не се разпределят суми;

По чл. 136, ал. 1, т. 5 ЗЗД – са разпределени общо 136 951. 17 лв.;

По чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД – НАП – П. 11 182. 55 лв. и по т. 26, б. „г“ от ТТРЗЧСИ /върху 11 182. 55 лв./ в размер на 1 069.14 лв. с ДДС.

4

Остатък на сумата след погашенията 248 139. 42 лв. Общ размер на вземанията 1 338 602. 90 лв. Припадаща се част за всеки лев вземане 248 139.

42 лв.: 1 338 602. 90 лв. = 0. 1853719426. Припадаща се част и сума за получаване от взискателите/ следва подробно изброяване на взискателите и сумите, които получават съобразно горния коефициент от остатъка на сумата след погашенията/.

При тези данни съдът намира жалбата за неоснователна.

Основното оплакване на жалбоподателя е относно отказът на съдебния изпълнител да му разпредели на основание чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД останалата неразпределена част за погасяване на непогасените вземания по изпълнителния лист от 04.04.2019 г. по гр. вд. № 152/ 2019 г. на РС – Д. общо в размер на 429 142. 94 лв. – 353 608. 28 лв. главници и 75 534. 66 лв. лихви. В тази връзка следва да се отбележи, че съдебният изпълнител се е съобразил напълно с приетото в Решение № 78/ 22.11.2021 г. по в. гр. д. № 582/ 2021 г. на АС – П., че с извършеното на 18.10.2019 г. разпределение на основание чл.

76, ал. 1 ЗЗД е било погасено най – обременителното задължение на длъжника, а именно задължението му за главница по третия договор Договор за кредит № *********** от 14.11.2016 г. – в размер на 1 502 510.

700 лв. Разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е обща, която намира приложение както при предприето от длъжника доброволно изпълнение, така и в изпълнителното производство. Цитираната разпоредба не се намира в колизия с нормата на чл. 136, ал. 3 ЗЗД, според която вземания с еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно, тъй като се прилагат при различни условия.

Редът за погасяване по чл. 76, ал. 1 ЗЗД предполага наличието на повече от едно еднородни вземания, чийто титуляр е едно лице, докато съразмерното погасяване по чл. 136, ал. 3 ЗЗД е допустимо само по отношение на вземания на различни кредитори. В случая се касае за няколко еднородни вземания на един кредитор, които подлежат на погасяване по реда на чл. 76 ЗЗД.

Обстоятелството, че вземанията и по трите договора за кредит, са предмет на един договор за цесия, не се отразява на самостоятелния характер на всяко едно от тях. Със сключване на договора за цесия ТПК „М.“ е придобил вземанията на „Б.Д.“ ЕАД по трите договора за кредит ведно с техните привилегии, обезпечения и изтеклите лихви. Най – обременително от тях е най – лихвоносното, а именно вземането за главница по договора от 5

14.11.2016 г. в размер на 1 502 510. 70 лв., което с разпределението от 18.10.2019 г. е погасено изцяло ведно с разноските и начислените лихви за забава. Останали са непогасени вземането за главница в размер на 162 427. 88 лв. по Договор за кредит № *********** от 18.01.2016 г. и частично до сумата от 191 180. 40 лв. главницата по Договор за кредит № ********** от 18.01.2016 г.

Съгласно чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД с право на предпочтително удовлетворение по този текст се ползват вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти. С обжалваното разпределение от 25.11.2021 г. съдебният изпълнител е разпределил след приспадане на дължимия ДДС сумата от 406 200. 83 лв., получена от продажбата на Стелажно оборудване „ Radio shuttle“, електрокар Hyster и офис мебели, върху които е учреден особен залог за обезпечаване вземанията по договора за кредит от 14.11.2016 г., както и от продажбата на съвкупност от движими вещи – краткотрайни материални активи, както и на моторни превозни средства, собственост на длъжника. Доколкото посочените движими вещи служат за обезпечение само на вземанията по договора за кредит от 14.11.2016 г., които са погасени напълно с първото разпределение от 18.10.2019 г., се налага извод, че непогасените вземания по двата договора за кредит от 18.01.2016 г. в общ размер на 429 142. 94 лв., включваща главница 353 608. 28 лв. и лихви 75 534. 66 лв., са необезпечени, поради което подлежат на удовлетворяване едва след удовлетворяване на привилегированите вземания по чл. 136, ал. 1, т. 5 и 6 ЗЗД. В този смисъл правилно съдебният изпълнител не е разпределил никакви суми по чл. 136, ал.

Разпечатката съдържа 45 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f5fad92d-17aa-45a9-bba8-a2166e3b397b