Определение № 90 от 16.04.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 90 гр. Бургас, 16.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Т. Канакиева

Членове:

Петя Ив. П.а Дакова

Даниел Н. Марков като разгледа докладваното от Петя Ив. П.а Дакова Въззивно частно наказателно дело № 20242000600081 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 249 ал.3 вр. чл. 341 ал.2 от НПК.

Образувано е по повод протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас против определение от 26.02.2024 год., постановено по НОХД №1634/2023 год. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което на основание чл.248 ал.5, т.1, вр. чл. 249, ал.1 и ал.2 от НПК е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на ОП-Бургас за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила.

В протеста се съдържат оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на постановеното определение. Поддържа се, че внесеният обвинителен акт отговаря на изискванията по чл. 246 от НПК. Сочи се, че констатираните от съда нарушения, относими към съдържанието на процесуалния документ, нямат характера на съществени такива, които да водят до нарушаване правото на защита на обвиняемите лица, съответно да обусловят връщане на делото в предходната му фаза. Твърди се, че цитираните в обвинителния акт различни парични стойности, които съдът е отчел като противоречие в съдържанието на същия, са „взаимствани“ от последно назначената по делото съдебно-икономическа експертиза.

Цитирайки във връзка с горното части от експертното заключение по въпросите, касаещи разходваните от двамата обвиняеми парични средства, собственост на Европейския съюз, изплатени им на два транша, прокурорът 1 сочи, че описаните в обстоятелствената част суми, за които се твърди, че са присвоени от обвиняемите, следва да се анализират в цялост, тъй като касаят един проект, а не поотделно /съобразно първи транш и втори транш/, както това е сторил първостепенният съд. Подчертава, че разходите, които са направили обвиняемите по проекта, се покриват от двата транша, възлизащи общо на 44 920,00 евро, от които изтеглените суми са 44 675,23 евро, а горницата от 244,77 лева се явяват банкови такси. Поддържа също, че съдът неправилно е сборувал паричните суми по двете обвинения, „дотолкова, доколкото вторите от тях вече са били обсебени от обвиняемите, а за самото им получаване са използвани документи с невярно съдържание“. Сочи понататък, че дори и да е налице разминаване в паричните средства, то те могат да се коригират при постановяване на присъдата от съда. Декларира, че в обвинителния акт е описано изпълнителното Д.ие на престъплението по чл.

206 от НК. В заключение, с позоваване на чл.7 от НПК, прокурорът обосновава отсъствието на процесуална пречка несъответствията, които съдът е установил по отношение на посочените в обвинителния акт парични средства, да бъдат изяснени в хода на съдебното производство по делото. С горните аргументи се моли определението на съда да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при Апелативна прокуратура-Бургас е изразена позиция за основателност на протеста. Възпроизвеждайки в хронологична и логическа последователност фрагменти от съдържанието на обвинителния акт, имащи отношение към констатираната от съда неяснота и противоречивост на същия, представителят на АС-Бургас застъпва разбиране, че процесуалният документ не страда от приписваните му пороци. На основата на собствен анализ и интерпретация на фактите и обстоятелствата, описани в обвинителния акт, пояснява, че обвинението касае два самостоятелни и ясно посочени престъпни състави, сумите по които не подлежат на сборуване, доколкото предмет на обвинението по чл. 212, ал.5 от НК са не изцяло неправомерно придобитите средства, включени в обвинението по чл. 206, ал.4 от НК, а само част от тях – тези, които са получени неправомерно въз основа на представени неистински документи и или документи с невярно съдържание.

Поради това и намира, че възприетото в атакувания съдебен акт, че съществува неяснота относно общата стойност на причинените щети, е без 2 основание. Подчертава по-нататък, че разходваните, съответно неправомерно разходваните средства по проекта са представени в обвинителния акт като обща стойност /а не отделно по направените два транша за първоначално и окончателно плащане/, като по експертен път е установено, че разходите са документирани като извършени до края на 2004г. и до м.март 2005г., т.е. преди окончателното плащане и постъпване на втората сума /втория транш/ по сметката на сдружението, но са прихванати изцяло от постъпилия на 09.11.2005г. втори транш с окончателното плащане по договора. В този смисъл и посочва, че непризнатите разходи касаят финансирането и по двата транша в цялост и разграничаването им, както съдът е подходил, се явява неправилно. В подробен план се поясняват и разликите в цитираните на л.13, л.17 и л.18 от обвинителния акт суми, за които в акта си съдът е отбелязал, че очертават противоречие в тезата на прокурора относно постъпилите на 9.11.2005г. по сметка на сдружението парични средства и средствата, предмет на обвинението по чл. 212 от НК. В противовес на изтъкнатата в акта на съда неяснота в обвинителния акт по въпроса за формата на изпълнително Д.ие на престъплението обсебване, прокурорът сочи, че такива конкретни данни са налице, като според даденото описание обвинението е за неправомерно присвояване на инкриминираната сума чрез разпореждане с паричните средства, а не отказът тя да бъде върната на собственика. Поради горното, прокурорът застъпва становище, че внесеният в съда обвинителен акт не стои в противоречие с изискванията на чл. 246 от НПК в каквато връзка и моли за отмяна на атакуваното определение.

Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото, като обсъди наведените в протеста доводи и съобрази закона, прие следното :

Протестът е подаден от надлежна страна, в срока по чл. 249 ал.3 вр. чл.

342 ал.1 от НПК, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което същият е допустим. Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

Съдебното производство пред първоинстанционния съд е било образувано по обвинителен акт на прокурор при Окръжна прокуратура Бургас против:

- А. Д. Л., ЕГН:**********, с обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал.4, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл. 212, ал.5, вр. ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и

3

-Д. Ж. Л., ЕГН: **********, с обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал.4, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл. 212, ал.5, вр. ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

При обсъждане в разпоредителното заседание на въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК, съставът на съда е приел, че на досъдебното производство са допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемите, поради което и на основание чл. 248, ал.5, т.1, вр. чл. 249, ал.1 от НПК е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора. В определението си съдът е очертал конкретните недостатъци на прокурорския акт, на основата на които е заключил, че същият не изпълва изискванията на чл. 246 от НПК, както и предписанията, дадени в ТР №2/2002г на ВКС, ОСНК, и поради това не представлява годна процесуална основа за образуване на съдебно производство.

Настоящият състав на въззивната инстанция споделя изцяло съображенията, изложени в атакуваното определение относно процесуалната неиздържаност на обвинителния акт и негодността в този му съдържателен вид да очертае пълноценно предмета на доказване по делото.

Правилно е констатирано, че в прокурорския акт не са посочени точно и еднозначно съществени за обвинението елементи, което води до неяснота на неговата формулировка. Задължителната съдебна практика / ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС/ е изяснила критериите, на които следва да отговаря обвинението от гледна точка на съдържанието на обвинителния акт по делото – а именно съставомерните факти от значение за инкриминираното Д.ие, участието на обвиняемото лице в същото, индивидуализирано с пълни лични данни, включително времето и мястото на извършване на Д.ието. В настоящия случай двамата подсъдими са предадени на съд по две обвинения, а именно – противозаконно присвояване на чужди движими вещи, които владеели съгласно сключен договор – парична сума в размер на 38 780 евро, равняваща се на 75 847,09 български лева, собственост на Европейския съюз, представляваща част от първоначално и окончателно финансиране по проект „Европейски маркетингови практики на студенти“ и документна измама – получаване без правно основание с намерение да присвоят чуждо движимо имущество – парична сума в размер на 17 951,50 евро, с левова равностойност 4

35 110,08 лева, представляващи плащане по договор за отпускане на финансова помощ. Очертавайки в обвинителния акт фактическите обстоятелства по всяко от двете обвинения, прокурорът действително е посочил, че паричните средства, предмет на обсебване и документна измама, съставляват част от изплатените такива на два транша по сметка на Сдружение „ПСБ Консулт“, чийто управител и заместник управител били обвиняемите А. Л. и Д. Л., като конкретно е отрази също и датите, на които сумите по двата транша са постъпили по сметката на Сдружението, съответно 03.09.2004г. /60% от общата сума по проекта/ и 09.11.2005г. /окончателно финансиране - 40% процента от общата сума/. Конкретизирайки обаче какви суми обвиняемите са изтеглили от сметката на сдружението и каква част от тях са присвоили, съответно са били предмет на документна измама, прокурорът е изпаднал в противоречие, което съдът напълно основателно е приел, че не може да се счете за преодолимо в контекста на цялостното съдържание на обвинителния акт.

Коректно първата инстанция е посочила, че сумата от 17 919, 20 евро, която според отразеното в обвинителния акт е била изтеглена от обвиняемите /от постъпилия по сметката на сдружението втория транш/, е далеч по-ниска от сбора на другите две суми - 12 164.57 евро и 5 900 евро, за които се твърди в прокурорския акт, че съставляват част от тази обща сума, и са били предмет на присвояване /л.13 от обв.акт/.

Вярно първостепенният съд е установил също, че упоменатата на л.13 от прокурорския акт сума от 17 919, 20 евро, за която изрично е посочено, че представлява „сумата от 40 % плащане по проекта“, се явява различна такава от сумите, цитирани по - надолу на същата страница, както и на л. 17 и л.18 от обвинителния документ, където е въведено твърдение, че второто и окончателно финансиране от 40 % по проекта възлиза на 17 951.50 евро, съответно на 17 944.01 евро. Същевременно, на л.19 от обв.акт отново е отразено, че получените от двамата обвиняеми вследствие осъществена от тях документна измама финансови средства, са в размер на 17 951,50 евро, като е отбелязано, че в сумата „са включени и лихви“. Как са формирани тези лихви и какъв е характерът им обаче не се споменава никъде в обвинителния акт.

Казано по друг начин, в обстоятелствената част на обвинителния акт са цитирани три различни суми, за всяка от които се твърди, че представлява окончателно плащане по процесния договор за отпускане на финансова 5 помощ и съставлява 40 % от общата сума, предоставена за реализиране на проекта. Отчитайки, че според описаното на л.13 от обвинителния документ именно сумата, получена от обвиняемите като второ и окончателно плащане по договора за отпускане на финансова помощ, е била предмет на документна измама, съдът основателно е приел, че фактите по това обвинение, в частност стойностното изражение на полученото без правно основание чуждо имущество, не се характеризират с нужната яснота и безпротиворечивост. От друга страна, противоречие е налице и в самия диспозитив на обвинението по чл. 212 от НК, в който визирайки сумата от 17 951, 50 евро като предмет на документната измама, първоначално прокурорът е посочил, че същата представлява „окончателно плащане по договор за отпускане на финансова помощ“ /спр. л. 23 – за обв. Л. и л.27 – за обв. Л./, а впоследствие, след цитиране на всички използвани за нейното получаване неистински и с невярно съдържание документи, е отразил, че сумата „представлява част от авансово и окончателно плащане по договор за отпускане на финансова помощ“ /спр. л.26 – за обв. Л. и л.31 – за обв. Л./. В този смисъл и доводите, развити в протеста, че съдът не е следвало да разглежда изолирано сумите по двата транша, а в цялост, тъй като се касае за финансиране на един проект, е неоснователно.