Решение № 4447 от 09.10.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 3288/2024
- Вид
- Решение № 4447
- Подписан
- 09.10.2024
- В сила
- 29.10.2024
- Състав
- МАРИНА ВЛАДИМИРОВА МАНОЛОВА КЪНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 174, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 174, ал. 1 т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 174, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 3 т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 343в, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 4447 гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20241110203288 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от Б. М. П., ЕГН ********** чрез адв. М. В. срещу наказателно постановление № 23-4332-033118/12.01.2024 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание чл. 174, ал. 1 т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя са наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
С депозираната жалба се иска отмяна на обжалвания акт, като се поддържа, че същият е издаден при непълнота на доказателствения материал и неизяснена фактическа обстановка. Бланкетно се твърдят нарушения на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН., както и че НП не се посочени в цялост обстоятелствата, при които е извършено нарушението. В жалбата се твърди, че жалбоподателят е бил изпратен от полицейските органи да даде кръвна проба за изследване и на път за МБАЛ „****“ е бил спрян за проверка отново. Поддържа се липса на съответствие между АУАН и НП, тъй като в АУАН са установени три нарушения, а с НП е санкционирано само едно.
В постъпило допълнение към жалбата се сочи, че макар в АУАН да е 1 отразено, че жалбоподателят е управлявал МПС след като е бил лишен от това право по административен ред това обстоятелство не е посочено в НП.
Застъпва се тезата, че съгласно АУАН пробата е направена в 04:10 часа, а управлението на МПС е установено в 04:18 часа на 23.12.2023 г., което според адв. В. е нелогично. Посочва, че не е налице субективният елемент на нарушението, тъй като жалбоподателят е управлявал МПС, за да се придвижи до МБАЛ „****“ – София, за да даде кръвна проба, като не е бил наясно, че не може да стори това с личния си автомобил.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен чрез адв. В. не се явява. Не се явява и упълномощеният му процесуален представител адв. В..
В постъпили писмени бележки от адв. В. отново се посочва, че липсва единство между АУАН и НП. Твърди се, че в нарушение на ЗАНН не е посочен точен час на установяване на нарушението. Поддържа се, че жалбоподателят е смятал, че следва да изпълни указанията на органите на МВР именно по този начин - като се придвижи до МБАЛ „****“, за да даде кръвна проба със собствения си автомобил. Претендира се присъждане на разноски.
Въззиваемата страна - началник група в отдел „Пътна полиция” при СДВР - редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В постъпили по делото писмени бележки от процесуален представител на въззиваемата страна се аргументира законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя, прие за установено следното от фактическа страна:
На 23.12.2023 г. срещу жалбоподателя Б. М. П., ЕГН ********** бил съставен АУАН Серия GA № 941785/23.12.2023 г. за това, че на 23.12.2023 г. в 02:20 часа в гр. София по бул. „***“ с посока на движение от бул. „****“ към бул. „*****“ управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си 0,76 промила, установена с техническо средство. Със съставянето на АУАН били свалени регистрационните табели на управлявания от жалбоподателя автомобил и било иззето свидетелството му за управление на МПС.
След съставянето на посочения АУАН и свалянето на регистрационните табели жалбоподателят се качил в автомобила си и продължил движението си, насочвайки се към бул. „***“.
Същевременно в полицейския ефир били подаден данни за това, че лице управлява МПС след като е било проверено за употреба на алкохол и след като регистрационните табели на автомобила му са били свалени.
На същата дата – 23.12.2023 г. около 04:00 часа свидетелите П. С. В. и Б. Р.
Б. възприели лек автомобил марка „***“, без регистрационни табели, който се движел по бул. „***“ с посока на движение от бул. „*****“ към площад „****“ 2 и предприели спирането му в района на № 31. Свидетелите установили водача на автомобила като жалбоподателя Б. М. П.. Същият бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, номер ARNA-0141, проба № 2641, което отчело положителен резултат - 0,6 промила алкохол в издишания въздух. Предвид получения резултат на жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване № 0150250 за явяване в УМБАЛ „****” – София за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта чрез химическо изследване. В талона било посочено, че Б. П. следва да се яви в лечебното заведение до 40 минути от връчване на талона. Талонът бил връчен на жалбоподателя в 05:00 часа на 23.12.2023 г., за което жалбоподателят се подписал в него.
С оглед получения резултат при изпробването на жалбоподателя за употреба на алкохол с техническо средство свидетелят П. С. В. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с Серия GA №257170/23.12.2023 г. за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3 т. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал, като отбелязал, че има възражения.
До 12:00 часа на същата дата жалбоподателят не се явил в определеното в талона лечебно заведение за даване на кръвна проба.
Въз основа на така съставения АУАН на 12.01.2024 г. ****- началник група „АНД” при ОПП- СДВР издала обжалваното наказателно постановление, препис от което бил връчен на жалбоподателя на 19.02.2024 г. и на същата дата била депозирана и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите П. С. В., Б. Р. Б., както и събраните по надлежния ред писмени доказателства: талон за медицинско изследване № 0150250, извлечение от паметта на техническо средство Алкотестдрегер 7510 ARNA 0141, проба 2641, справка за техническата изправност на Алкотестдрегер 7510 към 23.12.2023 г., писмо Изх. №04-851/28.03.2024г. на УМБАЛ „****“ София, извлечения от интернет базирана карта относно местоположението на административен адрес гр. София, бул. „***“ № 31, справка „Картон на водача“, копие от заповед № 513з-2563/22.04.2015 г. на директора на СДВР, заповед № 8121к-13180/29.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност, заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, копие от АУАН Серия GA № 941785/23.12.2023 г. и НП № 23-4332-033539/16.01.2024 г.
При изграждане на релевантната фактология съдът се довери изцяло и безкритично на свидетелите П. С. В. и Б. Р. Б., отчитайки факта, че същите са извършили проверката на жалбоподателя П. и заявеното от тях представлява източник на преки доказателства относно релевантните факти. Показанията на свидетелите са еднопосочни, кореспондиращи помежду си и с останалия доказателствен материал и без вътрешни противоречия. Не може да не бъде 3 отчетен добре запазения спомен, относно обстоятелствата, за които разказват свидетелите В. и Б.. Показанията им са детайлни, информативни, обективни и добросъвестно депозирани. В разказа си пред съда и двамата свидетели посочиха причината за спирането на управлявания от жалбоподателя автомобил, а именно подадения сигнал в полицейския ефир за лице, което управлява след употреба на алкохол и след сваляне на регистрационните табели на автомобила му. Същите посочиха, че след като видели автомобила, който бил без поставени регистрационни табели предприели спирането му. И двамата свидетели потвърдиха, че при извършената проверка на жалбоподателя за употреба на алкохол с техническо средство резултатът бил положителен, а именно 0,6 промила. Заявеното от тях кореспондира напълно с извлечението от паметта на техническото средство - проба 2641, в която посочените данни относно резултата от теста напълно съответстват на показанията на свидетелите. Съдът кредитира и представената по делото справка от лаборатория за проверка на средствата за измерване, която установява техническата изправност на Алктотест дрегера, с който е извършено тестването на водача П..
Видно от служебно изисканата и представена от УМБАЛ „****” АД справка жалбоподателят Б. М. П. не се е явил в лечебното заведение в определения му в талона за медицинско изследване срок, а именно до 40 минути от връчването му в 05:00 часа, тоест до 05:40 часа на 23.12.2023 г.
Нещо повече, съдът изследва възможността жалбоподателят /с оглед наведените в жалбата възражения, че е отивал към лечебното заведение, за да даде кръв/ да не е успял да пристигне в медицинското заведение в предоставения му срок, поради което изиска информация от УМБАЛ „****“ дали в деня на проверката – 23.12.2023г. в часовия диапазон от 05:00-12.00 часа жалбоподателят се е явил за изследване на място в лечебното заведение.
Видно от писмо Изх. №04-851/28.03.2024г. на УМБАЛ „****“ в базата данни на медицинското заведение липсват данни за регистрация на жалбоподателя за посочения период. Съдът счита, че от приобщените доказателства по безспорен начин се доказва, че жалбоподателят не е направил опит да отиде в медицинското заведение, за да изпълни предписанието на органите на реда, тъй като няма данни същият да се е явил изобщо, макар и със закъснение.
Съдът намира за носнователно възражението на адв. В., изложено в жалбата, че жалбоподателят е отивал да даде кръвна проба, когато е бил повторно спрян за проверка тоест че повторното спиране от страна на органите на МВР е препятствало жалбоподателя да изпълни в срок даденото му предписание за явяване в УМБАЛ „****“. По делото се установи, че жалбоподателят е бил спрян веднъж от органи на МВР и му е бил съставен АУАН Серия GA № 941785/23.12.2023 г., за управление на МПС около 02:20 часа на 23.12.2023 г. с концентрация на алкохол в кръвта 0,76 промила.
Процесното нарушение е извършено на същата дата, но в по-късен час, тоест процесното нарушение е установено при повторното спиране на жалбоподателя, а не при първото. Липсват каквито и да било данни, че след 4 връчване на талона за медицинско изследване в 05:00 часа на 23.12.2024 г. жалбоподателят е бил спиран за трети път, поради което не се установи наличието на каквато и да било пречка от обективен характер, която е препятствала жалбоподателя да изпълни предписанието да се яви в лечебното заведение и да даде кръвна проба за изследване за установяване наличието на алкохол в кръвта му и неговата концентрация.
От представените по делото копие от заповед № 513з-2563/22.04.2015 г. на директора на СДВР, заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност, заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган.
Писмените доказателства са еднопосочни, обективни и достоверни, с оглед на което съдът им се довери изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения преклузивен срок за обжалване /в деня на получаване на препис от НП, видно от придружителното писмо от ОПП-СДВР/, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В настоящото производство съдът е длъжен да провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата - арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи - видно от т. 2.1 от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи съставянето на АУАН на ЗДвП е възложено на полицейските органи по т.1.3.1 от същата заповед. Видно от т.