Решение № 23 от 22.01.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Бургас, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Г. Г. Стоянова

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Красимира Т. Донева при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова в присъствието на прокурора Елка Добрикова като разгледа докладваното от Петя Г. Г. Стоянова Въззивно частно наказателно дело № 20242100601136 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производството е по реда на чл. 341, ал. 1, вр. чл. 306, ал.

1, т. 1 от НПК и е образувано по частна жалба на осъдения Г. С. М., отделно и такава от неговия защитник – адв. Ваня Радиева от АК – Бургас, всяка от които срещу определение от 11.07.2024 г., постановено по ЧНД № 2222/2024 г. по описа на Районен съд, гр. Бургас, с което е определено общо наказание между наложените му по дела на БРС, ДРС и ЯРС, в размер на най-тежкото от тях, а именно „лишаване от свобода“ в размер на три години и девет месеца, което е било увеличено на основание чл. 24 от НК с една година и десет месеца до размера от пет години и седем месеца. С определението е било приспаднато времето на задържане на осъдения, считано от 05.06.2023 г., както и времето, през което подсъдимият е търпял наказание „лишаване от свобода“ по всяка една от присъдите, включена в съвкупността.

С жалбите се настоява, че определението относно увеличаването на наказанието е несправедливо и се иска отмяната в тази му част.

1

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас намира жалбите за неоснователни. Счита, че определението на БРС е правилно и законосъобразно, включително и в частта за приложението на чл. 24 от НК, като съдът е изложил подробни мотиви относно необходимостта от увеличаване на определеното общо най-тежко наказание, като е съобразил всички обстоятелства от значение за случая и най-вече обществената опасност на осъденото лице и тежестта на престъпленията, предмет на кумулативните присъди. Моли определението на БРС да бъде потвърдено.

В съдебно заседание пред въззивния съд осъденият се явява лично и със защитника си – адв. Радиева от АК – гр. Бургас. Последната поддържа жалбите и искането, формулирано в същите. Представя доказателства за семейното и здравословно състояние на осъденото лице, като счита, че същите следва да бъдат взети предвид при определяне на най-тежкото наказание, като счита че не са налице основанията за прилагане на чл. 24 от НК. Излага съображения, че формално постановените по отношение на осъдения присъди са многобройни, но престъпленията по част от тях се намират помежду си в отношение на съвкупност и за тях би могло да бъде определено общо наказание, поради което следва да се считат за едно осъждане. Отделно от това, защитата намира, че наказанията по повечето присъди са определени под законовия минимум, както и че повечето престъпления, предмет на тези присъди, са извършени в един кратък период на време, включващ втората половина на 2021 г. и началото на 2022 г., поради което следва да се считат за едно осъждане, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС. Моли въззивният съд, да потвърди групирането с определяне на едно общо наказание в размер на най-тежкото по размер от три години и девет месеца лишаване от свобода, без последното да бъде увеличавано.

В лична защита, осъденият М. поддържа изложеното от защитника му. Заявява, че си е взел поука и стореното няма да се повтори, тъй като е човек със заболяване. Също така посочва, че детето му е със заболяване, и желае да е до семейството си, за да може да помага в лечението, да започне работа и да носи своята отговорност като родител. Моли определението на БРС да бъде отменено в частта относно увеличаването на общото наказание, което счита за прекомерно тежко. Алтернативно моли, в случай, че съдът не намери искането за основателно, то да увеличи определеното наказание от 3 години и 9 месеца до размера от четири години и четири месеца.

2

В дадената му последна дума, осъденият М. моли определението на БРС да бъде частично отменено или алтернативно да му бъде наложено общо и увеличено наказание лишаване от свобода в размер ненадвишаващ общо 4 години и 4 месеца.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостната проверка на обжалвания съдебен акт, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намери за установено следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими, като подадени от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Въз основа на оценката на събраните в производството по чл. 306, ал.

1, т. 1 от НПК доказателства се обосновават следните фактически констатации, касаещи наличието на осъждания на Г. С. М., ЕГН: **********, а именно:

1.С Присъда № 154/08.09.2023 г. по НОХД № 2547/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Бургас, за извършено в периода 09 – 24.04.2021 г. деяние по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, като е постановено същото да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Присъдата е влязла в сила на 26.09.2023 г.

2.С присъда № 6/19.10.2023 г. постановена по НОХД № 101/2023 г. на Районен съд – Девин, за престъпление по чл. 211, предл. второ, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, извършено на 27.05.2022 г., му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и осем месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. Присъдата е влязла в сила на 06.11.2023 г.

3.С Присъда № 2/04.01.2024 г., постановена по НОХД № 1095/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Ямбол, за деяние по чл. 211, предл. второ, вр. чл.

209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено през периода от около 12:30 часа на 24.12.2022 г. до около 16:00 часа на 28.12.2022 г. , му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. Присъдата е влязла в сила на 20.01.2024 г.

3

4.С Присъда №197/02.04.2024 г. по НОХД № 2191/2024 г. на Районен съд – гр. София, за престъпление по чл. 211, предл. второ, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК , извършено в периода от 17.03.2021 г. до 18.03.2021 г., му е наложено наказание в размер на три години и четири месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. Със същата присъда, СРС на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е определил едно общо най-тежко наказание за деянията по НОХД № 2191/2024 г. на СРС, НОХД № 2547/2023 г. на БРС и по НОХД № 101/2023 г. по описа на РС – Девин, а именно „лишаване от свобода“ за срок от три години и четири месеца. На основание чл. 24 от НК, СРС е увеличил определеното общо найтежко наказание „лишаване от свобода“ с шест месеца до общ размер от три години и десет месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Присъдата е влязла в сила на 18.04.2024 г.

5.С Присъда № 58/10.04.2024 г., постановена по НОХД № 2162/2023 г. по описа на РС – гр. Бургас, за деяние по чл. 211, предл. второ, вр. чл. 210, ал. 1, т. 1, предл. първо, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 26, ал.

1 от НК, извършено в периода за времето от 02.10.2018 г. до 11.12.2018 г., му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години и девет месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Присъдата е влязла в сила на 26.04.2024 г.

От приложената по делото справка за съдимост, става ясно също така, че преди горепосочените пет присъди, е бил наказван по още 15 наказателни дела, като са му били налагани в това число и наказания „лишаване от свобода“. Те са били предмет на групиране, формирани са били три отделни съвкупности и наказанията по тях са вече изтърпени. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 25, ал. 1, вр. чл.

23, ал. 1 от НК за кумулация на последните пет наказания с тези по предходните.

От справката за съдимост се установява, че деянието, по НОХД № 2162/2023 г. на БРС е извършено от осъдения в периода от 12.10. – 11.12.2018 г., т. е. преди да е влязла в сила присъдата по НОХД № 126/2019 г. (влязла в сила на 14.12.2019 г.), и по което му е наложено наказание четири години лишаване от свобода. С оглед на обстоятелството, че част от предходните осъждания, извън последните пет наказвания, се намират в състояние на 4 реална съвкупност, а други в съотношение на рецидив, то биха могли да се групират в нови три групи, а именно: 1./ НОХД № 29/2015 г. по описа на РС – Царево и НОХД № 6088/2015 г. по описа на БРС, по които осъдения ще търпи наказание четири години „лишаване от свобода“.; 2./ НОХД № 126/2019 г. на РС – Ловеч и НОХД № 2162/2023 г. по описа на РС – Бургас, по които осъденият ще търпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години и 3./ общо наказание измежду наказанията, наложени му по НОХД № 2547/2023 г. по описа на РС – гр. Бургас, НОХД № 101/2023 г. по описа на РС – гр. Девин, НОХД № 1095/2023 г. по описа на РС – гр. Ямбол, НОХД № 2191/2024 г. по описа на РС – гр. София, по които ще следва да търпи три години и четири месеца лишаване от свобода. В този случай, М. ще трябва да търпи наказание „лишаване от свобода“ сумарно в размер на единадесет години и четири месеца .

При съпоставка с формираните съвкупности и наказанията с найдълъг срок за всяка от тях, във варианта предложен от Районна прокуратура – Бургас и възприет от Районен съд – Бургас, се налага извода, че именно той се явява най-благоприятен за дееца. При групиране на така посочените наказания, М. ще следва да търпи две отделни наказания лишаване от свобода с продължителност както следва: 4 години /между тези по НОХД№29/15г. на ЦРС, НОХД№6088/15г. на БРС и по НОХД№126/19г. на РС-Ловеч, което е било увеличено на 5 години по реда на чл.24 от НК и изтърпяно на 19.01.21г./ и такова от 3 години и 9 месеца / по НОХД№2547/23г. на БРС, НОХД№101/23г. на

РС-Девин,

НОХД№1095/23г. на

РС-Ямбол,

НОХД№2191/24г. на РС-София и НОХД№2162/23г. на БРС. / Въззивният съдебен състав намира, че при така установените обстоятелства от фактическа страна относно осъжданията на Г. С. М., правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая са налице законовите основания за формиране на съвкупност, включваща престъпленията по посочените пет НОХД, поради което и в съответствие с материално правните предпоставки по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е наложил на осъдения М. едно общо наказание измежду наказанията, наложени му по НОХД № 2547/2023 г. по описа на РС – гр. Бургас, НОХД № 101/2023 г. по описа на РС – гр. Девин, НОХД № 1095/2023 г. по описа на РС – гр. Ямбол, НОХД № 2191/2024 г. по описа на РС – гр. София и по НОХД № 2162/2023 г. по описа на РС – гр. Бургас, а именно „лишаване от свобода“ за срок от три години и 5 девет месеца.

Въззивният съдебен състав намира, че за поправянето и превъзпитанието на осъдения определеното му общо най-тежко наказание измежду присъдите за деянията, включени в съвкупността – лишаване от свобода за срок от три години и девет месеца, следва да бъде увеличено на основание чл. 24 от НК. Обстоятелствата по делото за личността на осъдения и за тежестта на престъпленията подкрепят извода на първата инстанция, че същият е необходимо да бъде изолиран от обществото за по-дълъг период от време, но счита, че размерът, приет от първоинстанционния съд е прекомерен.

Възможността за увеличение на определеното общо най-тежко наказание при условията на чл. 24 от НК е способ за постигане на справедлива оценка на общата престъпна деятелност на дееца и се прилага, когато съдът констатира, че свеждането на размера на наказанието до този на най-тежкото измежду наложените от кумулативната верига е несправедливо и несъответно на обществената опасност на престъпната деятелност включена в съвкупността и на тази на дееца.

При преценката за наличието на предпоставките за увеличаване на общото най-тежко наказание, въззивният съд съобрази, че деянията по влезлите в сила присъди, включени в съвкупността, са извършени от М. непосредствено след изтърпяване на предходно общо наказание в размер на пет години „лишаване от свобода“ и обхваща пет отделни деяния, за кратък интервал от време. При тези данни въззивният съд приема, че в случая е налице висока обществена опасност както на съвкупността от престъпленията, така и на личността на осъдения, предвид демонстрираната трайна склонност от М. към извършване на престъпления против собствеността. Като правило е необходима по строга наказателна репресия по отношение на лица извършили многократно еднородни престъпления, което е проява на престъпна упоритост и изразено нежелание да спазват законите и добрите нрави. Само по този начин могат да бъдат изпълнени целите на чл. 36 от НК, по отношение на личната и на генерална превенция.