Решение № 144 от 23.04.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Благоевград, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Кристина Евг. Панкова при участието на секретаря Мария Г. Исидорова като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело № 20241210200300 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на „М**********, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: Б******, ул. В**********, представлявано от управителя Н. Н., подадена чрез адв.Б. К. със съдебен адрес гр.Б******, ул.”П* Д.****** против Наказателно постановление № 42-0005099/20.01.2023 година, на Директора на РД "Автомобилна администрация" – София, с което на дружеството жалбоподател за административно нарушение по чл. 9, ал. 4 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС, на основание чл. 104а от ЗАвПр е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1000.00 лв.

С жалбата се оспорва издаденото НП, излагат се доводи за неговата незаконосъобразност, необоснованост и несъответствие с фактическата обстановка .

Навеждат се доводи, че същото е издадено при неспазване на материалноправните и процесуалноправните норми, иска се приложение на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител. Депозирани са писмени бележки от адв.К., в които се навеждат твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения при ангажиране отговорността на жалбоподателя, изразяващи се в неясно описание на нарушението, неправилна квалификация. Иска се отмяна на атакуваното НП, алтернативно се застъпва становище за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. В придружително писмо към преписката се прави възражение за прекомерност на разноските.

Районна прокуратура-Благоевград, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по същество.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:

Във връзка с постъпило заявление /приложение 11б/ от жалбоподателя /л.14/ за промяна на обстоятелства на 15.12.2022 година, св.А. Я. и Е. Г. извършили проверка в информационната система на ИА”АА”, при която се установило, че дружеството жалбоподател, в качеството си на превозвач, притежаващ лиценз на EO № 3631/12.03.2015 г. за международен превоз на товари при настъпили промени в обстоятелствата извън 1 случаите по чл. 10, ал. 2 от ЗАвПр не е изпълнил задължението си в 30-дневен срок, т.е. до 10.03.2022 г. да подаде заявление по образец, с което да уведоми ИААА за промяната на ръководител транспорт, а именно, че на 07.02.2022 г. е освободил като ръководител транспорт лицето И. С. със заповед № 016/07.02.2022 г. и на 08.02.2022 г. е назначил на същата длъжност лицето Ф. Т., като за тази промяна е подал заявление с вх. № 30-14-088290/14.12.2022 г. Във връзка с констатациите на същата дата св.Я. в присъствието на св.Г. и упълномощен представител съставил на дружеството-жалбоподател АУАН№333386, в който установеното било квалифицирано като нарушение на чл.9, ал.4 от Наредба №11/31.10.2002г. Актът бил предявен и връчен на упълномощен представител на дружеството, който го подписал без възражения, такива не постъпили и в законоустановения срок.

Въз основа на този акт, на 20.01.2023 г., Директорът на РД "Автомобилна Администрация" – София, упълномощен с нарочна заповед, е издал атакуваното НП № 420005099/20.01.2023 година, с което на дружеството жалбоподател за административно нарушение по чл. 9, ал. 4 от Наредба № 11/31.10.2022 г. на МТС на основание чл. 104а от ЗАвПр е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1000.00 лв. НП е връчено на жалбоподателя на 01.02.2024 година.

От разпита на свидетелите Я. и Г. се установи, че при направена проверка на дружеството на процесната дата и място във връзка с подадено заявление след справка в информационната система на ИА”АА” е установено, че дружеството жалбоподател в качеството му на превозвач с редовен Лиценз за извършване на превози не е уведомил ИА”АА” в законоустановения 30-дневен срок за настъпила промяна в лицето, което е ръководител транспорт. Тази промяна според свидетелите подлежи на отразяване в 30дневен срок от направата й. Свидетелите констатирали този пропуск на жалбоподателя и за това му е издаден процесният акт за нарушение, който е връчен на упълномощено лице.

Чрез показанията на тези свидетели се установяват обстоятелства по извършената проверка, констатираното в хода на същата и процедурата по съставяне на АУАН.

По делото са представени трудов договор /л.16/ с новия ръководител транспорт, Заповед за прекратяване на правоотношение с предходния такъв /л.17/, както заявлението, станало повод за проверка. Представени и приети са доказателства материална компетентност на актосъставителя и издателя на атакуваното НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели Я. и Г., както и от приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

Съдът намира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от компетентно лице на основание чл. 92, ал. 1, вр. чл. 91 ЗАвтПр, а НП е издадено от компетентен орган, упълномощен на основание чл. 92, ал. 2 със Заповед № РД08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Актът и наказателното постановление са в предвидената от закона писмена форма и съдържание, издадени при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е и редовна процедура по съставянето и връчването им и съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в това число 2 описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, неговата правна квалификация и доказателствата, установяващи нарушението.

Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на словесното описание на деянието. В съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателното постановление е описано, че на датата на извършената проверка –15.12.2022 г., е установено, че дружеството в срок до 10.03.2022г. не е уведомил ИА”АА” за настъпила промяна на ръководител транспорт. Доколкото нарушението се осъществява чрез бездействие, считано след тази дата дружеството е в нарушение.

Ето защо не съществува неяснота, касаеща датата и мястото на санкционираното нарушение.

Избраният от актосъставителя и наказващия орган начин на формулиране на нарушението не поставя съмнение и за мястото на нарушението, което съвпада с мястото, където дружеството е следвало да представи изисканата информация, а именно – ИА”АА”.

Не могат да бъдат споделени и възраженията за несъответствие между фактическото обвинение и приложената правна норма. В НП достатъчно ясно е описано изпълнителното деяние на нарушение, достатъчно ясно е разграничено и кое точно конкретно задължение не е изпълнил превозвача, поради което и не се установява претендираната неяснота на обвинението, която да е довела до ограничаване правото на защита на санкционираното дружество.

Предвид това съдебният състав не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, предпоставящи отмяна на наказателното постановление.

След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че формираният извод за осъществено нарушение по чл. 9, ал. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари е законосъобразен и обоснован, тъй като съответства на установената по делото фактическа обстановка.

Фактите, на които се основава извода за нарушение са безспорни между страните. На първо място установено, е че жалбоподателят извършва международни превози на товари, за която дейност му е издаден лиценз на Общността. По делото се установява, че на 07.02.2022 г. със Заповед№ 016 от същата дата е прекратено трудовото правоотношение с С., който е заемал длъжността ръководител транспорт в дружеството – превозвач. Безспорно е и обстоятелството, че на длъжността е назначено друго лице, а именно Ф. Т. /ТД л.16/ с начална дата 08.02.2022 г.

Настъпилата промяна подлежи на заявяване именно по реда на чл. 9, ал. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. , тъй като се касае за промяна в обстоятелства, удостоверени с документите по чл. 8 от същата наредба. Визираната норма регламентира условията за издаване на лиценз на Общността и на заверени копия към него, в частност документите, които заявителят е длъжен да приложи, описани в чл. 8, ал. 1, т. 1-5. Сред тях /в т. 2 и 3/ фигурират документи, отнасящи се до лицето, назначено на длъжността ръководител на транспортната дейност, а именно свидетелство за съдимост и удостоверение за професионална компетентност.

Безспорно, промяната на лицето, изпълняващо длъжността представлява промяна в обстоятелствата, удостоверени с посочените документи, от което за превозвача възниква задължение да подаде заявление пред административния орган в 30-дневен срок от 3 настъпване на промяната, в случая от възникването на трудовото правоотношение с новоназначеното на длъжността лице - 08.02.2022 г. Срокът е изтекъл на 10.03.2022 г., а заявлението е подадено едва на 14.12.2022 г.

Изложените факти от обективна страна се установяват еднозначно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, чрез показанията на св.Я. и Г., приложените заповед и трудов догово, заявление приложение №11Б и изпълват състава на нарушението, за което е ангажираната отговорността на ЮЛ.Предвид изложеното според настоящия състав по делото безспорно се установи, че жалбоподателят е осъествил нарушение на чл.9, ал.4 от Наредба№11/2002г. от обективна страна.

Следва да се отбележи, че установеното бездействие на жалбоподателя правилно е квалифицирано като нарушение именно на чл. 9, ал. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. , а не по чл. 10, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, установяваща аналогично задължение за информиране на административния орган при настъпване на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или в лиценза на Общността. В случая нормата от по-високия по степен нормативен акт е неприложима, тъй като, както следва от диспозицията на нормата, задължението възниква само по отношение на обстоятелства, които се вписват в самия лиценз, с оглед отразяване в съдържанието му на промяната. Съгласно Приложение № 10а към чл. 9, ал. 1 от наредбата лицето - ръководител на транспортната дейност не е сред обстоятелствата, които се вписват в самия лиценз.

Доколкото отговорността е на дружеството-юридическо лице, а тя е обективна и безвиновна, не е необходимо наличието на субективната страна на нарушението да е реализирана, нито да бъде изследвана от съда

Нарушението не може да се третира като маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като съдът не установява обстоятелства, очертаващи по-ниска степен на обществена опасност на процесното нарушение в сравнение с други сходни хипотези на нарушения от същия вид.

Достатъчно е да се отбележи, че закъснението в изпълнение на законовото задължение не е незначително, а надхвърля три месеца, в който период не е била възможна проверка за съдимостта и професионалната компетентност на новоназначеното на длъжността лице, което е част от проверката на изискванията за благонадеждност /добра репутация/ и професионална компетентност на превозвача по чл. 3 от Наредба № 11/2002 г., предвидени като условия за издаване на лиценз на Общността.