Определение № 3846 от 26.11.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3846 гр. София, 26.11.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Костадинова

Членове:

Лилия Н. Георгиева

Петър Стоицев като разгледа докладваното от Костадинка Костадинова Въззивно частно наказателно дело № 20241100607230 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXII, вр. чл. 249, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК.

Образувано по протест на прокурор при СРП срещу протоколно определение от 12.09.2024г. на СРС, 11 състав постановено по НОХД № 10687 по описа за 2024г., с което на съдебното производство по посоченото дело е прекратено и последното е върнато на СРП за отстраняване на допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения, довели до нарушаване на правата на привлеченото к ъ м наказателна отговорност лице, както и на ощетеното юридическо лице.

В частния протест се излагат съображения относно незаконосъобразността на решаващия извод на първостепенния съд за допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения, които да налагат връщане на делото в предходната фаза за отстраняването им. По-конкретно протестиращата страна счита, че вредите, причинени на юридически лица в резултат н а хулигански действия, могат да бъдат съставомерни, но не по самия състав на престъплението „хулиганство“ по чл. 325 НК. Сочи се, че в обв. акт са инкриминирани извършените непристойни действия, част от които н е е точният размер на причинените имуществени вреди в размер на 28 /двадесет и осем/ лева. Отбелязва се, че МВР няма качеството на ощетено ЮЛ от това престъпление, предвид обекта на посегателството му обществените отношения, регулиращи реда и общественото спокойствие. Отправя се искане за отмяна на протестираното определение на първоинстанционния съд.

Въззивният съдебен състав, след като се запозна с доводите, изложени в частния протест, както и с материалите по делото, и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:

Протестът е процесуално допустим, подаден е в установения от закона срок срещу определение, подлежащо на въззивна проверка по реда на гл. XXII от НПК.

Разгледан по същество, същият е основателен.

1

Производството пред СРС е образувано по внесен обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение срещу С. К. С. за извършено от него престъпление по чл. 325,ал.1 от НК, а именно за това ,че: На 20.10.2023 г., около 02,31 часа, в град София на ул. “**** вход №2 извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - замахнал с ръка свита в юмрук и счупил едно от стъклата на врата вход №2 на сградата на МВР, която е с обществено значение, както и ръкомахал нервно, ритал една от колоните на сградата на МВР, буйствал ръкомахайки с ръце и хвърлял тръби от ремонтни дейности на място, намиращи се на улицата , продължил да буйства, като с колан ударил пътен знак, както и викал и дърпал кабели от тротоара.

При решаване на въпросите, подлежащи на обсъждане в проведеното на 12.09.2024г. разпоредително заседание, съгласно 248, ал.1, т.3 от НПК, СРС е преценил, че е инкриминиран конкретен резултат, изразяващ се в причиняване на имуществени вреди, без обаче в диспозитива на обв. акт да е посочен конкретен размер на същите. Според СРС подобен пропуск е съществен доколкото препятства възможността ОЮЛ да извърши адекватна преценка относно наличие или не на претенция и размера й, както и че се касае за инкриминиран белег от обективна страна на изпълнителното деяние и на последно място, липсата на подобни твърдения в диспозитива, лишават от възможност обв. лице да се възползва от предвидените в закона две диференцирани процедури, предвиждащи преди това възстановяването на имуществени вреди.Поради изложените причини, СРС е приел, че съдебното производство по делото следва да се прекрати и делото да бъде върнато на СРП за отстраняване на допуснатите нарушения.

Настоящият въззивен състав не може да се солидаризира с тези изводи на първия по степен съд, дали му основание да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора, поради следното:

На първо място съгласно чл. 84 от НПК ощетено юридическо лице, което е претърпяло вреди от престъплението може да предяви в съдебното производство граждански иск за обезщетение на вредите и да се установи като граждански ищец.

Основната предпоставка за наличие на процесуална правоспособност на ощетеното юридическо лица да встъпи като страна в наказателния процес е твърдените вреди да са претърпени от престъплението. Процесуалната правоспособност и съответно допустимостта на искането на ощетеното юридическо лица да участва в съдебното производство като страна е в рамките на съставомерните вреди. Когато вредите са имуществени, те винаги следва да са включени в състава на престъплението.

Обект на защита при хулиганството са обществените отношения, свързани с установения ред и общественото спокойствие на гражданите. Съставите на хулиганството – както основният, така и квалифицираните такива, не включват изискването за наличие на съставомерни вреди. В този контекст при престъплението по чл. 325 от НК не може да възникне фигурата на ощетено юридическо лице.

На следващо място настоящият въззивен състав намира, че ОА не страда от пороците посочени от СРС и отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК, обвинението е ясно и недвусмислено формулирано, чрез посочване на обстоятелствата, обуславящи съставомерните признаци на престъплението и е 2 в състояние да определи предмета на доказване, което от своя страна позволява на привлеченото към наказателна отговорност лице да разбере естеството му и адекватно да организира защитната си позиция.

На следващо място поради спецификата на престъплението хулиганство вредите от унищожаването/повреждането не са индивидуализирани по стойност в диспозитива на ОА, тъй като като не са елемент от състава на престъплението, но това не ограничава възможността на подсъдимият да организира защитата си срещу това обвинение, нито възможността да се възползва от диференцираните процедури предвидени в НПК.

Предвид горното въззивният съд приема, че атакуваното протоколно определение е незаконосъобразно, доколкото първоинстанционния съд неправилно е приел наличие на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимото лице и на ощетено юридическо лице .

Ето защо, проверяваното по въззивен ред определение на районния съд следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съд за разглеждането му.

Воден от горното и на основание чл. 345 от НПК, СГС, НО, IV въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 12.09.2024г., постановено по НОХД № 10687/2024г. по описа на СРС, НО, 11 състав, с което на основание чл.249, ал.1 от НПК, вр.чл. 248,ал.1, т.3 от НПК е прекратено съдебното производство по посоченото дело и последното е върнато на СРП за отстраняване на допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения.

ВРЪЩА делото на СРС за разглеждането му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3