Решение № 4961 от 30.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4961 гр. София, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100501964 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по жалба на Н. Л. М., длъжник в изпълнителното производство по изп.д.№ 2023920405714 по описа на ЧСИ Г.С.К., рег. № 924 на КЧСИ, срещу насочването на изпълнението върху имущество,което длъжника смята за несеквестируемо, а именно пенсия за инвалидност от ТП на НОИ Перник, която е в месечен размер от 609,60лв.

В жалбата се твърди, че по образуваното изпълнително дело е предприето недопустим изпълнителен способи за събиране на задължението на длъжника, а именно – наложен запор върху пенсията за инвалидност в размер от 609,60лв., т.е. по д минималната работна заплата, за което същият бил уведомен с получената покана за доброволно изпълнение. Моли съда да отмени насочването на принудителното изпълнение срещу несеквестируемо имущество чрез наложен запор върху вземанията му за пенсия за инвалидност от ТП на НОИ Перник, като бъде задължен ЧСИ да възстанови събраните суми.

Взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ЕАД е подал отговор на жалбата, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

В мотивите си ЧСИ Г.К. е изразил становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид данните по изпълнителното дело във връзка с 1 доводите в жалбата, намира следното:

Жалбоподателят – длъжник в изпълнителното производство обжалва „насочването изпълнението върху имущество, което счита за несеквестируемо“ основание за обжалване на действията на съдебен изпълнител съгласно чл. 435, ал.2,т.2 от ГПК. Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК, поради което е допустима.

Изпълнително дело № 2023920405714 по описа за 2023год. на ЧСИ Г.С.К., рег.

№ 924 на КЧСИ е образувано по молба на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 07.07.2014 г., издаден по ч. гр.д. №313/2014 г. на РСРадомир, въз основа на заповед за изпълнение № 227/22.04.2014 г., с който Н. Л. М. е осъден да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ЕАД сумата 1100лв. задължение по договор за потребителски заем ; сумата 790 лв. - възнаградителна лихва за периода 04.02.2013 г. до 26.08.2013г. ; сумата 120 лв. - мораторна лихва за периода 25.02.2013 г. до 27.03.2014 г., ведно със законната лихва от 17.04.2014 г., както и сумата 40,20 лв. - разноски по делото и 300лв. юрисконсултско възнаграждение.

По искане на взискателя на 10.12.2024 г. е наложен запор върху получаваната от длъжника Н. Л. М. пенсия /до погасяване на задълженията към взискателя /. До третото задължено лице ТП НОИ Перник е изпратено запорно съобщение изх.

№95866/10.12.2024 г., в което е посочено, че общото задължение на длъжника възлиза на 4 271,10 лв., както и че лицето получава трудово възнаграждение в размер на 775,98 лв., което да бъде прибавено към получавана пенсия. Указано е удръжките да се правят ежемесечно при спазване правилата на чл. 446 от ГПК.

С писмо от 13.01.2025 г. ТП на НОИ Перник е уведомил ЧСИ С., че на основание чл.508, т.1,т.1 от ГПК е наложен запор върху пенсията на длъжника, считано от 01.01.2025г., като удръжката е в размер на 308,58 лв., съгласно чл. 446,ал.1 от ГПК.

Видно от справка за регистрирани трудови договори на Н. Л. М., извършена на 13.09.2024 г. и 21.01.2025 г., е налице действащ трудов договор на лицето с „Комунал Инженеринг“ЕООД от 13.09.2024 г., като е посочена заплата от 1 000 лв.

На 10.12.2024 г. на длъжника е изпратено съобщение за налагане на запора, в което е посочено, че запорът е наложен върху вземанията му от пенсия, която получава от ТП на НОИ Перник.

С молба от 20.01.2025 г. Н. М. е поискал от ЧСИ К. да бъде вдигнат запора върху пенсията му, като е посочил, че пенсията му е в размер на 609,60 лв. и е под минималната работна заплата, поради което попада в категорията несеквестириуем доход.

Съгласно Удостоверение за месечен размер на получаваната пенсия на Н. М., личната му пенсия за инвалидност поради общо заболяване е в размер на 609,60 лв.

2

Установява се от справка на НАП от 21.01.2025 г. за данни с осигурените лица по подадени декларации по Наредба Н-13 към КСО за лице Н. Л. М., че на 30.12.2024 г. е подадена декларация за осигурител „Комунал Инженеринг“ ЕООД с осигурителен доход от 933 лв.

Съгласно справка от 29.01.2025г. трудовия договор на Н. Л. М. с „Комунал Инженеринг“ ЕООД е прекратен на 21.01.2025 г.

С писмо от 10.02.2025 г. ТП на НОИ Перник е уведомил ЧСИ С., че в запорно съобщение от 30.01.2025 г. не е посочен размер на трудово възнаграждение на длъжника, поради което на основание 446, ал.1 от ГПК от пенсията на лицето не могат да се правят удръжки, тъй като същата е под размер на минималната работна заплата за страната.

При така установеното правните изводи на съда са следните:

Предмет на производството по чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК е действието на съдебния изпълнител, изразяващо се в насочване на изпълнението чрез налагане на запор върху пенсията на длъжника, която по твърдения представлява несеквестируем доход. В този случай съдът е длъжен да се произнесе по въпроса дали е секвестируем имущественият обект и може ли срещу него да се насочи изпълнение за принудителното събиране на вземанията на взискателя по изпълнителня лист.

Жалбоподателят е направил искане за отмяна на запора, но това отделно изпълнително действие подлежи на отмяна само ако е несъвместимо с несеквестируемостта и я нарушава, защото самостоятелното му обжалване не е допустимо. При констатация за нарушение на несеквестируемостта следва да се отменят всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за отмяна.

Видно данните по делото , получаваната от длъжника пенсия от ТП на НОИ Перник е в размер на 609,60 лв., а този размер е под размера на минималната работна заплата за страната към месец декември 2024 г., която е 933 лв. След като размерът на получаваната от длъжника пенсия е под размера на минималната работна заплата за страната, този доход е изцяло несеквестируем по смисъла на чл. 446, ал. 1 ГПК и върху него изобщо не може да се насочва изпълнение. В този случай не може и да се извършват удръжки, доколкото пенсията под минималния размер се явява гарантиран доход, защитен изцяло от несеквестируемостта.

При тези факти съдът намира, че изпълнението е насочено срещу несеквестируемо имущество. Получаваната от длъжника пенсия е изцяло несеквестируем доход, поради което е недопустимо от нея да се правят удръжки, защото нейният размер не надвишава размера на минималната работна заплата.

Запорът на паричното вземане /пенсия/ е несъвместим с несеквестируемостта и я нарушава, защото е наложен върху доход, върху който законът не позволява да се 3 насочва изпълнение.

В случая запорираното паричното вземане е изцяло несеквестируемо, а не частично несеквестируемо, поради което не може да се приеме, че наложеният запор обхваща само секвестируемата част – такава няма.

С писмо на НОИ от 13.01.2025 г. е посочено, че е наложен запор върху пенсията на длъжника от 01.01.2025 г. и е определена удръжка в размер на 308,58 лв., а по изпълнителното дело до прекратяването на 10.02.2025 г. на запора върху пенсията му е задържана сумата от 617,16 лв.

Насочването на изпълнението и събирането на сумата в размер на 617,16 лв. от съдебния изпълнител е несъвместимо с "несеквестируемостта", а сумата подлежи на връщане на длъжника. В мотивите на т. 1 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че "ако третото задължено лице погрешно плати на съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне несеквестриуемата част на длъжника".

Без значение за законосъобразността на действията на съдебния изпълнител по насочване на изпълнение върху пенсия, която е под размера на минималната работна заплата, е дали длъжникът е получавал доходи по трудово правоотношение с „Комунал Инженеринг“ЕООД до прекратяването му на 21.01.2025год.

Дори длъжникът да получава и други доходи, това обстоятелство не създава основание да се правят удръжки от пенсията, която е изцяло несеквестируем доход, защото е под размера на минималната работна заплата. Получаването от длъжника на трудово възнаграждение е основание да се правят удръжки от този доход, но не и да се удържа от пенсията.

Като краен извод – получаваната от длъжника пенсия е в размер, който е под размера на минималната работна заплата, поради което представлява несеквестируем доход по чл. 446, ал. 1 ГПК, срещу който не може да се насочва изпълнение, дори длъжникът да получава и друг доход. Получаването от длъжника на друг доход не води до отпадане на несеквестируемостта на дохода от пенсия, която е под размера на минималната работна заплата, и не е основание да се правят удръжки от този несеквестируем доход, а е основание да се удържат суми от другия доход от трудово възнаграждение.

С оглед на изложеното съдът намира, че следва да се отмени обжалваното действие на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението, както и изпълнителните действия, които нарушават несеквестируемостта.

Мотивиран от горното съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Н. Л. М., ЕГН: **********, длъжник в изпълнителното производство по изп.д. № 2023920405714 по описа на ЧСИ Г.С.К., рег. № 924 на КЧСИ, с взискател „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ЕАД, действията на ЧСИ Г.С.К., изразяващи се в насочване на изпълнението върху получавания от Н. Л. М. несеквестируем доход от пенсия в размер на 609,60 лв., чрез налагането на запор върху този доход от пенсия със запорно съобщение № 95866 от 10.12.2024 г., и събирането от съдебния изпълнител на сумата в размер на 617,16 лв. от несеквестируемия доход от пенсия.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5