Определение № 3458 от 04.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3458 гр. София, 04.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселка Марева

Членове:

Гергана Никова

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Касационно гражданско дело № 20238002103129 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Х. Л., против решение № 243 от 27.02.2023 г. по гр. дело № 2498/2022 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260365 от 01.08.2022 г. по гр. дело № 14583/2020 г. на Варненски районен съд за отхвърляне на предявените от него против Д. Л. К. и М. Л. К. искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване на принадлежността му на 1/8 идеална част по отношение на всеки от тях или на общо 1/4 идеална част от право на собственост върху поземлен имот *** по КККР и са присъдени разноските.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като въззивният съд при неуказана доказателствена тежест поради непълнота на доклада на първоинстанционния съд е приел за необорена презумпцията на чл.

70, ал. 2 от ЗС при сделка от 2005 г., осъществена между близки родственици, знанието при които е и недоказуемо, дори и при указана такава, и необосновано е достигнал до извод за отсъствие на предадено му владение върху имота и на дадено от него съгласие за изградената в същия постройка. Иска отмяна на решението. Претендира разноски.

Обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, с очевидната му неправилност на основание чл.

280, ал. 2 от ГПК и със специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поставя следните правни въпроса:

1. Задължен ли е съдът по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК и чл. 146, ал. 2 от ГПК да разпре-дели доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от твърдените факти не сочат доказателства при констатирани нарушения във връзка с 1 доклада, извършени от първата инстанция, като разрешен от въззивния съд в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. и Решение № 50097 от 03.11.2022 г. по гр. дело № 4404/2021 г. на ВКС;

2. Освен непрекъснато и необезпокоявано следва ли упражняваното владение да е явно. В случай че и след прехвърлителна сделка праводателят на приобретателите на правото на собственост остане в имота и извършва действия като негов владелец, счита ли се, че владението на тези приобретатели е явно. Поддържа, че тези материалноправни въпроси са разрешени в противоречие с решение № 50094 от 21.10.2022 г. по гр. дело № 4321/2021 г. на ВКС.

Ответникът по касация – ответниците Д. Л. К. и М. Л. К., са подали в законоустановения срок отговор на касационната жалба, в който се излагат правни съображения за липса на изложените основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и неоснователност на наведените общо касационни основания. Претендират разноски.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ г. о., като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник с редовно учредена по производството представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 от ГПК.

Производството, по което е постановено обжалваното въззивно решение, е образувано по подадена на 12.11.2020 г. от П. Х. Л. против Д. Л. К. и М. Л. К. искова молба с предявени установителни искове за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК за принадлежността му на общо 1/4 идеална част от собствеността върху поземлен имот с идентификатор ПИ *** по КККР или на по 1/8 идеална част от правото им на собственост върху имот по легитимиращия ги нотариален акт за дарение на недвижим имот № 43 от 17.08.2005 г.

За обосноваване на така предявената искова претенция излага обстоятелства за: сключен с Л. Д. С. договор за покупко-продажба на недвижим имот по нотариален акт № 28 от 01.09.2000 г., въз основа на който е придобил 125/500 кв.м идеални части или 1/4 идеална част от собствеността върху лозе, представляващо имот планоснимачен № *, цялото с площ от 500 кв.м, находящо се в [населено място], местност „Ш.“, притежаван от праводателя му в съсобственост с неговия брат С. Д. Х. след възстановяване на собствеността им върху имота по чл. 2 от ЗВСВНОИ, за която са се снабдили с нотариален акт № 71 от 18.11.1998 г., и установена от него през м. януари 2020 г. невъзможност да снабди със скица за имота за прехвърлянето му поради невписването му като собственик на имота в кадастралните регистри. Излага за извършена справка в АВп, при която установил, че праводателят му Л.

С. се е разпоредил чрез договор за дарение по нотариален акт № 43 от 17.08.2005 г. в полза на своите деца Д. К. и М. К. с 1/2 идеална част от собствеността върху имота, който не е породил вещнотранслативен ефект относно придобитата от него преди 1/4 идеална част от имота и с който на същата дата е извършено дарствено разпореждане и от другия съсобственик в полза на неговите съпруга и дъщеря.

2

Ответниците Д. К. и М. К. в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК са оспорили исковете, възразявайки че от придобиване на 1/2 идеална част от имота въз основа на договора за дарение до връчването им на препис от исковата молба се считали за нейни собственици и са владели имота като такива, и през този период от време, въпреки продължаващите да се водят от техния праводател Л. К. дела за възстановяване на целия имот, ищецът П. Л. не е фигурирал като негов собственик и не е осъществявал действия и/или предявявал претенции за имота, а те са упражнявали необезпокоявано и непрекъснато владение върху процесната идеална част от имота, за което приложима била и презумпцията на чл. 69 от ЗС, чрез извършвани от тях облагородяване, ограждане, поставяне на временна постройка, в която и живеели, и поддържане на имота, което го демонстрирали явно спрямо всяко трето лице, включително и ищеца, и въз основа на осъществявано давностно владение в необходимия 10-годишен срок са придобили процесната част от собствеността върху имота. Навели са и възражение за липса на намерение от страните по договора за продажба за прехвърлянето на собствеността върху имота, а за обезпечаване с него на предоставен от ищеца П. Л. на техния праводател Л. К. заем от 2000 щатски долара и съществували помежду им бизнес отношения, които приключили и имуществените отношения между които били уредени - обстоятелства, които узнали от своя баща след връчването им препис от исковата молба, прието от районния съд с крайния му съдебен акт за нерелевирано в процеса от ответниците поради неизпълнение на указания по чл. 101 от ГПК.

Предявили са в същия срок и насрещни претенции за евентуално присъждане на извършени подобрения в имота, за които с разпореждане от 14.02.2022 г., на основание чл. 211, ал. 2 от ГПК, Варненски РС е постановил отделянето им в друго исково производство.

За разглеждането на делото в открито съдебно заседание първоинстанционния съд с определение от 16.02.2022 г. по чл. 140 от ГПК е изготвил проект за доклад, обявен за окончателен в първото заседание по делото, проведено на 18.04.2022 г., като е указал на ищеца и касатор по настоящото производство П. Л. тежестта му да установи придобиване на процесната идеална част от собствеността върху процесния имот и осъществяването на обстоятелства, спиращи или прекъсващи придобивна давност по наведеното от ответниците правоизключващо възражение, за които обстоятелства и не сочил доказателства.

Исковете за собственост с постановеното от първоинстанционния съд решение са отхвърлени със съображения за установено от ответниците поради необорване на презумпцията по чл. 70, ал. 2 от ЗС добросъвестно владение върху частта от собствеността на имота въз основа на дарствената сделка най-късно към м. февруари 2015 г., трансформирало се във вещно право на основание чл. 79, ал. 2 от ЗС с изтичане на кратката 5-годишна давност.

Въззивното производство е образувано по жалба на ищеца П. Л., който е посочил бланкетни оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение. След указания за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба поради липсата на доказателства за внесена държавна такса за разглеждането й от въззивния съд и препис от нея за връчване на другата страна, дадени с разпореждане от 08.09.2022 г., на основание чл. 262, ал. 1 от ГПК, и в срока за тяхното отстраняване са направени уточнения на оплакванията във въззивната 3 жалба поради неуказването на тежестта на оборване на презумпцията по чл. 70, ал. 2 от ЗС и необоснованост на изводите за неполучено от него владение върху имота и липсата на дадено от него съгласие за изграждане на малка постройка в него от праводателя на ответниците – Л. К., изведени от неправилна преценка на събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на св. В. Л. и М. Л., приети от въззивния съд за несвоевременно направени и неналагащи тяхното разглеждане.

С въззивното решение, предмет на касационно обжалване, Варненски ОС е потвърдил решението на първоинстанционния съд. За да постанови решението, въззивният съд след преценка на събраните доказателствени средства е приел, че с нотариален акт № 71 от 18.04.1998 г. Л. Д. К. заедно със С. Д. Х., като наследници на С. М. О. и Ф. Г. О., били признати за собственици при равни дялове на възстановен на основание чл. 2 от ЗВСВНОИ недвижим имот, представляващ част от лозе с пространство от 500 кв.м с пл. № *, находящ се в м. „Ш.“ в землището на [населено място], целият с пространство 2580 кв.м, попадащ в 26-ти подрайон на [населено място]. Съсобственикът Л. К. с нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 28 от 01.09.2000 г., при спазване на условията по чл. 33 от ЗС, продал на ищеца П. Л. 125/500 кв.м идеални части от възстановения му имот, за който въз основа заповед № 119 от 15.11.2004 г. на кмета на район Приморски при Община Варна е попълнена кадастралната основа като имот с пл. № * от 26 м.р., но с предписание от 25.03.2005 г. не било допуснато искано от С. Х. и Л. К. изработване на ПУП поради попадането му в трасето и сервитута на бул. Цар Освободител в гр. Варна. За този имот бил сключен и договор за дарение на недвижим имот по нотариален акт № 43 от 17.08.2005 г., с който Л. К. дарил поравно на сина си Д. К. и дъщеря си М. К. изцяло собствената си 1/2 ид. част от имот № *. Договор за дарение по нотариален акт № 44 от 17.08.2005 г. бил сключен и от съсобственика С. Х. за притежаваната от него 1/2 идеална част от имота в полза на надарените Й. Д. и Д. Д. – негови съпруга и дъщеря.

Приел за установени предприети действия по трасиране на имота за нанасянето му кадастралната карта на [населено място], за което бил съставен протокол за извършено трасиране от 14.09.2009 г. по искане на Й. Д., и такива по искане на ответниците М. К. и Д.

К. за поставяне в имота на преместваем обект по чл. 56 от ЗУТ – павилион, за който било издадено разрешение от 27.03.2013 г. и изготвени проекти и сключени договори през м. юли – февруари 2015 г. за неговата изработка и поставяне, прокарване на водопроводно отклонение и за осигуряване достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа, разходите за които и за комунални услуги в следващите години се заплащали от ответниците по представените фактури и квитанции.

Установил е, че с писмо от 07.01.2020 г. АГКК не е издала исканата от ищеца П. Л. със заявление от 19.12.2019 г. скица на имота, тъй като в кадастралните регистри за негови собственици били вписани само приобретателите на имота по договорите за дарение.

Въззивният съд след преценка на събраните пред първоинстанционния съд гласни доказателствени средства, включително и при съобразяване на възможна заинтересованост на част от свидетелите според правилата на чл. 172 от ГПК, и констатираните в тях противоречия, липсата на лични възприятия и съвкупна преценка с целия събран 4 доказателствен материал, е приел за установено, че след дарственото разпореждане от 17.08.2005 г. имотът, който бил ограден след възстановяване на собствеността му, се обработвал и стопанисвал от ответниците М. К. и Д. К., като от последния лично и чрез неговия баща Л. К., които го облагородили с различни насаждения – зеленчуци и плодни дръвчета, предприели действия по неговото водоснабдяване и електрифициране и поставяне на временна постройка, в която и живеели след поставянето й. Същите не установявали ищецът П. Л. да е посещавал имота и да е предприемал действия по упражняване на фактическа власт върху имота, включително и след последните им срещи с Л. К. през 2006 г. и 2008 г.