Решение № 5890 от 21.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5890 гр. София, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Евгени Георгиев

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Въззивно гражданско дело № 20231100505079 по описа за 2023 година

Производство по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Подадена е жалба от длъжника „Софийска вода“ АД, против постановление от 06.03.2023г. на ЧСИ Г.К., с район на действие СГС, по изп. дело № 20239240400751, с което са били определени разноски по делото в общ размер от 382.09лв.

Жалбоподателят твърди, че преди образуване на изпълнителното дело е изразил готовност да заплати доброволно задължението си, като изпратил до взискателя, на когото вземането е било цедирано, покана съдържаща изявление за плащане и искане за посочване на банкова сметка, по която да бъде извършен преводът. Поканата не е била връчена по причини, че дружеството не е намерено на адреса и по данни на връчителя не е имало никакво означение за търсения адресат, а адресът е „заключена къща“. Поддържа недобросъвестност в поведението на взискателя, който не оказал необходимото съдействие да получи предложеното изпълнение на вземането, а отделно от това навежда да е инициирал изпълнително дело при злоупотреба с право, поради което не е станал повод за образуването му и в този смисъл не дължи заплащането на разноски.

Взискателят „Г.С.М.П.“ ЕООД счита жалбата за неоснователна с доводи, че не е налице забава на кредитора и доколкото длъжникът не е платил сумата по изпълнителния лист е станал причина за образуване на изпълнителното дело, съответно дължи и заплащането на разноски.

В мотивите ЧСИ изразява становище за допустимост на жалбата и доводи за нейната неоснователност.

1

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което е процесуално допустима.

Производството по изп. д. № 20239240400751 на ЧСИ Г.К., с район на действие СГС, е образувано по молба от 01.03.2023г. на „Г.С.М.П.“ ЕООД въз основа изпълнителен лист от 02.11.2022г., издаден по гр. д.№ 49311/2021г. на СРС, 88 състав, за заплащането от „Софийска вода“ АД на А.Х.С. на сумата 51.41лв., представляваща разноски по делото. А.С. прехвърлила вземането си на посоченото дружество с договор за цесия, за което длъжникът бил уведомен.

Молбата е подадена от адвокат В.С., въз основа пълномощно, с което взискателят упълномощава адвокатско дружество „Юстиция“ и приложен към него договор за правна защита и съдействие, сключен с адвокатското дружество за процесуално представителство по изпълнителното дело с уговорено и платено адвокатско възнаграждение от 200лв.

На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 09.03.2023г., в която освен вземането по изпълнителния лист са включени и 6лв.-такса за издаване на изпълнителен лист, разноски на взискателя по изпълнителното дело от 200лв. за адвокатско възнаграждение и 176.09лв. за такси по ТТРЗЧСИ. На 23.03.2023г. длъжникът извършил плащане в погашение на задължението в срока за доброволно изпълнение.

С жалбата са представени доказателства за отправена преди образуване на изпълнителното дело до цесионера и взискател „Г.С.М.П.“ ЕООД покана, съдържаща изявление за готовност да плати задължението по изпълнителния лист и искане за посочване на банкова сметка, по която да направи това. Поканата е изпратена чрез лицензирано дружество извършващо куриерски услуги до регистрирания в търговския регистър адрес гр. Хасково, ул. ******* но пратката е върната в цялост, като непотърсена с отбелязване, че на посочения адрес се намира заключена къща, на която няма означение за адресата.

Разпоредбата на чл. 79 ГПК регламентира отговорността за разноски в изпълнителното производство като установява, че длъжникът отговаря за тях, освен когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК /длъжникът не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е изпълнил преди това/, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда и когато разноските се отнасят до изпълнителни способи, които не са приложени. Тази норма е част от общите правила за разпределение отговорността за разноски по ГПК, в основата на които е правото на едната страна да иска, съответно задължението на другата страна, дала повод за образуване и водене делото, да плати направените разноски.

Представените към жалбата доказателства установяват, че длъжникът „Софийска вода“ АД е направил опит да заплати на взискателя сумата по изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното дело, като за целта е изпратил покана до вписания му в ТР адрес на управление, с която го приканил да му предостави данни за банкова сметка, по която да бъде преведена дължимата по изпълнителния лист сума. Това поведение недвусмислено показва изразена от длъжника готовност и намерение да изпълни доброволно паричното си задължение, съответно недобросъвестно поведение на взискателя, който не е оказал необходимото 2 съдействие за това /арг. чл.95 ЗЗД/, защото не е получил адресираната до него кореспонденция на вписания му адрес. Следва да се приеме, че длъжникът успешно се е освободил от последиците на забавата си, а в тежест на кредитора остават необходимите разноски, които е направил поради собствената си забава /чл. 96, ал. 2 ЗЗД/. Предприетото след това от взискателя образуване на изпълнително дело следва да се квалифицира като злоупотреба с процесуални права съгласно чл. 3 ГПК.

Въпреки, че е имал възможност да получи доброволно плащане от длъжника, е предпочел да пристъпи към привеждане в изпълнение на издадения в негова изпълнителен лист. При това положение, макар да е платил задълженията си след предявяване на изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение, съдът приема, че длъжникът не е станал повод за образуването на изпълнителното дело и съобразно чл.78, ал.2 ГПК вр. чл.79, ал.1, т.1 ГПК разноските следва да бъдат понесени от взискателя. Инициирането на изпълнителното производство е изцяло свързано с недобросъвестното поведение на взискателя, който е извършил ненужни разноски и няма зачетен от закона интерес да очаква тяхното възстановяване от длъжника.

Обратното би означавало да се признаят последиците от упражнени процесуални права в нарушение на чл. 3 ГПК.

При горното жалбата е основателна, обуславящо отмяна постановлението на ЧСИ по възлагане в тежест на длъжника на такси и разноски по изп. дело № 20239240400751.

Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „Софийска вода“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. ******* III № *******, Бизнес център Интерпред ******* , постановление от 06.03.2023г. на ЧСИ Г.К., с район на действие СГС, по изп. дело № 20239240400751 за начислени такси и разноски за взискателя.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3