Решение № 2800 от 22.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2800 гр. Варна, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20233110113007 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД от „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С*, срещу И. И. И., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. * за заплащане на сумата от 1 431,67 лв. /хиляда четиристотин тридесет и един лева и шестдесет и седем стотинки/ главница, сумата от 284,33 лв. /двеста осемдесет и четири лева и тридесет и три стотинки/ възнаградителна (договорна) лихва за периода 31.03.2017 г. – 31.01.2018 г. и сумата от 583,78 лв. /петстотин осемдесет и три лева и седемдесет и осем стотинки/ обезщетение за забава върху главницата и възнаградителната лихва за периода 31.03.2017 г. – 23.02.2021 г., които вземания произтичат от сключен между „*“ ЕАД и длъжника Договор за потребителски кредит № *от 20.02.2017 г., всички вземания прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 02.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението /13.02.2023 г./ до окончателното изплащане на задълженията, за които вземания е издадена Заповед № *изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от *г. по ч.гр.д. № */2023 г. на ВРС, XVII с-в.

В исковата молба ищецът „*“ ЕООД твърди, че на 20.02.2017 г. между праводателя му „*“ ЕАД и ответника И. И. И. е сключен договор за потребителски кредит по електронен път по реда на ЗПФУР, по силата на който последният е получил сумата от 1 431,67 лв., която се е задължил да върне на вноски в срок до 10.02.2018 г. Сочи, че е бил уговорен лихвен процент в размер на 41.24% и че при забава се дължи обезщетение. Излага, че с договор за цесия от 02.03.2021 г. вземането към ответника му е прехвърлено от „*“ ЕАД, за което И. И. е уведомен на посочената от него електронна поща на 05.04.2021 г., евентуално да се счита, че ответникът е уведомен с получаване на препис от исковата молба. Твърди, че към настоящия момент няма постъпили плащания по кредита от страна на длъжника, поради което за него се поражда правния интерес да иска установяване на процесните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение.

Ответникът И. И. И. подава отговор на исковата молба, с който, чрез назначения му 1 особен представител, оспорва исковете. Счита, че същите са недопустими, доколкото ищецът не е правно легитимиран да търси отговорност на ответника, защото не е страна по спорното материално правоотношение. Допълнително счита, че предявените искове са неоснователни, доколкото не се установява възникване на облигационна връзка между „*“ ЕАД и ответника, нито реално предоставяне на заемната сума, нито надлежно прехвърляне на вземанията с договор за цесия. Твърди, че процесният договор за кредит е сключен в противоречие с разпоредбите на ЗПФУР и ЗЕДЕП, като подробно излага съображения в тази насока. Сочи, че ответникът не е уведомен за цесията и няма как да бъде уведомен надлежно чрез особен представител. Релевира възражение за изтекла в негова полза погасителна давност на вземанията. Позовава се на наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит, водещи до тяхната нищожност, които клаузи изрично посочва. Подробно излага съображения в тази насока. Счита още, че процесният договор, ведно с приложение № 1 към него, противоречат на изискванията на ЗПК. Моли за отхвърляне на исковете.

С молба преди съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба.

С молба преди съдебно заседание ответникът, чрез особения си представител, поддържа отговора.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Представен е Договор за потребителски кредит № *от 20.02.2017 г. и Приложение № 1 към него /л. 29-33/ от който се установява, „*“ ЕАД /в качеството му на кредитор/ се е задължил да предостави на ответника /в качеството му на потребител/ кредит в размер на 1 550 лв., като последният се задължава да върне сумата в срок от 11 месеца, при фиксиран лихвен процент от 41.24% и ГПР 50 %. Общата дължима сума по договора е 1 887,60 лв.

Представени са Общи условия за предоставяне на кредити /л. 10-19, л. 66-99/ и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити /л. 43-49/

Представен е Договор за поръчителство от 20.02.2017 г. /л. 34-42/, от който се установява, че праводателят на ищеца „* ЕООД /в качеството му на поръчител/ се е задължил да отговаря пред „*“ ЕАД за задълженията на ответника по процесния договор за кредит.

Представен е Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. между „*“ ЕАД, „*“ ЕООД и „*“ ЕООД /л. 50-63/, от които е видно, че процесното вземане е прехвърлено на ищеца.

Представени са Справка извлечение от системата на „*“ ЕАД и разписка за извършено плащане от 20.02.2017 г. от Ипей /л. 147-148/, от които се установява, че на ответника му е била преведена сумата от 746,87 лв. и сумата от 803,13 лв. е отнесена за погасяване на стар заем.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявените са кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение за дължими суми по сключен договор за потребителски кредит, които са квалифицирани по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД. Касае за сключен потребителски договор с характера на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, по смисъла на чл. 6 от ЗПФУР.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже, че с ответника са във валидно облигационно отношение по договор за потребителски кредит; че ищецът е изпълнил задълженията си по договора; настъпването на изискуемост на задълженията и техния размер; валидността на сключения договор за цесия и надлежното уведомяване на длъжника. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние в тежест на ищеца е било още да докаже: че са изпълнени 2 задълженията за предоставяне на информация на потребителя /чл. 8-11/; че са спазени сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; че е получено съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. В тежест на ответника (в случай, че ищецът докаже своите твърдения) е било да докаже, че е изпълнил задълженията си по договора за потребителски кредит.

Процесният договор за кредит е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. В чл. 8 от този закон е предвидено каква информация следва да бъде предоставена на потребителя преди да бъде обвързан от предложение или договор. Чл. 10 ЗПФУР изисква предоставяне на информацията на хартиен или друг траен носител. В чл. 18 ЗПФУР е предвидена специална доказателствена тежест на доставчика.

В настоящия случай се твърди, че процесния договор е сключен през интернет, чрез специализирана информационна система по инициатива на потребителя, чрез отварянето му в браузър на интернет сайт поддържан от „*“.

С доклада си по делото съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за усвояване на отпуснатата на ответника сума по договора, за начина на изчисляване на претендираните суми, както и за какви вземания по кредита са отнесени плащанията на длъжника. Ищецът не сочи доказателства и за изпълнение на задълженията му по чл. 18 ЗПФУР.

Дори след подробните указания на съда ищецът е ангажирал доказателства само за установяване на факта на отпускане на сумата по кредита в общ размер от 1 550 лв., от които сумата от 803,13 лв. е отнесена за погасяване на старо задължение, а сумата от 746,87 лв. реално е получена от ответника.

Не се установява кредиторът да е изпълнил задълженията си по чл. 18 ЗПФУР – да предостави информация на потребителя на траен носител, както и че е получено неговото съгласие за сключване на договора. Няма доказателства, че ответникът има регистрация в платформата на „*“, че е кандидатствал за кредит, че е поискал кредит с тези параметри, че се е съгласил с условията, че е получил необходимите книжа на траен носител, че са му изпращани някакви имейли и т.н. Липсват доказателства за погасяване на задължението от страна на „*“ ЕООД /като поръчител/, както и за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземанията. Не са изпълнени и указанията на съда да се уточни за какви вземания по кредита са отнесени плащанията на длъжника, както и начина на изчисляване на претендираните суми.

Не са отправени доказателствени искания в тази насока, въпреки указанията на съда.

Всички представени от ищеца документи са едностранно съставени. Ищецът можеше да отправи доказателствени искания за допускане на съответните експертизи, които да установят горните факти (кандидатстването на потребителя за кредит, съпътстващите действия по сключването на договор от разстояние), но това не беше сторено.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че процесният договор за кредит е недействителен, доколкото в настоящото производство не се установи, че са изпълнени императивните разпоредби на ЗПФУР, ЗПК и ЗЗП, касаещи задължителните реквизити на договора на кредит от разстояние, сключен с потребител. В този смисъл е и Решение № *от *г. по в.гр.д. № */2023 г. на ВОС, постановено по идентичен казус.

В случая би следвало да намери приложение чл. 23 ЗПК /за връщане на чистата стойност на кредита при недействителен договор/, доколкото от представените доказателства се установява, че процесната сума за главница в размер на 1 550 лв. е била предоставена и усвоена от потребителя. Не са ангажирани доказателства, обаче, какви са извършените от длъжника плащания по кредита и за погасяването на какви суми са отнесени тези плащания. Включително дали чрез използването на част от тази главница за погасяване на стари задължения по друг договор за кредит, не са погасени суми, основаващи се на нищожни или неравноправни клаузи по този друг договор, което бе имало 3 за последица преизчисляване на дължимите по настоящия кредит суми, което съдът служебно следва да стори. Предвид неизпълнения на указанията на съда, то и ищецът не е доказал пълно и главно основанието и размера на претендираната от него сума за главница, което е достатъчно основание за отхвърляне на претенцията.

В допълнение към горното ответникът е релевирал възражение за изтекла в негова полза погасителна давност за вземанията, което е основателно. Последният падеж по договора за кредит на задължението за заплащане на главница е настъпил на 31.01.2018 г., видно от Приложение № 1. Вземането за главница се погасява с изтичането на петгодишна погасителна давност, която е изтекла на 31.01.2023 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 13.02.2023 г., която дата е след изтичането на давността.

Съответно са погасени по давност и всички останали вземания, ако договорът за кредит беше действителен в тези части. Ако се приеме, че съобразно разпоредбата на чл. 23 ЗПК се дължи връщане на главницата по ред аналогичен на института на неоснователното обогатяване, то задължението става изискуемо от датата на отпускане на сумата, която дата е 20.07.2017 г. Следователно вземането отново би било погасено по давност.

В заключение ищецът не установи пълно и главно в процеса фактите, за които носи доказателствена тежест, поради което и исковете следва да се отхвърлят изцяло, като неоснователни.

Ответникът не е претендирал разноски, поради което и такива не му се следват.

Заплатените от ищеца разноски по делото остават за негова сметка. Следва да се издаде РКО на особения представител на ответника за сумата в размер на 530 лв., което е определеното от съда възнаграждение.

Разпечатката съдържа 34 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f5f7e7c1-ff17-4015-b2bf-f118d0c90fcb