Решение № 381 от 25.02.2026, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 381

Кърджали, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - I касационен състав, в съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

АЙГЮЛ ШЕФКИ

Членове:

МАРИЯ БОЖКОВА

ЕЛЕНКО ЕЛЕНКОВ

При секретар МАРИАНА КАДИЕВА и с участието на прокурора ДИМИТРИНА ДЕЛЧЕВА РИГОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ БОЖКОВА канд № 20257120600580 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл. 227 от АПК.

Образувано е по, изпратена за разглеждане от АС-Кърджали с Определение № 9138/ 03.10.2025 г. по адм.д. № 8893/ 2025 г. на ВАС, VII о., жалба на Д. А. А., чрез пълномощник, срещу Решение № 5/ 12.03.2025 г., постановено по а.н.д. 92/ 2024 г. по описа на РС – Девин.

Изложени са доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на оспореното решение тъй като Районен съд - Девин пренебрегнал представените и събрани в съдебното следствие доказателства, като превратно тълкувал приложимия материален закон, защото към датата на извършване на процесното нарушение жалбоподателят Д. А. е бил с изтекъл срок на свидетелство [серия] №[номер], издадено от [държава].

По-късно му било издадено СУМПС, но към момента на извършване на нарушението и налагане на наказанието той е бил неправоспособен водач съгласно закона и към момента на налагане на наказанието „лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца“ той е бил лишен от нещо което не притежава, което е в нарушение на материалния закон, защото е наложено неследващо се наказание. Съобразно ППВС № 1/1983 г. при липса на правоспособност не може да се наложи наказание лишаване от съответното право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.

В касационната жалба се сочи, че законът приема, че лица, които не притежават свидетелство за управление на МПС, са и тези, на които е изтекъл срока на книжката, а същото това СУ МПС [серия] №[номер], издадено от [държава] през 1989г и от тогава не е подновявано.

Съгласно разпоредба на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. За да управлява МПС водачът трябва да притежава СУМПС/чл. 150а, ал. I от ЗДвП/, което се издава от органите на МВР при наличието на предвидените в закона условия /чл.151 от ЗДвП и чл. 152 от ЗДвП/ и удостоверява правоспособността на водача, т. е. удостоверява, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. Самата правоспособност да се извършва такава дейност не се поражда от притежаването на СУМПС, а е предпоставка за издаването му и се извежда от сложен фактически състав, визиран в чл.150 от ЗДвП - чл.152 от ЗДвП.

Следващо основание за неправилност на оспореното решение е твъредението в жалбата, че Районен съд — Девин пренебрегнал факта, че изложените в обстоятелствената част на наказателното постановление фактически обстоятелства, не кореспондират с доказателствата, събрани от АНО по преписката, и възпрепятстват осъществяването на правото на защита на жалбоподателя, като не става ясно въз основа на какво е издадено НП.

Посочва се, че съществува несъответствие между словесното описание на нарушението както в приложените материали с административнонаказателната преписка, така и в НП, събраните доказателства и правната му и цифрова квалификация. Посочените несъответствия между правната квалификация и словесното описание на нарушението в акта, в Постановлението на прокуратурата и НП се явяват съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до порочност на НП, тъй като накърняват правото на защита, защото жалбоподателят е лишен от възможността да разбера, за какво точно нарушение е санкциониран. Изразява се становище, че същите не могат да се санират и са достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление.

В касационната жалба се посочва, че Районен съд - Девин е пренебрегнал факта, че е недопустимо в едно административнонаказателно производство, което е със строго формален характер всички обстоятелства по обвинението и доказателства да не са посочени в НП (или АУАН, ако има такъв и не е отменен), а да се изясняват в съдебното следствие, тъй като тези нарушения не могат да се санират.

Искането е да се отмени оспорено решение и се постанови решение, с което се отмени наказателното постановление, като се присъдят и деловодни разноски. В молба пълномощник на касатора посочва съображения за основателност на жалбата, като иска присъждане на деловодни разноски по приложен списък. В съдебно заседание, касаторът се явява лично и поддържа жалбата. Представя писмени бележки и претендира присъждане на деловодни разноски по списък.

Ответникът – Началник група в РУ-Девин, редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощник е постъпило становище за неоснователност на касационната жалба с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на ОП – Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 92/ 2024 г. по описа на РС – Девин, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

С оспореното решение РС-Девин потвърдил Наказателно постановление № 24-0252-000111/14.03.2024 г., издадено от Р. X. - Началник група при РУ на МВР-Девин, с което на Д. А. А., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], [адрес], за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00 лева (двеста лева) и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

РС-Девин е приел за безспорно доказано нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

В решението е посочено, че с Постановление от 17.11.2023 г. за отказ за образуване на досъдебно производство на прокурор при РП-[област] ТО-[населено място] е отказано да се образува досъдебно производство и е прекратено преписка, вх. № [номер]/[година] по описа на РП-[област]. След получаване на материалите ведно с прокурорско Постановление от 17.11.2023 г. за отказ да се образува ДП, било издадено НП № 24-0252-000467/20.12.2023г. от Началник група в РУ-Девин.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението страда от порок, който е основание за обезсилването му.

Въззивното производство е образувано по жалба на Д. А. А. срещу НП № 23-0252-000467/ 20.12.2023 г., издадено от началник група в РУ-Девин. С обжалвания пред касационната инстанция съдебен акт – Решение № 5/ 12.03.2025 г. по а.н.д. № 92/2024 г. на РС – Девин е потвърдено НП, което е с различен номер, дата и година – НП № 24-0252-000111/ 14.03.2024 г., издадено от началник група в РУ-Девин. В мотивите на решението е посочено, че е образувано по жалба срещу НП № 23-0252-000467/ 20.12.2023 г. на началник група в РУ-Девин.

ЗАНН, както и субсидиарно приложимият НПК не познават термина "техническа грешка", съответно - не предвиждат процесуални способи за поправяне на допусната "техническа грешка" (или очевидна фактическа грешка), която е допусната в съдебно решение по административнонаказателно дело. В административнонаказателните производства във фазата им на съдебно обжалване, предвид препращането (чл. 84 ЗАНН) за разглеждането им по реда на НПК, не е налице възможност за поправка на очевидна фактическа грешка във въззивния съдебен акт (каквато в случая несъмнено се установява, доколкото районният съд е обсъждал фактите, отнасящи се именно до обжалваното пред него НП и изложените в мотивите на решението факти, кореспондират със субекта и състава на нарушението именно по обжалваното НП, но е допуснал техническа грешка при изписване в мотивите и в диспозитива на номера, датата и годината на обжалваното НП). С оглед произнасянето на РС-Девин по жалба срещу НП, което не е обжалвано, съдът е постановил недопустим съдебен акт, който следва да се обезсили и да се върне делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, която да се произнесе по жалбата Д. А. А. срещу НП № 23-0252-000467/ 20.12.2023 г., издадено от началник група в РУ-Девин.

Поради недопустимостта на оспореното решение касационната инстанция не следва да обсъжда наведените в касационната жалба основания за неправилност на съдебното решение, тъй като само валиден и допустим съдебен акт подлежи на проверка за правилност.

Предвид нормата на чл. 226, ал. 3 АПК, по искането за разноски за настоящата инстанция следва да се произнесе първоинстанционният съд.

Ето защо, на основание чл. 221, ал.3 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административният съд

Р Е Ш И :

Обезсилва Решение № 5/ 12.03.2025 г., постановено по а.н.д. № 92/ 2024 г. на РС-Девин.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Девин.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: